Музикални хроники: Трагедията на китариста, който възроди блуса и пребори наркотиците, но загина едва на 35
Неизменно хладнокръвен и неустоимо готин тексасец с Fender Stratocaster в ръка и с черна каубойска шапка на главата, Стиви Рей Вон е сред най-влиятелните китаристи на 80-те години.
С групата си Double Trouble американецът е основна движеща сила зад възраждането на блуса във времената на поп музиката, Duran Duran и MTV – а уменията му печелят вечното уважение и възхищение на негови колеги като Дейвид Боуи и Ерик Клептън.
Именно Клептън е човекът, който кани Вон и Double Trouble да участват заедно с него в концерт в музикалния театър на Уисконсин през август 1990 г.
Наслаждавайки се на голям триумф, минути след напускането на амфитеатъра Стиви Рей Вон се оказва жертва на ужасна катастрофа с хеликоптер. На концерта Вон изнася абсолютно наелектризиращо шоу с разбиваща версия на Voodoo Child на Джими Хендрикс. И много от присъстващите свидетелстват, че именно Стиви Рей е най-ярко блестящата звезда в онази вечер, макар че на сцената се изявяват и фигури като Клептън, Робърт Крей и Бъди Гай.
Малко след полунощ на 27 август, хеликоптерът с Вон на борда излита от Алпийската долина в Уисконсин, но се разбива в хълм и така животът на китариста приключва едва на 35 години. Умират всички петима души в хеликоптера, сред които е и мениджърът на Ерик Клептън Боби Бруукс. Трагедията е толкова голяма за музикалния свят и толкова внезапна, че е трудно да бъде осмислена.
Стиви Рей е почитан като човек, променил хода на музикалната история и възстановил репутацията на блус китарата в години, в които тя започва да се превръща в отживелица. 80-те са времето, когато поп музиката със синтезатори е последен писък на модата – но Вон припомня величието на блуса и със серия от телевизионни участия и амбициозни турнета става водеща фигура в жанра.
Да свири с китарата зад гърба си и да дърпа струните със зъби по примера на Джими Хендрикс са обичайни неща за него. Той си печели слава и в Европа, за да проправи пътя за други китаристи като Робърт Крей, Джеф Хийли и Уолтър Траут.
Както става при още безброй музикални звезди, успехът увлича Стиви Рей Вон в пагубна спирала от алкохол и наркотици, но купонът приключва през 1986 г., когато музикантът претърпява физически и психически срив.
След като се подлага на рехабилитация, той успява да се изчисти от вредните влияния и излиза още по-мотивиран и фокусиран върху музиката си. Вторият импулс в кариерата му и интензивната му програма по турнета и концерти го отвежда до фаталната вечер през 1990-а.
В опит да разкрие причините за катастрофата, адвокатът и пилот с голям опит при летенето с хеликоптери Колин Кахуун провежда обстойно разследване. Първоначално той не се задоволява с обяснението, че всичко се дължи на грешка на пилота и на паднала мъгла, без да е открита повреда в самия хеликоптер.
Машината се забива в хълм скоро след излитането и всички петима в нея загиват на място, а Кахуун опитва да си обясни какво точно се е объркало. След като провежда тестове с друг опитен пилот, неговото заключение е, че мъглата няма нищо общо със случилото се.
В крайна сметка версията на адвоката е, че светлините от паркинга временно заслепяват пилота, а последвалите няколко секунди пълен мрак по време на набирането на височина го карат да изгуби ориентация накъде точно се е насочил. Когато осъзнава, вече е твърде късно да избегне сблъсъка. Пилотът Джеф Браун не притежава необходимия опит да се ориентира в такава обстановка и това причинява трагичния случай.
Делото на семейството на Вон срещу компанията Omniflight приключва с извънсъдебно споразумение. Впоследствие музиката на големия китарист продължава да постига комерсиални успехи с няколко посмъртно издадени албума и само в Щатите Стиви Рей Вон има над 15 млн. продадени копия.
По-късно прочутото списание Rolling Stone го класира на седмо място сред най-големите китаристи в историята. Вон получава и още едно голямо признание, когато посмъртно е приет в Залата на славата на рокендрола през 2015 г. заедно с останалите от неговата група Double Trouble. Животът му приключва твърде рано, но за блус ценителите Вон винаги ще бъде идол и неговата музика гарантирано го отвежда към безсмъртието – точно както приляга на най-изтъкнатите музикални творци.
