Как са се предпазвали от зомбита хората в миналото

Вампири, вещици, зомбита – всички те са изтъквани като причини за странни на вид погребения от миналото, тъй като хората тогава са се опитвали да спрат мъртвите да се вдигнат от гроба.

Но не всички визуално впечатляващи коси, вериги, пирони и други мрачни атрибути в тези гробове са толкова страшни, колкото изглеждат.

Железни колове

Забиването на кол в сърцето се смята за класически метод за ликвидиране на вампир – от „Дракула“ на Брам Стокър до „Бъфи, убийцата на вампири“. Изглежда, че тази практика се основава на исторически доказателства, като в България са открити поне три гроба със забити в труповете железни колове. Две от тях са намерени в Созопол в гробище, датирано от Средновековието, а друг забит с колове средновековен скелет е открит в Южна България. Според експертите коловете са задържали мъртвите в гробовете им като начин да се гарантира, че те ще си останат там.

Камъни в устата

Из цяла Европа могат да се открият скелети с камъни в устата. В Англия археолози откриват погребение от римската епоха на мъж, на когото е отрязан езикът и в устата му е забит камък, след което е погребан с лицето надолу. Макар че езикът му може да е бил отстранен от страх от зараза, цялата така характерна обработка на мъртвия може да отразява страх от възкръсването му от гроба. В Италия дете от V в. и жена от XVI в. са погребани с камъни в устата, за да не заразят живите. В полски гроб от XVI в. пък е намерен човек, на когото са извадени зъбите и е поставен камък в устата, вероятно за да се противодейства на вярването, че като възкръснат от мъртвите, „вампирите“ изяждат собствените си погребални дрехи, за да натрупат сили и да нападнат живите. Колът в един от краката на скелета също потвърждавал страховете на живите, изтъкнати в предната точка.

Пирони

Макар че пироните са типичен обков на кофчезите и археолозите редовно фи намират при разкопките си, понякога те имат и по-друго приложение. В един гроб на 2000 г. в Турция се виждат три уникални метода за възпиране на неспокойните мъртъвци: кремация, покриване с пирони, а след тях – и с тухли и мазилка. Въпреки че мъртвецът е бил грижливо погребан, огънатите гвоздеи – също открити в европейските гробища през този период – вероятно разкриват, че живите са се страхували от завръщането му. В Италия пък е намерен гроб на жена от Средновековието със седем пирона в челюстта и още десетина разпръснати около нея. Тъй като археолозите не са открили никакъв обков за ковчега, те смятат, че тя може да е била буквално прикована към земята, за да не може да се върне от мъртвите – процедура, запазена за вещици.

Коса

Добре познати като символ на Смъртта, косите са открити около шиите на половин дузина скелети в 400-годишно гробище в Дравско, Полша. Първоначално интерпретиран като инструмент за предотвратяване на възкресението на мъртвите, острият предмет всъщност може да е предпазвал самите мъртъвци от зли сили или да е служил като символ за отбелязване на трагично загинали хора. Подобно погребение с коса е открито и на повече от 500 километра разстояние – в Пиена, отново в Полша. В този случай обаче жената от XVII в. е имала и катинар на левия си палец, което подкрепя идеята, че погребенията с коси са били с цел възпиране на мъртвия повторно да се появи на земята. Изследователите предполагат също, че конкретното гробище е било запазено за хора, които не са били желани в християнските гробища.

Нарязване и обезглавяване

Обезглавени скелети в разкопан гроб в Полша

Често се смята, че осакатяването, включително обезглавяването, е най-лошата форма на оскверняване на мъртвите поради юдео-християнската традиция тялото да се запазва цяло за погребение. Така че примерите за тази практика в Европа могат да се тълкуват като начини да се попречи на мъртвите да излязат от гробовете. Често се установява, че блатните тела – естествено мумифицирани останки на хора, открити в торфени блата в Северна Европа – са били измъчвани преди смъртта. Труп, открит в немския град Даетген например е бил обезглавен, намушкан с нож и му е бил отрязан пенисът, вероятно за да му се попречи да отмъсти на живите. А трупове без глави се срещат в често от Словакия до Полша и Англия. Изследователите предполагат, че премахването на части от тялото след смъртта може да е свързано и с промяна на погребалните практики, а не с ритуали срещу вампири.

Вериги и катинари

В същото гробище в Пиена като жената с косата има също и малко дете, погребано с лице надолу с триъгълен метален катинар. Странният начин на погребване може да означава, че детето е починало внезапно или от трагично събитие като удавяне, или може би е било некръстено, което обяснява защо е точно в това гробище. Други открити наскоро гробове на хора с вериги, като тези от Франция от римската епоха и древна Гърция, обаче вероятно отразяват по-скоро робския статут на мъртвите, отколкото някаква духовна тревога сред живите.