Най-смразяващите екзорсизми в историята

Екзорсизмът на Джордж Лукинс // 1788

Някъде около Коледа на 1769 г. шивачът Джордж Лукинс по стара народна традиция заедно с приятелите си обикаля от врата на врата в своето село Ятън в Съмърсет, Англия, за да разиграят заедно пиеса на коледна тематика. Но обиколката им е прекъсната, когато Лукинс претърпява нещо, което по-късно нарича „божествен шамар“, заради който не може след това да се прибере у дома със собствени сили. (Някои определят като причина силната бира, раздадена от един от домакините на трупата.) Малко след това Лукинс започва да изпитва „припадъци“, които го правят неспособен да работи и го оставят зависим от финансовата подкрепа на съмишлениците му. През 1775 г. енорията го изпраща в болница, но лекарите заявяват, че е нелечим случай, и го връщат обратно. Клетият мъж настоява, че е омагьосан, и обвинява няколко местни жени за състоянието си, което според свидетели включва конвулсии, пеене на ловни песни със странни гласове и „богохулство по начин, твърде ужасен, за да бъде изразен“.

Изглежда, че за известно време състоянието на Лукинс се подобрява, но през 1787 г. то отново се връща. Този път той казва, че е обладан, а не прокълнат – заявява, че е заплашван от седем дявола и затова има нужда от седем свещеника, за да се отърве от тях. Преподобният Джоузеф Истърбрук, викарий на църквата Темпъл в Бристол, се съгласява да помогне и въпреки че англиканските му свещеници отказват да участват, той намира шестима методисти за да се сдобие с необходимото количество. Двучасовият екзорсизъм е извършен в петък, 13 юни 1788 г. Вместо да използват официален ритуал, свещениците импровизират; в „The Penguin Book of Exorcisms“ пише, че те „се молели, пеели химни и нареждали на демоните да излязат в името на Бога, Исус и Светия дух“.

Каквото и да е измъчвало Лукинс, екзорсизмът изглежда проработва и неговото изцерение се превръща в повод за празник в целия Бристол от епохата на Просвещението, въпреки че гражданите са разделени по въпроса дали мъжът – вече известен като „демонът от Ятън“ – е бил обладан, ненормален или просто успешен измамник.

Екзорсизмът на Клара Джермана Теле // 1906

Според разказите, записани в памфлет, озаглавен „Има ли дяволи днес?“, екзорсизмът на младо зулуско момиче на име Клара Джермана Теле (в някои източници името ѝ е променено на „Селе“) е сред най-драматичните, за които някога е писано. Преподобният Еразъм Хоернер, твърди, че Теле левитирала на няколко метра във въздуха, изкачвала се по стена, проявявала телепатични способности и разбирала множество езици. Случаят става още по-кошмарен като някои свидетели казват, че Теле могла да разтяга крайниците и врата си „до невероятна дължина“.

По време на ритуала Хоернер е подпомаган от друг свещеник, няколко монахини и „осем големи, силни момичета“, които са имали за задача да държат обладаната. Свещеникът казва, че всичките осем са били издигнати във въздуха заедно с нея, докато тя левитирала. Той решава да я закопчае, но казва, че са им били необходими три часа, за да изпълнят задачата, тъй като Теле душила, удряла и хапела всеки, който се приближил до нея. Накрая екзорсизмът е обявен за успешен около 9:30 ч. сутринта на 13 септември 1906 г. За да е сигурен, че е успял, Хоернер я екзорсизира отново същата вечер. Тя с удоволствие сътрудничи, въпреки че през следващата година е извършен още един екзорсизъм, когато симптомите ѝ сякаш се завръщат. И този екзорсизъм се счита за успешен, но възстановяването на Теле е краткотрайно – само шест години по-късно тя умира от болест.

Екзорсизмът на Роланд Доу // 1949 г.

Уилям Блати

През 1949 г. йезуитски свещеници прекарват седмици в усилена работа, за да освободят 14-годишно момче от Мериленд, известно с псевдонима Роланд Доу, от демонично обладаване. Отразяването на случая във вестниците в крайна сметка вдъхновява Уилям Питър Блати да напише хитовия си роман „Екзорсистът“ през 1971 г.

Семейство Доу започва да чува странни драскащи звуци от стените и тавана им през януари 1949 г. Те предполагат, че става въпрос за плъхове, но изтребителите, които викат, не успяват да открият никакви следи. Скоро, твърди семейството, започват и други плашещи явления, включително необясними стъпки, мебели и съдове, които се движат, и силно разклащане на леглото на сина им. Изглежда, че мистичната активност се съсредоточава върху Роланд и дори го преследва, когато той отсяда при съседи. Лелята на момчето, която била спиритистка, е починала наскоро и семейството започва да се чуди дали пък не ги преследва. Те се обръщат към лутерански свещеник от Вашингтон, окръг Колумбия, който ги съветва да се обърнат към католически свещеник. Отец Е. Албърт Хюз безуспешно се опитва да изцери Роланд; твърди се, че момчето отчупило парче от пружината на матрака и нападнало свещеника с него, като му нарязало ръката.

В крайна сметка Роланд и майка му напускат дома си и заминават за Сейнт Луис, за да посетят роднини, надявайки се да избягат от целия кошмар поне за малко. Докато били в Мисури, няколко йезуитски свещеници, сред които отец Уилям Боудерн, отец Уолтър Халоран и преподобният Уилям Ван Ру, се опитали да освободят момчето от демона. По време на ритуала свещениците твърдят, че виждат думи и образи, които спонтанно се появяват по тялото на момчето под формата на драскотини. В един момент Роланд счупил носа на Халоран. Екзорсизмът продължил нощ след нощ (през деня Роланд изглеждал нормален) до 18 април 1949 г., когато внезапно се оказало, че Роланд е излекуван.

Той води спокоен живот, без никакви проблеми.

Екзорсизмът на Джина // 1991

На 4 април 1991 г. около 29 милиона души се включват в популярното новинарско предаване „20/20“ на ABC, за да наблюдават екзорсизма на 16-годишно момиче, идентифицирано само като Джина. Двама католически свещеници ръководят ритуала, който се провежда в манастир във Флорида и за който се твърди, че продължава шест часа. (Единият свещеник е наричан просто „отец А“, а другият е преподобният Джеймс Джей Лебар, който през 1988 г. участва в противоречивия филм на Джералдо Ривера „Поклонение на дявола“ и е автор на книга от 1989 г. „Култове, секти и ню ейдж“. Предполага се, че Лебар е провел шестмесечно разследване и е установил, че Джина, която в миналото е била хоспитализирана заради психотични епизоди, е обладана от демон.

Това е един от най-гледаните епизоди в историята на продукцията. По-късно Лебар ще каже, че Джина е можела да левитира до тавана, ако не е била вързана. Младото момиче ръмжи, блъска срещу оковите си, проклина свещениците и говори на различни езици. Отец А и Лебар установили, че тя е измъчвана не от една демонична сила, а от няколко. В края на екшъна двама от демоните – Сион и Минга – уж са изгонени и Джина изглежда се чувствала по-добре. Скоро тя била хоспитализирана отново и вече е лекувана с антипсихотични лекарства, а не със светена вода. През следващата година Лебар е назначен за главен екзорсист на архиепископията на Ню Йорк.