Най-популярните престъпления, свързани с книги
Когато хората мислят за криминална литература, обикновено се сещат за романите на Агата Кристи. Но има и съвсем реални престъпления, свързани с книги. По-долу са представени няколко подобни престъпления, свързани с книги. Сред тях има кражба, фалшификация и дори убийство – всички с литературен привкус.
Дневниците на Хитлер
Конрад Куяу
През 1983 г. британският вестник „Съндей таймс“ публикува материал за откриването на така наречените „Дневници на Хитлер“ – 60 дневника, за които се твърди, че са писани от самия фюрер. Бързо обаче се разкрива, че те са подправени (и то не особено добре) от човек на име Конрад Куяу. Не само съдържанието е съмнително, но страниците са потапяни в чай, за да изглеждат състарени, а самият Куяу погрешно е използвал готическо „f“ вместо „a“ на корицата за първия инициал на Хитлер. По-късно анализът доказва, че хартията, лепилото и подвързията са произведени след Втората световна война.
Куяу показва първия дневник на Фриц Щифел, колекционер на нацистки сувенири; след това Щифел го свързва с Герд Хайдеман, който също събира нацистки артефакти и работи като журналист в германското списание „Щерн“. След като „Щерн“ купува дневниците за 4,8 млн. долара, правата за разпространение във Великобритания са продадени на „Съндей Таймс“. Хю Тревър-Ропър, барон Дакре от Глантън, историк, специализирал в областта на нацистка Германия, първоначално потвърждава, че дневниците са истински, но когато се отмята, преди историята да излезе в пресата, собственикът на Sunday Times Рупърт Мърдок заявява: „М**** му на Дакре. Публикувай.“
Както се очаква, вестникът се продава добре, но на пресконференция само ден по-късно вече се изтъкват съмнения относно автентичността на дневниците. След като измамата е напълно разкрита, Хайдеман заявява в съда, че е бил измамен от Куяу, докато Куяу твърди, че са били партньори в престъплението. В крайна сметка Хайдеман е осъден на 4 години и 8 месеца затвор, докато Куяу получава 4 години и 6 месеца. За Мърдок няма никакви негативни последици – всъщност дори увеличава аудиторията си с 20 000 от новите читатели.
Грабежът на библиотеката „Карнеги“
За срок от 25 години от библиотеката „Карнеги“ в Питсбърг са откраднати редки книги на стойност 8 милиона долара. Огромната кражба – която включва произведения на Исак Нютон, Джордж Елиът, Джон Адамс и Елизабет Кейди Стантън – е открита при одита на колекцията през 2017 г. През годините са откраднати толкова много книги, че полицията смята, че няма как да не е замесен някой, който работи там.
Скоро става ясно, че Грег Приоре, управител на зала „Оливър“ в библиотеката, е бил в сговор с Джон Шулман, собственик на близката книжарница „Калибан“. Приоре крадял книгите (или изрязвал илюстрации и карти от тях) и тъй като никой не знаел, че екземплярите липсват, Шулман просто ги изписвал с „Изтеглено от библиотеката“ (надписът означава, че съответната книга е премахната от рафтовете и не може да се взема) и ги продавал. Приоре и Шулман са осъдени съответно на 3 и 4 години домашен арест и 12 години условно. От повече от 300 книги, които са били намерени вандалски унищожени или откраднати, 42 са били открити в склада на Шулман, а оттогава поне още 18 са възстановени. Стотици от изрязаните карти и страници също са върнати.
„Шумът на върбите„
През 2016 г. Ейдриън Грийнууд, историк и търговец на произведения на изкуството и книги, е убит заради първото си издание на „Шумът на върбите“ (1908 г.) на Кенет Греъм. Детската класика е оценена на около 50 000 британски лири (приблизително 70 000 долара по онова време) и привлича вниманието на Майкъл Данахер, след като той се запознава с Грийнууд на един търг. По-късно Данахер отива в дома му в Оксфорд и го намушква 16 пъти с нож. Той също така крадер рядката книга, прави си селфи пред дома на жертвата и след това обявява романа за продажба в eBay. Данахер е арестуван само няколко дни по-късно и е осъден на минимум 34 години затвор.
Убийството на Джон Ленън
Едно от най-известните престъпления, които са свързани с литературата, е убийството на Джон Ленън. Марк Дейвид Чапман е бил запленен от „Спасителят в ръжта“ (1951 г.) на Селинджър и е имал копие от романа у себе си, когато на 8 декември 1980 г. застрелва музиканта от „Бийтълс“ в Ню Йорк. („Това е моето изявление“, пише убиецът в книгата. Добавя и подпис: „Холдън Кофийлд“).
Чапман посочва редица причини за убийството: първо, религиозната му вяра и съответно раздразнението му към Ленън: „Ядосвах му се, че казва [в песента „Бог“], че не вярва в Бог, че вярва само в него си и Йоко и че не вярва в „Бийтълс“, казва той пред журналиста Джак Джоунс. Също така и популяризирането на „Спасителят в ръжта“, което осъзнава, докато гледа телевизионен филм в затвора, докато чака делото си: „Бях натоварен със специална цел – да популяризирам четенето на книгата… Това беше нещо, което трябваше да се случи.“ Чапман дори си поставя цел за продажби: „20 милиона бройки за тази година, мисля, че това е разумно, нали?“ Той видимо се отъждествява с Холдън Колфийлд и дори казва: „Аз съм Спасителят в ръжта на сегашното поколение“. Дори пише писмо до „Ню Йорк Таймс“ за книгата, което гласи отчасти: „Пожелавам на всички вас някой ден да прочетете романа. Всичките ми усилия сега ще бъдат посветени на тази цел, защото тази необикновена книга съдържа много отговори.“
Чапман – който избра да се признае за виновен точно преди делото му да започне в съда – в момента излежава присъда от 20 години до живот; той многократно е подавал молби за предсрочно освобождаване, които обаче са му били отказвани. „Толкова много исках славата, че бях готов да дам всичко за нея и да отнема човешки живот“, казва пред комисията за предсрочно освобождаване през 2022 г.
Опитът за продажба на (откраднатото) „Първо фолио“ на Уилям Шекспир
През 2008 г. Реймънд Скот посещава Шекспировата библиотека „Фолгър“ във Вашингтон, за да даде на специалистите там своето копие на „Първото фолио“ на Шекспир за оценка. Това, което той не осъзнава, е, че всяко от 235-те известни копия на произведението е било щателно анализирано – което означава, че въпреки че някои от най-отличителните страници са били премахнати, томчето на Скот бързо е идентифицирано като копието, откраднато от английския университет в Дърам 10 години по-рано.
Скот, който живеел само на 15 километра от университета, казва, че го е купил в Куба. По онова време кражбата му не може да бъде доказана, но той е осъден на 8 години затвор за притежаване на откраднатата книга. По време на последната седмица от процеса през 2010 г. Скот действително признава пред репортер на „Кроникъл Лайв“, че е откраднал книгата, като твърди, че е използвал „ножовка и клещи“, за да разбие шкафа, в който се е съхранявала, но по-късно се отказва от това твърдение, като казва, че просто се е шегувал.
