Еврейският Балкански Титаник – как една съветска подводница потопи кораб с бежанци
Корабът „Струма“ е известен с това, че през целият си съзнателен живот ще промени няколко пъти своята собственост. Официално е построен около 1867 г. като британска луксозна парна яхта, но след близо 75 г. се озовава първо в Гърция, а след това в България. Логично е, че понеже е морално остаряла, българите я закупуват, оборудват с дизелови двигатели и започват да пренасят добитък.
В този период, Струма има много имена, отначало е Ксанта, след това става Солист, Морски приятел, Кафиреус, Есперос, Македония и накрая Струма. Родното място на кораба е Колчестър, а първият собственик е Томас Чивърс. Продадена е чак през 1933 г. на Димитър Кенков, който първо я прекръства Македония и я държи на пристанището във Варна, а след това започва да доставя добитък с нея по река Дунав. Компанията-производител поддържа информация за нея до 1934 г. с името Есперос, но след като вече не е океански кораб, производителят го дерегистрира от списъка си.
Корабът е български до 1941 г. и след това е продаден на гръцки корабен агент Жан Панделис, той го прекръства на Струма и след това го регистрира под панамски флаг. Има информация, че плавателният съд е разполагал с морски дизелов двигател от Benz & Cie и машината е била оборудвана по този начин, когато е закупена от гръцкия агент, но има и други източници, които твърдят, че същите са били взети директно от потънал кораб в Дунав, а след това е сервизиран и пуснат в действие.
Разказваме тази история, защото България и еврейското общество имат много общо с плавателния съд. Не случайно остава в историята като „Струмската катастрофа“, „Еврейският Титаник“ и много други. Годината е 1942 и евреите на Балканите правят всякакви опити да напуснат локацията си и да се преселят в Израел, където все още имат някакви шансове да оцелеят. Самата лодка е била потърсена от Мосад ЛеАлиях Бет, за да бъде използвана като бежански кораб и да помогне на евреите да стигнат до британска Палестина. Корабът е трябвало да отплава официално от България, но когато Германия влиза в пределите на страната, евреите нямат много права да пътуват. Жан решава да се обърне към друга еврейска организация в Румъния. Ревизионисти Зионисти започват да работят с местни организации, за да се постараят да спасят повече хора.
Лошата страна на историята е, че много от евреите трябва да платят луди пари, за да се качат на борда. Официални данни посочват, че за качване са били необходими около 30 хиляди румънски леи – около 100 долара, но в деня на заминаването, цената вече е била около 10 пъти повече. По информация на борда се качват около 791 пасажера и още 10 човека екипаж. Пасажерите знаят от самото начало, че ще се возят на луксозен кораб и трябва да преминат само през Истанбул за да получат своите имиграционни визи.
Румънският министър-председател Йон Антонеску разрешава пътешествието, а екипажът заявява, че всеки човек има право да вземе със себе си около 20 килограма багаж. Преди да заминат, румънските митничари ще се постараят да вземат всички ценни вещи, включително и храната им. Логично е, че никой не би пожелал да се качи на коритото, което в този момент е изгубило отдавна своята престижна визия, пасажерите имат право да видят кораба само в деня на отплаването, в противен случай никой не би пожелал да се качи.
Луксозните години на някогашната яхта отдавна са останали в миналото, гръцкият собственик е монтирал койки с ширина от едва 60 сантиметра, на които всеки има право да спи, а в помещенията се събират между 40 и 120 човека. Ограбени от пари и ценности, лишени от храна, гостите на Струма се подготвят за едно далечно плаване. Още в деня на тръгването става ясно, че корабът има само две спасителни лодки.
Противно на всякаква логика и безопасност, на 12 декември корабът потегля с около 800 пасажера и 10 души български екипаж, използващи панамски флаг. Още при старта се оказва, че дизеловите двигатели имат проблем. Водите около пристанището в Костанца са минирани и по тази причина идва влекач, който извежда кораба в безопасни води. Следва едно цяло денонощие, в което екипажа отчаяно се бори да поправи двигателите и да се отправи към Истанбул. На 13 декември започва излъчването на SOS сигнал и румънския влекач се връща.
Румънците отказват да извършват ремонт, ако не им бъде платено, но след като бежанците вече са платили всичко за билети и на митничарите, решават да съберат своите венчални халки с надеждата, че това ще стигне на алчните механици. Не е ясно колко е траял ремонта, но корабът плава на 14 декември и на 15 декември отново има проблеми с двигателите, но този път, бидейки по-близо до Истанбул, влекач идва да ги вземе до там. Логично е, че турците не са искали да имат никакви отношения, но след като корабът така или иначе е акостирал на главен морски път, са принудени да го изтеглят, преди да се стигне до нова катастрофа.
Корабът остава в Истанбул, докато британски дипломати и турски представители преговарят за съдбата на пътниците. Напрежението между евреи и араби в Палестина продължава да расте и точно по тази причина британците се стремят да приложат белите паспорти от 1939 г. и да намалят миграцията в Палестина. Въпросните бели документи посочват, че миграцията на евреи в Палестина трябва да бъде до 75 хиляди души в рамките на 5 години от 1939 г. По-висока стойност от тази трябва да се договори само с арабското мнозинство.
Ситуацията на кораба също не е особено очарователна, хората нямат храна, плавали са доста време и вече са изморени, но тях никой не ги пита, а и в състоянието, в което се намират, те самите нямат много право на глас. Британците настояват Струма да остане в Истанбул и да не плава. Турция изпълнява изискването на на борда вече няма храна. Готви се супа по два пъти в седмицата и се предлага по един портокал и фъстъци на човек. През нощта, всяко дете получава по чаша мляко. Луксозното плаване остава в историята.
Корабът стои няколко седмици на пристанището и накрая с много опити и влияние от страна на по-заможни хора, получава правото да отплава. Причината е, че властите са готови да уважат изтеклите визи на мнозина, но не по вода, а по суша, докато други успяват да избягат от кораба. Една жена губи своето неродено дете и е приета в болница. Великобритания издава визи на деца от 11 до 16-годишна възраст на борда на кораба. Единственият проблем е, че короната отказва да изпрати нов кораб, докато Турия не позволява да се пътува по суша. От Струма успяват да избягат около 10 души, докато останалите 782 пасажери и 10-те от екипажа остават на кораба.
На 23 февруари 1942 г. турска полиция се опитва да се качи на борда, но бежанците не позволяват. След половин час в съпротива, полицията се качва, вдига котвата и я закача на свой влекач, насочвайки я към Босфора и извън Черно море. Трагедията е пълна, защото бедстващите оставят надписи на кораба „СПАСЕТЕ НИ“ на английски и на иврит. Въпреки седмиците работа на турските инженери, корабът така и не успява да тръгне на свой собствен ход. Решението на властите е, че ще изтеглят кораба на около 16 километра северно от Босфора и след това ще го оставят да плава свободно в открито море.
В ранното утро на 24 февруари, Струма е разклатена зловещо от мощна експлозия. Корабът потъва с главоломна скорост, мнозина остават в каютите си и се давят. Мнозина скачат през борда и се държат за отломките, като с часове стоят във водата и се надяват, че някой ще дойде да ги спаси. Никой не идва. От оцелелите във водата, само един успява да се спаси от хипотермия. Близо 791 души са убити, а повече от 100 са деца. Първи офицер Лазар Диков и 19-годишният бежанец Давид Стоилар плават върху вратата на кабината в открито море. Диков умира през нощта, но турските лодки успяват да стигнат до Давид на следващия ден, той остава единственият оцелял.
Давид е задържан за около 2 месеца в затвора, след като е спасен. Еврейски бизнесмен на име Шимон Брод ще се грижи за него и ще плаща за храната в затвора. След освобождението на бежанеца, отново Брод ще се постарае да го приюти у дома, а след това ще му купи билет и дрехи за Алепо.
Трагедията бързо започва да се разказва и да буди гнева не само на еврейското общество, но и на цяла Европа. Провалът на Великобритания ще накара повечето лордове да свикат съвет, където лорд Уеджууд ще започне дебата и ще изисква всички права върху Палестина да бъдат прехвърлени на САЩ. Заклеймява всеки един на въпросната среща, като съюзник на Хитлер, който трябва да носи теглото на всички загинали и натъпкани в трюмовете на Струма. Емануел Ливинов е англо-еврейски поет, който хвърля своето перо, за да се бори срещу нацистите. Информацията за трагедията стига и до него, а в знак на протест, той пише няколко поеми и заявява, че униформата му е значка на срама, точно каквито значки са давали нацистите на евреите.
Каква е причината за експлозията на Струма? В началото се допуска, че корабът се е взривил в следствие на блокиралите двигатели, но по-късно тази версия е изключена. Много години се смята, че германците са потопили Струма, но в последствие немски историк прави изследване и открива, че торпедото е руско и е изстреляно от Шч-213 – съветска подводница. Истината се разкрива и от съветски източници, които потвърждават това. По думите на подводничарите, СССР е използвал флота си, за да торпилира всички неутрални и вражески транспортни кораби, за да спре доставката на стратегически материали за Нацистка Германия. Оказва се, че това няма да е първият път, когато руски подводници ще стрелят по цивилни кораби и ще убиват невинни.
Александър Маринеско ще се гордее с факта, че е торпилиран най-големия немски лайнер, който в края на Втората Световна война се опитва да извози германци от ръцете на пристигащите руснаци. Маринеско до последно се смята за особен герой на СССР, макар и да е стрелял без нареждане и без право да напада цивилни кораби. Правят се много опити за идентифициране на плавателния съд, но без успех. Съветската подводница е открита на дъното на Констанца в Румъния и се оказва, че чак през 2010 г. се потвърждава, че същата е била потопена.
Трагедията на Струма е огромна и оправдава своето име, фактът, че никой не помага и отказва да се намесва, изоставяйки близо 1000 души на борда на пробито корито, практически показва колко безхаберни са били британци, турци и румънци. Всеки е очаквал някакво действие от другия, докато накрая руснаците не се стараят да заличат Струма изцяло. Странно е, че руснаците явно не са говорили английски, за да разберат какво точно е съобщението в този момент.
