Франк Малина е Илон Мъск на XX век – ученият, който положи основите на NASA и беше заличен от историята
Ако в последно време се замисляте, че родната планета не е най-приятното място за живот, то единственият ви изход е с помощта на SpaceX и техните планове за колонизирането на Марс. За съжаление ще открием, че в момента Илон Мъск наистина изпитва затруднения и вместо да работи върху новата космическа одисея, неговото внимание е насочен към туитър и различните форми за ограничение на профилите. Интересно е, че в историята има много почитатели на идеята за напускането на земята.
Приемете го като доста изкушаващо начинание. Никой няма да ви търси за сметки, никой няма да ви облъчва с неговата музика – обикновено е различна от вашия вкус. Наслаждавате се на вселенската тишина и имате време за абсолютно всичко. Един негатив е, че ще се наложи да пиете собствената си урина, преработена като вода, но това е съвсем друга тема.
Трябва да разберете, че не сте единствените, които са имали тези планове, логично е, че много други хора са мислили за напускане на тази малка точица, която наричаме дом, както казва и самият Карл Сейган. В началото на пролетта на 1945 г. Франк Малина има същата идея, но и животът му не е толкова очарователен, колкото се е надявал, че ще бъде с помощта на науката.
Телефонът в дома му звъни, съпругата му вдига и чува познатия глас на Катя Лийпман. Тя няма много интерес към Лилян Малина, но след като нейните съпрузи работят заедно в Калтек, е длъжна да сподели, че в този момент има сериозна политическа опасност и за двете семейства. Катя има интересен живот, вече няколко пъти е бягала от нацистите, а докато разговорът протича, ФБР вече е тръгнало към дома на семейството и смята да направи един невероятен тараш. Редица други домове са обърнати с краката нагоре по същата причина.
Лилян веднага минава в режим на тревога и започва да разглежда съдържанието на дома си. Инструкцията е да хване и да унищожи всичко, което не би трябвало да се намира в дома им. Лилян затваря телефона и звъни в лабораторията на Jet Propulsion Laboratory. Никой не отговоря, но пък паниката вече се прокрадва в нейното съзнание.
Преминава бързо от стая в стая и разглежда книгите, памфлетите, списанията, различните хартийки. Очевидно няма нищо кой знае какво в дома ѝ, но това не означава, че семейството не е в опасност. През април нейният съпруг разговаря с човек във влака, който се оказва служител във ФБР. Проблемът е, че Малина говорил колко радикална била Южна Калифорния и как спира напредъка им, но никой не е категоричен за кой напредък се говори и какво наистина се очаква от хората.
Лилян има възможност да се успокои, поне за известно време, нейният съпруг е правил пролетно почистване и е унищожил доста от съдържанието в дома си. Единствените по-важни документи могат да бъдат открити в два кашона, които се намират на тава. Необходими са две разходки до тавана, преди да се натовари всичко в колата, а след това напуска къщата им в Пасадена. Нейната посока е Лос Анджелис и през 40-те години, маршрутът е много по-различен.
Това е една дълга тиха права, по която човек спокойно може да чуе тоновете на Eagles – Hotel California. Ако не знаете, песента или поне първият куплет, е написан именно от пътешествията към Лос Анджелис, пустинята и сиянието на светлините на града. Лилян няма много време, за да се любува на гледката, на един от крайпътните телефони позвънява на приятел – Саки Дикран. Дикран има доведен баща на име Джак Франкел, човекът е известен като един от адвокатите, които са защитавали много от правата на левицата. Той ще е човекът, който скоро ще връчи документите им за развод. Адвокатът живее в Холивуд Хилс и е готов да поеме защитата на своите другари.
Лилян разказва всичко, което се случва, а Саки има само един съвет – всичко да се изгори. Двамата излизат в двора на адвоката, взимат малко сухи листа и запалват всичко страница по страница.
Лилян се връща обратно у дома си в Пасадена, чувствайки, че е успяла да изхвърли труп. Още пред гаража забелязва, че светлините във всяка стая са включени. Франк стои в кабинета си, пребледнял е, но излъчва сериозно напрежение. Бил е разпитан в офиса си, неговите документи са били разхвърляни навсякъде, същото се е случило в студиото на Лилян и в тяхната спалня. Единственото облекчение е, че именно съпругата е изпреварила времето и е успяла да махне двата кашона от тавана, а не ФБР.
И ако още не знаете кой точно е Франк Малина, то най-вероятно изпускате неговия принус и факта, че се намира в класацията на топ 10 най-влиятелни учени на XX век. Неговият принос позволява на човек да излезе от границите на планетата и да изпрати човек на Луната, но освен по-сериозни научни постижения, Франк също така е доста объркан по отношение на политика.
Причината никога да не чувате за него е очевидна, след няколко десетилетия в наблюдение, тормоз и напрежение, Малина и неговата ракета са премахнати от страниците на историята.
Той е първият човек, който успява да изкара ракета от орбитата на планетата. Логично е, че никога не е работил сам по проекта, но дава сериозен принос в разработката на реактивни двигатели с течно гориво. Пионерът на тази наука е човек на име Робърт Годард, но Годард никога не се доближава да уменията и екстремните висоти на Малина. Представянето пред WAC Corporal показва една височина с горивото на Годард, докато Малина успява да го бие с 27 пъти по-високо постижение.
За да докажем, че няма нищо невъзможно, Малина пристига със самоукия химик Джак Парсън и майстора по аеродинамика Теодор фон Карман. Малина разработва твърдо гориво за ракети, след това започва да мисли за космическите полети.
Ако приемем, че САЩ използва нацистките инженери от отделението на V-2, Малина има инициативата и правото да изгради цялата ракетна индустрия на САЩ и да превърне всичко от една дива фантазия в наука.
И е странно, защо този човек липсва в научната история и сякаш никога не е съществувал. Когато Уолтър МакДъгъл печели награда Пулицър за книгата си „Раят и Земята: Политическа история на Космическата Одисея“ – изданието, което разказва всички успехи и постижения на САЩ в опита си да изпревари СССР – Малина просто липсва. Смешно е, че дори книгата на Уолтър има повече референции към Боб Дилан, отколкото към Франк Малина.
Научните успехи на този човек са поставили основите и дават храна за размисъл за следващите 70 години. Неговата лаборатория е това, върху което повечето центрове на НАСА се фокусират и използват близо 6000 учени, които да се опитват да открият отговорите за следващата голяма цел.
Франк Малина е 3-я човек от ляво на дясно, който лежи с черни панталони и бяла риза.
Лабораториите на Малина са причината да виждаме снимки от Марс, роувърът „Curiosity“ произлиза отново от лабораториите на Малина. И благодарение на издания като „Журнал по Аеронавтни науки“, някои от трудовете на Франк са запазени. Нека не забравяме, че там работи заедно с Мартин Съмърфийлд и двамата публикуват разработката „Проблемът за бягство от Земята с помощта на ракета“.
Заглавието е забавно и дори привлекателно, но освен привличащо внимание, тук откриваме и сериозен математически критерии за разработка на многостепенна ракетна тяга, която практически ще обясни как точно една такава трябва да се отдели на няколко чати и след това да започне да се движи в открития космос.
Малина е причината за подобряването на качествата на ракетите, а след това ще забележим, че същият човек практически оставя основата на авио инженерството. За съжаление става ясно, че проблемът за напускането на родната планета е обвързан не само с математика, но и с политика. Проблемът на Малина и Съмърфийлд е, че техният носител на ракетата е по-скоро построен върху надежди, вместо страх, а опитът им да постигнат това, което САЩ ще направи няколко десетилетия по-късно, опира единствено върху прогресивната политика. У дома си, Малина е принуден да поддържа едно ограничени между личния си и професионален живот, без да повдига подозренията на американското разузнаване, което в този момент е в своя апогей.
Малина никога не е искал да поставя името си върху идеята за политика и неговата гледна точка, предпочитал е да остане в историята с визията си за наука. По време на ранните си години в Калтек, той води кампания срещу расовото разделение и събира пари за републиканците в Испанската Гражданска война. Някои го наричат радикал, а след време ще бъде социалист и комунист.
Някои от етикетите не са толкова грешни, след много години в изследване на неговия архив, става ясно, че основната му политика е анти-фашизъм. Това обаче не е достатъчно и мнозина го виждат като човек с богати познания и опит в науката, но също така и с тъмни и мрачни идеологии, които трудно биха могли да бъдат обяснени на обикновения американец.
Малина е вторият от дясно.
Какъв е проблемът на Малина? Най-вероятно, че е творял в края на Втората Световна война и в последствие – Студената война. Нещо повече, докато той самият е гледал звездите, неговите началници решават да използват ракетите му, за да пренасят ядрени бойни глави. Айзенхауър често твърди, че само четири атомни бомби се равняват на артилерията, изстреляна през целия период на Втората Световна война. Вместо да мисли за покоряването на други планети, сега Франк е принуден просто да работи върху оръжия за масов терор и самоунищожение.
Това не е единственият проблем, докато неговите научни тестове достигат до ограниченията на горния слой на атмосферата, група учени на чело с Вернер фон Браун, Артър Рудолв и Уолтър Донрбергер вече са били назначени за това, което Малина има за мечта. И докато Малина не одобрява и тримата и често ги нарича убийци, едно цяло американско поколение ще види Вернер като усмихнат и миролюбив човек, който сякаш е забравил нацисткото минало. До някаква степен ще открием, че е точно така.
Г-н фон Браун е просто човек, който е готов да работи за онези, предоставящи най-добрата техника, в това число включваме и кръвожадното немско SS. След разпадането на Третия Райх ще видим, че той и неговите колеги нямат нищо против да сменят лагера, стига да има един по-добър спонсор, който да позволи техния труд да продължи да се развива. Има само една държава, която да си позволи разходите, а и един от учените признава, че презира французите, генерално всички се страхуват от руснаците, а проблемът с британците е, че същите просто не могат да си позволят издържането им, следователно остават само американците.
Операция „Кламер“ успява да събере 1600 немски инженери и учени от всички страни, което автоматично позволява на американците да подсилят своите позиции. И макар Вернер да е един от архитектите на смъртта, той може да използва знанията си в най-различни сфери и е логично, че избягва редица процеси, които да потърсят сметка за делата им. И най-странното е, че докато мнозина ще го обвиняват за анти-семиткси изрази, използвани срещу Арно Джей Майер, Вернер фон Браун дори не се доближава до онези наказания, които Малина трябва да преживее по време на този период. И тогава детето-чудо на Хитлер има много по-сериозни позитиви, защото е анти-комунист.
И несгодите не свършват до тук. Пускането на първия сателит на САЩ през 1958 г. е още една причина да се говори за Вернер, който не се плаши от славата и граби с пълни шепи. Защо той е първи? САЩ отказват да финансират проекта на Малина, който не само е един от основоположниците, но и реално Вернер използва точно неговите идеи, за да печели дивиденти. Никой не признава и факта, че успява да издигне ракета на височина от 390 километра, използвайки стара V-2 ракета.
И дори никой да не вижда или да не иска да вижда потенциала на Франк Малина, той прави това, което Колумб, Магелан и Кук ще постигнат в своето време. Това е първият летателен апарат, който достига хиперзвукова скорост (Mach 5). И не случайно ще заяви, че ако американското правителство е обръщало внимание на експериментите на Малина, Спътник никога нямаше да се смята за фактор. Какво получава ученият за награда? ФБР взима паспорта му, агенти стоят всеки ден пред дома му и винаги са с него, единственото уединение е тоалетната, но дори тогава го чака един човек, който да го следва.
През 1958 г. ученият ще поиска да си върне паспорта и се изправя срещу бюрокрацията, където ще трябва да отговаря на най-различни въпроси. Целият му живот зависи само от политическите убеждения:
„- Били ли сте член на Комунистическата партия?
– НЕ МИ Е ИЗВЕСТНО!“
Това е отговорът, който дава, макар и адвокатите да го съветват да отговаря само с „Да“ и „Не“. Малина получава паспорта си, но реално е заличен завинаги от историята, поне до наши дни, когато архиваторите попадат на неговите постижения и виждат, че САЩ се е подиграла с учен, който е можел да постигне много повече.
За съжаление сме склонни да направим такива грешки, понякога светът просто не е готов, за да приеме, че не всичко е политика, а отговорът винаги се крие в науката, която обаче се храни от политиката. Малина е принуден завинаги да изостави космоса и да се премести в Париж, където работи за научно-изследователско издание. През 1990 г. е приет посмъртно в Международната Космическа Зала на Славата.
