Какво не знаете: „Неделен следобед на остров Гран Жат“

На пръв поглед картината „Неделен следобед на остров Гран Жат“ на Жорж-Пиер Сьора (1884 г.) изглежда като топъл портрет на слънчев ден в прекрасен парк. Но по-внимателното вглеждане в най-известната творба на неоимпресиониста разкрива много повече.

„Неделен следобед на остров Гран Жат“ е съставена от много малки точки

Изковавайки новото течение в изобразителното изкуство с тази първа по рода си картина, Сьора става баща на поантилизма и на неоимпресионизма. Той обаче предпочита да нарича техниката си „хромо-луминизъм“ – термин, който според него по-добре подчертава фокуса върху цвета и светлината. Техниката е наричана още „дивизионизъм“, което според музея „Метрополитън“ се отнася до „принципа на разделяне на цвета на малки щрихи, поставени един до друг и предназначени да се слеят в очите на зрителя“.

Завършването на картината отнема повече от две години

Това сложно произведение е започнато през 1884 г. със серия от почти 60 скици, които Сьора прави, докато наблюдава хората в парижкия парк. След това започва картината като използва малки хоризонтални черти с четката. След тази първоначална работа продължава трудоемкото осъществяване на своето виждане с малки точки боя – процес, който ще бъде завършен едва през пролетта на 1886 г. Според едно изследване картината тя се състои от около 220 000 точки.

Сьора избора цветовете научно

„Някои казват, че виждат поезия в картините ми“, казва художникът. „Аз виждам само наука.“ Той е очарован от цветовите теории на учените Мишел Еужен Шеврьол и Огдън Руд и в своята картина прави изследване на дивизионизма. Този метод използва цветове на петна по начин, които заблуждават човешкото око да ги смеси, създавайки така яркост и форма.

Парижката сцена е вдъхновена от древноегипетското, гръцкото и финикийското изкуство

Сьора се стреми да изобрази хората от своя Париж така, както тези епохи увековечават своите граждани. Или както веднъж казва на френския поет Гюстав Кан: „Панатенеите на Фидий образуват процесия. Искам да накарам съвременните хора, в техните основни черти, да се движат така, както се движат хората на тези фризове, и да ги поставя върху платна, организирани от хармония на цветовете.“

Фидий показва фриза с панатенеите на Партенона на своите приятели (1868 г.), сър Лорънс Алма-Тадема

Сьора е само на 26 години, когато завършва картината

Благодарение на участието му в художествения колектив Société des Artistes Indépendants (Общество на независимите художници или Салонът на независимите) репутацията на Сьора нараства още преди дебюта на „Неделен следобед на остров Гран Жат“. Творческият му път обаче ще бъде прекъснат през 1891 г., когато умира от неустановена болест на 31-годишна възраст.

Първоначално критиката не харесва шедьовъра

Новаторските похвати на Сьора са били сериозен проблем за някои критици на импресионистичната изложба, на която „Неделен следобед“ дебютира през 1886 г. Други наблюдатели се подиграват на строгите профили на обектите; позите, които трябвало да напомнят египетските йероглифи, били сравнени с войници-играчки.

Картината е преработена през 1889 г.

Сьора преразпъва платното, за да осигури място, на което да нарисува рамка от червени, оранжеви и сини точки. Това създава, по думите на Института по изкуствата в Чикаго, „визуален преход между вътрешността на картината и специално проектираната му бяла рамка“.

Той избягва традиционната златна рамка

Картината е рамкирана в специално изработена дървена рамка, боядисана в чисто бяло, а не в популярното по онова време златно. Оригиналната рамка всъщност може да се види на друга картина на художника – „Модели“ (Les Poseuses) от 1888 г. – на която е изобразена част от „Неделен следобед“. Тази широка, бяла рамка вероятно е била изгубена, когато Сьора е опънал платното, за да побере новата рисувана рамка. През 2022 г. Институтът по изкуствата в Чикаго излага картината с нова бяла рамка, която „по-точно съответства на първоначалната визия на художника“ и за чието разработване е била необходима 1 година.

Модели

Картината е по-голяма, отколкото си мислим

Тя е не само най-популярната творба на Сьора – тя е и най-голямата му творба: 207.6 см на 308 см. Големият й размер прави още по-забележителен всеки сантиметър, изпъстрен с малки цветни точки.

Картината не е виждана в продължение на 30 години след смъртта на Сьора

Тя се излага отново през 1924 г., когато любителят на изкуството Фредерик Клей Бартлет я купува и я предоставя за неопределено време на Института по изкуствата в Чикаго.

Един американски философ помага за промяна на общественото мнение към картината

През 50-те години на ХХ в. тритомната книга на Ернст Блох „Принципът на надеждата“ изследва социално-политическите интерпретации на „Неделен следобед на остров Гран Жат“, което предизвиква нов интерес и признание към творбата.

„Тази картина е една-единствена мозайка на скуката, майсторско предаване на разочарования копнеж и несъответствията на dolce far niente [безделието]“, пише Блох. „Картината изобразява неделно утро на средната класа на остров на Сена близо до Париж … въпреки че почивката, която се случва там, изглежда принадлежи по-скоро на Хадес, отколкото на неделя … Резултатът е безкрайна скука, адската утопия на малкия човек да заобиколи шабата и същевременно да се придържа към него; неделята му се реализира само като досадно задължение, а не като кратък вкус на Обетованата земя.“

Цветовете на творбата са променени

Сьора използва нов за времето си пигмент – жълт цинков хромат, с който се надява да улови правилно акцентите на зелените треви в парка. Но през годините този пигмент е бил подложен на химическа реакция, която е започнала да го превръща в кафяв още докато художникът е бил жив.

В композицията може да участват тайни сексуални работнички

Въпросното място е било любимо на секс работничките, затова историци подозират, че може някои от дамите да са представителки на професията.

Картината едва не изгаря при посещение в Ню Йорк

На 15 април 1958 г. тя заедно с други творби на Сьора отиват на заем в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк -където обаче избухва пожар. Стихията поврежда шест платна, ранява 31 души и убива един работник, но картините на Сьора „са пренесени по свързващи коридори в съседната административна сграда и в Музея за американско изкуство „Уитни“ непосредствено на север“, пише Ню Йорк Таймс.

„Неделен следобед“ е една от най-репродуцираните и пародирани картини в света

Тя има своя момент в комедията „Почивният ден на Ферис Бюлър“ от Чикаго, научнофантастичната култова класика „Барбарела“ и в анимационния сериал „Family guy“. Пародирана е от „Улица Сезам“, „Семейство Симпсън“, американската версия на „Офисът“ и дори от корицата на „Плейбой“. Дафи Дък, Бъгс Бъни и Елмър нахлуват в картината, а известните икони на Бродуей Стивън Зондхайм и Джеймс Лапин създават мюзикъл по картината, наречен „Неделя в парка с Джордж“. Можете да гледате сцена от спектакъла по-горе.