Съвети от поговорките на Тюдорите

Изброените и обяснени тук поговорки датират от периода на Тюдорите, 1485-1603 г., когато са публикувани редица ранни английски сборници с пословици. Те отдавна са излезли от ежедневната употреба в английския език, но са не по-малко полезни и приложими, дори 400 години по-късно.

Не всички облаци носят дъжд.

Записана за пръв път през 1584 г. в „Кратък речник на латинския и английския език“ от лексикографа Джон Уитълс, поговорка означава, че не всички заплахи винаги се сбъдват.

Захапете камъка, а не ръката, която го хвърля

По същество английският еквивалент на „не убивайте вестоносеца“ от времето на Тюдорите, тази поговорка предупреждава да не обвиняваме някого за нещо, в което той лично не е участвал.

Зелени дървета правят силен огън

„Зелени дървета“ са младите, току-що пораснали дървета, които в тази поговорка от XV в. – предупреждение да не пропиляваме младостта си – се използват като метафора за младежка енергичност и страст. (Всъщност младите дърва няма да направят огъня по-горещ, а само ще произведат много дим.)

Който се спъне два пъти в един камък, заслужава да си счупи пищялите

С други думи, гледайте да не правете една и съща грешка два пъти.

Лошо е да си играем с остри предмети

Тази поговорка от XVI в. предупреждава да не се занимавате с неща, които могат да ни навредят, или с неща, за които нямаме реални познания или опит.

Законите са паяжини

Тази поговорка, датираща от края на XV в., ако не и по-рано, не само намеква за факта, че е невъзможно да се избяга от закона, но и за това, че колкото по-голям и по-силен си, толкова по-малка е вероятността да бъдеш хванат; пълната версия е: „законите са като паяжини – ловят мухи, но пропускат стършели“.

Да целунеш детето заради медицинската сестра

Предупреждение да не се доверявате на всеки и да не приемате всичко за чиста монета – „да целунеш детето заради медицинската сестра“ означава да направиш това, което се очаква от теб, но да имаш скрити мотиви.

Много рев и малко вълна

Когато непрестанното говорене и сплетни не позволяват да се свърши каквато и да е работа, тогава има „много рев и малко вълна“. Образът, който стои зад този израз от края на XV в., вероятно е образът на тъкачите на вълна, но може да се отнася и за овчарите и пастирите, които си приказват, вместо да си свършат работата. Или пък може да е препратка към продавачите, които крещят силно, за да продадат стоката си, но всъщност нямат много стойностни неща.

Пей преди закуска, плачи преди вечеря

Настроенията и емоциите са преходни – каквото чувствате сега, няма да го чувствате по-късно, така че не се притеснявайте.

Който ходи по слънцето, най-накрая ще добие тен

Действията на всеки си имат последствия.

Когато дървото падне, всички идват с брадвите си

Записан за първи път в произведение на елизабетинския преводач Бартоломю Йънг, „когато дървото падне, всички идват с брадвата си“ е израз от XVI в., в който се коментира, че много малко хора са готови да положат реалния труд, необходим за постигането на нещо голямо: Когато трябва да се отсече дърво, никой не желае да свърши тежката работа. Но след като тя е свършена, всички се появяват, за да събират дърва.

Старото куче не лае напразно

Кучетата са често срещан обект на стари поговорки от времето на Тюдорите и изрази, сред които „старо куче още хапе“ (предупреждение от XIII в. да не подценяваме някого само защото е стар); „както лаят старите кучета, така лаят и младите“ (коментар за това колко бързо децата се учат от по-възрастните); и „учтив като куче в кухнята“ (метафора от XIV в., която ни казва колко добре обещанието за награда гарантира добро поведение). „Старото куче не лае напразно“ или „за нищо“ е малко по-късен израз, който датира от средата на XV в., и предупреждава да не се пренебрегват съвети от надеждни или опитни източници.

Докато тревата расте, конят гладува

Датираща от средата на XV в., тази поговорка означава, че помощта често може да дойде твърде късно.

Белият лист и младите хора приемат всеки почерк

Записана за първи път през 1579 г., тази поговорка вероятно е имала за цел не само да изтъкне невинността и неопитността на младостта, но и да предупреди за това колко впечатлителни и уязвими са младите хора – и колко бързо могат да бъдат подведени.