Как едно малко английско селце се жертва, за да спре разпространението на чумата
Когато Джордж Викарс, помощник на шивач, поставя пакет плат до огъня, за да изсъхне, той не е могъл да предположи, че това ще отключи болест, която ще убие стотици хора.
Подобно на околните села, Ейям, Англия – земеделско селище с около 800 души – е под заплаха, когато бубонната чума, или Черната смърт, пристига на прага му от Лондон през август 1655 г. Но за разлика от другите села, действията на Ейям по време на 14-месечната епидемия придобиват историческо и медицинско значение в борбата със заразните болести за стотици години напред.
Когато чумата дойде в Ейям
Както свидетелстват честите пандемии, обхванали Европа от XIV в. насам, бубонната чума е силно заразна и почти винаги смъртоносна – и подобно на днешните пандемии се разпространява по търговските пътища. През XVII в. никой не знае какво я причинява; идеите за нейния произход включват наказание от Бог, или миазма (лош въздух). Хората имат много идеи как да се спасят от нея – включително молитва и покаяние за греховете, пушене на тютюн или разчистване на боклуците около къщите им. Някои носят със себе си кесиики, пълни с билки, подправки и цветя, за да ги смъркат и по този начин да облекчат последиците от „лошия въздух“.
Истинската причина за бубонната чума обаче е бактерия, разпространявана от бълхите – и за жалост, Викарс не знаел, че влажният плат, който сушил близо до огъня, е пълен с тях.
Той е ухапан и на 7 септември става първата жертва на чума в селото; след няколко дни доведения му син и работодателят му Александър Хадфийлд също умират. До края на 1665 г. още хора се разболяват и умират, докато болестта покосява селото.
През пролетта на 1666 г. Уилям Момпесън, новоназначеният викарий на Ейъм, се обединява с бившия викарий на енорията Томас Стенли, за да задействат план, който да предотврати разпространението в околните села. Те убеждават жителите да създадат санитарен кордон – карантинна зона – и ги молят да останат в нейните граници. Поставените на границите табели предупреждават външните лица да стоят настрана.
Това не е нова идея: Карантината е прилагана още в библейски времена при болни от проказа и е използвана при други случаи на чума в Италия от 1400 г. насам. Но по времето, когато болестта връхлита Ейям през XVII в., тази предпазна мярка все още не е разпространена в Англия. Въпреки това е вероятно добре образованият Момпесон да е знаел за тази практика.
Как Ейям побеждава чумата
Ейям не си е самодостатъчен – местните жители търгуват с близките общини, така че жителите на града търсят подкрепата на графа на Девъншир и околните села, за да създадат система за получаване на необходимите им стоки. Те поставят граничен камък на южната граница между Ейъм и най-близкия му съсед Стоуни Мидълтън, който използват като пункт за доставка на стоки от първа необходимост. В големия камък са пробити шест дупки, които след това са напълнени с оцет. Монетите, с които се плаща за доставките, се пускат в тях, а за оцетът се смята, че убива инфекциите. Камъкът все още се намира на тази граница и днес.
Планът на Момпесон включва и провеждането на църковни служби на открито – днешната социална дистанция – тъй като той разбира, че на открито има по-малък шанс от заразяване. От XIV в. насам хората предлагат да се избягват контакти със заразените, въпреки че сега знаем, че пневмоничната, а не бубонна, чума се разпространява по-скоро чрез дихателни капки.
За да насърчат допълнително хората да не се събират, им е възложено сами да погребват мъртвите си възможно най-бързо и възможно най-близо до мястото на смъртта. В един тъжен случай съпругът на Елизабет Хенкок и всичките ѝ 6 деца умират в рамките на 8 дни и тя има невъобразимата задача да изнесе телата им от фермата си до близкото поле, за да ги зарови сама. Цели семейства са изгубени от болестта, включително всичките 9 члена на семейство Торп, които умират между септември 1665 г. и началото на лятото на 1666 г.
Уроците от Ейям
Общо 260 души умират от чума в Ейям. Последният почива на 1 ноември 1666 г., малко повече от година след като болестта за първи път засяга селото. Когато чумата отминава, последният акт на Момпесон е да насърчи жителите да изгорят дрехите, мебелите и постелките си и да опушат къщите си, за да премахнат всяка потенциална останала заплаха.
Макар че Ейям плаща много висока цена, жертвата на селото вероятно е спасила живота на хиляди хора в Северна Англия. Според „Washington Post“ чумата не се разпространява по-нататък.
Драстичната реакция на малката общност има още по-големи и трайни последици (отвъд репутацията на „чумавото село“ в Англия): Прозорливостта на Момпесън оказва влияние върху по-късната медицинска практика, тъй като карантината се превръща в норма за ограничаване на разпространението на болести от полиомиелит до ебола и COVID-19, а поставянето на монетите в оцет имитира съвременните техники за стерилизация.
