Какво става с кучетата ни, когато излезем и ги оставим сами

Кучетата са дълбоко загрижени за своите стопани – те вероятно дори ги сънуват. И милиарди хора им отвръщат със същата грижа.

Това, разбира се, отчасти е причината да е толкова трудно да ги оставим сами. Независимо дали излизате за цял ден или само се напъхате в тоалетната, кучето ви най-вероятно ще ви гледа така, все едно си тръгвате завинаги: очите му ще се разширят и ще започне да хленчи като малко дете все едно завинаги остава сам-самин на този свят. Но разбитото им сърце мигом се възстановява, когато се появите отново от своето мистериозно и безкрайно пътуване в неизвестното.

Защо обаче те така не разбират, че ще се върнете? И има ли нещо, което можете да направите, за да ги убедите в обратното?

Екипът на британската Battersea Dogs & Cats Home – организация, която помага за спасяването и подслоняването на котки и кучета в цялата страна – се заема със задачата да даде отговор. Но имайте предвид, че истината е малко жестока…

Ето ви сцена: казвате довиждане, излизате през вратата и вече ви няма; тази реалност се забелязва от кученцето… и то започва да изпитва значителен стрес. „Когато нивата на стреса се повишат – сърдечният ритъм на кучето, дихателните му функции и нивата на хормоните на стреса, като кортизол, също се повишават. Първите 30 минути, след като са останали сами, обикновено са най-стресиращият период за по-голямата част от кучетата“, отбелязват от организацията. „При някои индивиди обаче това повишено ниво на стрес може да продължи през цялото време, в което са оставени“.

Най-често срещаните маркери за болезнената изолация са „вокализациите“ на протест и „деструктивното поведение“. Но някои признаци са по-незабележими. Неуморното ходене напред-назад и прекомерното слюноотделяне също често са маркери за остър дискомфорт. Вероятно е и да уринират на пода като начин за облекчаване на стреса.

Кучетата, изглежда, никога не могат да свикнат с това, че си тръгвате. След известно време те разпознават определени ваши сигнали – ходене към входната врата, търсене на ключовете, заключване на банята и т.н. – които ги уведомяват, че сте на път да изчезнете, и паниката започва да се проявява вече по-рано.

„Кучетата са социални животни, така че е трудно да се знае със сигурност какво си мислят, когато останат сами“, добавят специалистите. За съжаление, не можем да ги попитаме и затова не е особено ясно дали всеки път си мислят, че ги изоставяме завинаги, или просто имат невероятна нужда от внимание. Някои от тях може и да не са уплашени, а просто да им е скучно без да ви има да им осигурявате развлечения.

Също като собствениците си, някои се справят по-добре със стреса от други. В крайния случай кучетата могат да развият тревожност от раздяла и депресия, ако остават сами достатъчно дълго и нямат добри механизми за справяне с чувствата си.

От организацията предполагат, че някои кучета и породи се справят по-добре със стреса, когато си имат друго куче, с което да споделят неприятното преживяване – въпреки че това до голяма степен зависи от особеностите на самите животни.

Дали един емоционално силен Шаро би помогнал на своя много по-тревожен другар да преживее тегобата от изчезването на собственика? Възможно е, но зависи дали второто куче реагира на спокойствието на първото.

Екипът посочва, че „в някои случаи едното куче може да се научи от другото да бъде тревожно в тази ситуация“, така че понякога нещата може да се влошат. За съжаление е много трудно да се прецени предварително.

Почти сигурно е, че когато са оставали сами като малки, оказва огромно влияние върху начина, по който се справят с изолацията, когато пораснат.

„Всички индивиди са в състояние да научат по време на критичния период на социализация като кученца, около 3-14-седмична възраст, че да бъдат оставени сами е нормално“, допълват специалистите. „Това е възможно чрез постепенно увеличаване на времето, през което те остават сами.“ Когато са малки, не ги хвърляйте внезапно в дълбокото, така да се каже.

По-трудно е да се овладеят навиците на по-възрастните кучета, но подобен „постепенен процес на свикване“ може да се окаже ефективен в дългосрочен план. И отново – резултатите могат да варират.

И така, какво можете да направите, за да помогнете на ситуацията? Woodgreen, друга благотворителна организация, която се занимава с животни, предлага да „подготвите кутия за самотници“, която съдържа меки играчки, „сурова кожа за дъвчене или свински уши, кучешки бисквити, увити поотделно в листове вестник, празни тоалетни ролки“ и други подобни неща.

Когато сте на път да излезете от къщи, поставете я пред кучето и го оставете да я разровят. След това напуснете къщата без много шум.

„Първият път, когато направите това, ги оставяйте само за кратко време, по-малко от 20 минути“, пише на уебсайта им. „Когато влезете отново, веднага вземете кутията и играчките, които е взел от нея, и ги поставете настрани.“

Идеята е домашният ви любимец да разбере, че тези специфични предмети ще излизат само когато напускате къщата. С течение на времето, когато увереността му нарасне, можете да прекарвате по-дълго време навън.

И така, в обобщение: Ако имате куче, най-добрият момент да го обучите да приема кратки периоди на изолация е, когато е малко кутре.