Музикални хроники: Той работеше по строежите и не подозираше, че на хиляди километри е музикална звезда с култов статут
През този месец на 81 г. почина американският музикант Сиксто Родригес – творец с абсолютно уникална съдба, който дълги години живее скромно и късно разбира, че музиката му е добила култов статут на хиляди километри разстояние.
Американецът с мексикански корени опитва да пробие в музикалния бранш още в края на 60-те, но не успява да постигне никакъв успех в Щатите и звукозаписната му компания се отказва от него. Постепенно обаче музиката му набира все повече последователи отвъд Океана и става хит в Южна Африка и Австралия. За самия Сиксто обаче не се знае почти нищо в тези страни и тръгва фалшив слух, че той се е самоубил на сцената някъде през 70-те.
Това само подсилва митичния му статут, в тотален контраст с реалния му живот по същото време в неговия роден Детройт. В началото на 70-те Родригес работи на производствени линии и междувременно издава два албума: Cold Fact, където са най-известните му песни Sugar Man и I Wonder, и Coming From Reality. След като се откъсва от музикалната индустрия, Сиксто изкарва диплома по философия и започва да се занимава с политика с цел да подобри живота на хората от работническата класа в Детройт.
Следват неуспешни кандидатури за кмет и за места в градския съвет и щатския сенат. В тези години Родригес живее крайно семпло, изкарва си прехраната като строителен работник, няма дори телефон и от време на време свири в малки барове пред местна аудитория.
По същото време копия от неговия албум Cold Fact циркулират из Южна Африка и песните му стават неофициален саундтрак на будните чернокожи младежи при техните протести срещу апартейда в страната.
През 1979 г. Сиксто Родригес е изненадан от поканата да свири в Австралия, която посещава и две години по-късно. Тогава смята тези концерти за „странни случайности“ и е озадачен, че публиката знае всичките му песни и ги пее заедно с него. Идва обаче времето музикантът окончателно да научи колко хора е докоснал с творчеството си. През 1997 г., когато интернет още е в ранна фаза на развитие, голямата дъщеря на Родригес Ева открива сайт, посветен на него.
След като се свързва с хора от ЮАР, Сиксто Родригес прави първото си турне в страната с напълно разпродадени концерти пред хиляди хора на най-големите арени. Неговата невероятна история е разказана в документален филм, който също се превръща в хит.
„Търсенето на Шугър мен“ (2012) проследява двама фенове от Южна Африка, които тръгват по следите на мистериозния Сиксто Родригес. Макар че го смятат за мъртъв, те копнеят да разберат повече за него. „За наша изненада и радост, разбрахме, че е жив и живее в Детройт. Убедихме го да свири в ЮАР и той наистина дойде, за да види пълни стадиони с фенове, които пеят всяка една дума от текстовете му“, разказва един от героите на филма Стивън Сегерман. „Казах му: В Южна Африка ти си по-голям от Елвис“.
Излизането на филма води до още едно възраждане на кариерата на Сиксто Родригес, който отново започва да издава песни и да прави турнета. Самата продукция пък печели „Оскар“ за най-добър документален филм през 2013 г.
Само че звездата на филма отказва да посети церемонията по раздаването на наградите, за да не засенчва успеха на авторите на продукцията. Когато приема приза, продуцентът Саймън Чин отбелязва, че постъпката е показателна за скромността и великодушието на Сиксто. „Това просто казва всичко, което трябва да знаете за този човек и неговата история“, категоричен е Чин.
Заради филма първите два албума на Сиксто, записани още в началото на 70-те, най-сетне постигат успех в цял свят, а музикантът достига до изяви на фестивали като Coachella и „Гластънбъри“.
„Той беше истинска легенда и за мен беше чест да го познавам“, казва Саймън Чин след смъртта на Родригес. „Невероятна привилегия беше да споделим неговата история със света. Никога в нашите животи няма да бъдем свидетели на друга история като тази на Сиксто Родригес“, допълва той.
