Как изучаването на прасета, увити в плат, помага на криминалистите

До края на XIX век успехът на криминалните разследвания до голяма степен зависи от показанията на свидетелите и на (често изтръгнатите с манипулация и сила) признания. Липсата на научни инструменти е оставяла разследващите да разчитат само на дедуктивните си способности – и съвсем разбираемо те често са попадали в задънена улица.

Днес към разследванията се прилага интердисциплинарен и високотехнологичен подход, в който участват експерти от различни научни дисциплини. По принцип разследванията на намушквания с нож с фатален край са особено важни, тъй като те са основната причина за убийства в страни с ограничен достъп до огнестрелни оръжия.

Внимателното тълкуване на записите от видеонаблюдението може да бъде полезно, но понякога на мястото на престъплението няма такива. Тялото на жертвата може да бъде открито дни, седмици, месеци, години след събитието. Дотогава то може да е частично или напълно изядено от насекоми или пък природните елементи да са отмилзаличили петната от кръв или евентуално дори оръжието на убийството.

В такъв случай анализът на дрехите на жертвата може да даде важна информация. Но как дрехите на разлагащото се тяло реагират на околната среда и биологичните фактори?

Учените си задават този въпрос, докато провеждат изследване с разлагащи се тела на над 100 мъртвородени прасенца. Резултатите от този първи по рода си експеримент могат да помогнат на разследващите да разкрият бъдещи (и минали) престъпления, при които става въпрос за пробождания, разкъсвания или други повреди по дрехите.

Прасета в плат

Европейски гробищен бръмбар от семейство Мъртвояди

Анализът на текстила има значителна роля в криминалистичното разследване – дрехите могат да съхранят важна информация за събитията, довели до нечия смърт. Доказателствата могат да бъдат под формата на влакна под ноктите на жертвата, разкъсвания на дрехите в резултат на борене или влачене или порязвания и дупки, причинени от оръжия.

Самият процес на разлагане обаче също ще промени тъканта и съществуващите повреди. Той може дори да доведе до появата на нови увреждания, които да усложнят анализа.

За да разберат как дрехите могат да се променят по време на този процес, се провежда въпросният експеримент в летните горещини на Западна Австралия. В него се използват повече от 100 мъртвородени прасенца, с които да се симулират човешки останки, увити в обичайни тъкани, включително памук, еластичен синтетичен материал и смес от тъкани. Някои прасенца са оставени без дрехи като контролни проби.

Умишлено са нанесени порязвания и разкъсвания на повечето от тъканите, след което труповете са оставени да се разлагат по естествен начин в храсталаци, докато останат само кости. Телата междувременно са защитени от мършоядни животни, но не и от мършоядни насекоми.

Въпреки че и предишни изследвания поглеждат към влиянието на дрехите върху разлагането, това се съсредоточава върху другата страна на монетата: как насекомите влияят на тъканта върху разлагащия се труп? И по какъв начин това може да застраши (или да помогне на) разследването.

Не след дълго тъканите започват да се трансформират под въздействието на бактерии, гъбички, насекоми и други фактори на околната среда.

Те променят формата и текстурата си и се разтеглят в резултат на естественото раздуване на труповете. По-малко от седмица след поставянето в тъканите се появяват нови дупки – особено в памука – тъй като влакната започват да се разпадат.

Настъпват и химически промени, които се дължат на въздействието на телесните течности и химически продукти на бактериите и гъбичките.

Насекомите пък са особено активни в зоните, където има телесни течности. От двадесетте групи насекоми, събрани и идентифицирани, най-често срещаните са мухите от семейство Calliphoridae и бръмбарите от семейство Мъртвояди.

През 47-те дни на експеримента са събрани редица данни за разграждането на тъканите по време на процеса на разлагане на труп. За първи път този процес е документиран толкова подробно в рамките на контролиран експеримент.

Въпреки че анализът на повредите на текстила е от жизненоважно значение за криминалистиката, изследванията за това как той се припокрива с криминалистичната ентомология и тафономията (изследването на начина, по който се разлагат организмите) са ограничени. Получените данни показват, че тъканите могат да съхраняват значителни доказателства и че тези доказателства се променят, когато телата се разлагат, докато са изложени на въздействието на околната среда.

Съществуват безброй примери за престъпления, при които доказателства, свързани с дрехи, са били от решаващо значение за разкриването на извършителя.

В случая „Чембърлейн“ от 1980 г. журито погрешно признава Линди Чембърлейн и съпруга ѝ Майкъл за виновни в убийството на изчезналата им деветседмична дъщеря Азария.

Едва когато дрехите на Азария са намерени седмица след изчезването ѝ, следователите разполагат с доказателства, че тя е била отвлечена от динго (тъй като по дрехите има следи от влачене по пясъка). В резултат на това семейство Чембърлейн е оправдано.

Неотдавна в Ню Йорк бе арестувано лице, за което се подозира, че е сериен убиец, отговорен за убийството на повече от 10 души. Разследващите получили необходимите ДНК доказателства от нишки коса, открити в чувалите, използвани за укриване и транспортиране на телата.

Въпреки че много подробности по този конкретен случай остават неразкрити, при подобни разследвания е най-вероятно да се използват доказателства, свързани с насекоми, и други следи върху текстил, за да се направят важни изводи, включително за времето на смъртта.

В по-общ план изследването с прасетата ще помогне на разследващите да избегнат погрешно тълкуване на доказателства от дрехи. Например, ако те не са наясно, че дупките в тъканите могат да се образуват под въздействието на насекоми и природни елементи, могат неправилно да ги припишат на животно или човек.

По подобен начин, като преценят коя част от дрехите има най-много повреди от насекоми, те може да успеят да разберат къде по тялото е имало най-много течност (ако то е намерено вече като скелет). Това би могло да им помогне да разберат къде и как са били нанесени раните.