Наричат сержант-майор Уилям „Били“ Уо – бащата на зелените барети. В последните си години, когато вече е пенсиониран военен, Били живее у дома си със съпругата си Лин. На гости често идват някои особени военни величия като генерал Браян Фентън. Една вечер, именно генералът ще предложи на Били да се върнат обратно на фронта, за да подкрепи войниците.
По онова време, ветеранът изглежда доста впечатляващ за възрастта си, има физическите качества да се върне на фронта, но Фентън не очаква да го вкара в битка. Предлага му просто да скачат с парашут, да се разходят сред войниците и да разкажат някоя друга история. Именно Лин ще се намеси в разговора и ще го прекъсне, защото познава своя съпруг и знае, че фитилът му е особено къс за подобни идеи. Уо умира тази година на 93 години през април. Погребан е във военно гробище, където се отдава особена почит на всички ветерани от специалните сили. Дори и в края на живота си, той е известен с това, че няма спирачки.
Събужда се всяка сутрин в 3 часа сутринта, проверява електронната си поща, а щом слънцето изгрее, започва да се обажда на хора, които работят в същите служби, разпределя екипи и ги изпраща на най-различни мисии.
През целият си живот, Били не познава идеята за дълбок сън, тренирал се е сам да спи точно така и през последния половин век от своя живот, преподава същите тези познания и на останалите зелени барети и ЦРУ. Интересното е, че никога не му остава много време за семеен живот, успява да се ожени едва на 75 години, докато съпругата му е на 54 г. Интересно е, че Били никога не променя своите военни навици. Вечер в спалнята ще пусне вентилатора и бързо ще се премести в друга стая без охлаждане, където да спи. Двойката няма проблеми с това да спи разделена.
В неговото военно досие ще се открият най-различни мисии. В миналото е командвал атаки във Виетнам, а след това се е борил с терористи в Судан, но въпреки това, на много по-преклонна възраст, същият човек е много по-активен от останалите пенсионери на неговата възраст. В една от всички мисии, бащата на зелените барети за малко да остане без крак. Само месеци след заздравяването на тежката контузия, командосът прави първия експериментален скок от 9144 метра.
Именно Уилям Уо е човекът, който преследва един от най-опасните хора в света. Неговата съпруга разказва, че Уилям винаги е бил изненадан от факта, че няма достатъчно хора, които да работят по същия начин като него. Той самият винаги се е вълнувал от нови приключения и е търсил всякакви варианти, за да подобри армията и своите подчинени.
Не е изненада, че много от бойните му другари ще го опишат като „човекът без капка страх“. Първата огнестрелна рана е в оризовите полета на Виетнам. Подобно изживяване би разгневило и изплашило повечето войници, но Уилям не се страхува, а това не просто е странно, а дори безумно – куршумът се забива в челото му.
Зелените трасиращи куршуми започват да валят от всички страни и докато Уилям осъзнае какво се случва, втори куршум влиза през големия пръст на крака му и излиза от петата, оставяйки само един фонтан от кръв. Първият изстрел е бил рикошет от парче бамбук, преди да се забие в челото на зелената барета. До края на дните си, Уилям живее с дупка от близо 2-3 сантиметра в челото си.
За неговите бойни другари в онзи момент, Били вече е бил мъртъв. С малка рана на челото и фонтан кръв около него, няма разумен човек, който ще прецени, че този човек ще се оправи. През 2004 г. Уилям Уо ще напише в своята биография, че точно това спасява живота му.
След като частта му отстъпва, а по-късно се връща, за да прибере телата, лекарите го откриват съблечен гол и със свален часовник. Пулсът му е най-голямата изненада за лекарите. На операционната маса става ясно, че не може да бъде упоен, тъй като е изгубил много кръв и ще трябва да търпи всичко. Хирурзите остават изумени от неговото чувство за хумор, Уилям просто не познава болката. Медицинската сестра споделя, че кракът му може да бъде спасен, а заслугата е на белите червеи, които са решили да се хранят от раната. През цялата си военна кариера, баретата не спира да се шегува и винаги поддържа висок дух, причината, както споделя той самият, се крие във факта, че е единственият начин, по който един войник може да остане нормален.
Във Виетнам казва на един от местните, че може да търка лютив сос на гърдите си, за да му пораснат косми, както на американците. В Афганистан успява да убеди цял взвод, че може да използват препарат за почистване на прозорци, за да се почистят, след като цяла седмица не са виждали баня. Никой не повтаря опита, макар и до известна степен да се приема, че всичко това е наистина възможно.
А връзката му с армията започва от най-посредствената история. На 16-годишна възраст вижда двама ветерани от Втората Световна война. Разговорите и историите за битките в армията го карат да се качи на автостоп от Барстоп, Тексас до Лос Анджелис и да се запише в морската пехота. Заловен е в Ню Мексико, където не може да покаже документ за самоличност и е хвърлен в затвора. Майка му изпраща документи и билет обратно до родния му град. След една дълга реч и наказание с колан, както разказва самия Уо, родителите му го заставят да се върне обратно в училище.
Записва се в армията само след 6 месеца, когато навършва 18-годишна възраст и става зелена барета през 1954 г.
По думите на неговата дъщеря Лесли, той е бил човек, който не се страхува от нищо, а тя самата не познава по-смел човек от баща си. И всичко това може да се потвърди в биографичната му книга „Ловът на чакала“. Уилям е опитно зайче за големите парашутни скокове над Виетнам. Освен височината от над 9 хиляди метра, баретата трябва да отвори своя парашут във времето, в което е вече под радарната височина. Точно това ще остане запазена марка на специалните сили на САЩ. Поради факта, че той е иноваторът в тази идея, последното желание на бившия ветеран, преди да напусне този свят е, че неговите останки трябва да бъдат разпръснати по време на скок с парашут над Форт Либърти на 22 юли.
Уо никога не бяга от отговорност и за цялата си кариера може да се похвали с военни действия в най-горещите точки на света. Отива на фронта отново и отново. Последната му официална мисия е на 50-годишна възраст, макар и повечето командващи да смятат, че е твърде стар за изпълнение на дълга си. До края на своята кариера, той е участвал в мисии в повече от 64 страни. У дома си, баретата пази карта с пирончета за всяка държава, в която е бил.
Ако човек разгледа картата, може да забележи, че едно от пирончетата се намира в Хартум – столицата на Судан. Там РУ го изпращат да търси най-опасния терорист на света в началото на 90-те години. Именно там Уо ще направи първите снимки на Карлос Чакала. С напускането на Судан, Карлос се намира в затвора на френските власти. Уо е човекът, който скъсява най-много дистанцията с Осама бин Ладен и успява да предаде информация за неговият отряд, въоръжен с най-различно оръжие и готов да брани до последно още един известен терорист на новото хилядолетие. Прикритието на Били, както казва друг ветеран от ЦРУ, е на луд бял американец от посолството, който прави безкрайни преходи в пустинята за спорт.
Всички негови прикрития дават резултат. Това е човекът, който идентифицира много точно Осама бин Ладен в неговия бял мерцедес. Неговите данни бързо посочват на САЩ, че сега е моментът за действие, защото няма да има втори. Неговото разузнаване поставя и планът за действие, както и елиминирането на терориста. Цялата операция коства около 10 години от живота на Уилям. В Пентагона е известен като човекът, който говори арабски с тексаски акцент.
Оказва се, че зелената барета просто живее особено добре и щастливо, когато изпълнява мисии, а щом има успех, тогава е на седмото небе.
Лин и Били се женят, когато нейният бивш съпруг и подчинен на Уо, умира през 2004 г. Били никога не е имал намерение да става интимен с вдовица на свой брат по оръжие, но просто отива, за да види дали има нужда от нещо и дали държавата се е погрижила за нея. Лин си спомня, че така и не отива в хотела си, а си намира причина да остава още известно време в дома ѝ. Двамата остават заедно 18 години, докато Уо най-накрая не напуска този свят.
Истината е, че зелената барета трудно успява да завърже стабилна връзка по време на бойната си кариера. Женил се е около четири пъти, като веднъж овдовява и още три пъти се развежда. От първата си съпруга има три деца, по-късно две от дъщерите му умират на около 40-годишна възраст. Лесли е единственото му оцеляло дете.
В последните години от живота си, Били се занимава с преподаване и предоставя своя опит и знания на новото поколение бойци. Мнозина го помнят като учтив и усмихнат човек, който познава лицето на войната от всичките ѝ страни.