След 24-часовият маратон на Пригожин и факта, че Москва не беше нападната и режимът се закрепи, поне на този етап. Проблемът тук е, че след като мнозина започнаха да виждат поредния панаир на суетата и дори фасада за нещо по-страшно, някои анализатори започнаха да обръщат внимание на един друг факт, който е притеснителен.
На първо място е трудно да разберем каква е била договорката на Пригожин. Логично е, че дори и най-големите престъпници в Русия ще срещнат сериозна съпротива в Москва и е логично да се спре колоната, която доброволно се е запътила към своята кървава баня. До този момент е трудно дори да приемем, че има ясен победител в една по-тежка свада, а победител можеше и да няма в следващите няколко месеца.
Твърдението, че всичко това е един голям цирк, автоматично отключва и едно огромно поле на конспирациите, в които се появява една много интересна и дори притеснителна теория.
Напомняме на читателите, че говорим за теория, а не за категорични факти, които потвърждават написаната информация. Не бързайте с прибързаните решения и не се паникьосвайте. Повтаряме, това е интересна теория, която се разглежда на този етап.
В бурните часове на събота, армията на Пригожин успя да превземе няколко града, при това без никаква съпротива. Освен Ростов на Дон, наемниците успяха да превземат и други области по пътя си, включително Воронеж. Историята в този случай е, че градът може да се похвали с един много специален обект – Воронеж-45.
Това е база на Руската федерация, в която се пазят тактически ядрени бойни глави. В последните 24 часа, поне до времето, когато Пригожин заявява, че ще спре своята колона и ще се върне обратно, въпросните складове са били негово притежание. По данни на различни източници, наемниците са получили базата без никаква съпротива, а малко след превземането на града, руските ВВС са успели да унищожат мостовете, които свързват базата с града.
Притесненията за ядрения арсенал на Русия започват да се повишават и с факта, че не е имало никаква съпротива и никой не може да потвърди какво се е случило в базата. Русия е част от ядреното споразумение, но се досещате, че няма да допусне независими експерти на своя територия, за да проверят арсенала. Отношенията между изтока и запада не са били в по-лошо състояние, отколкото в момента, следователно има доста сериозни изненади и проблеми, които трябва да се разгледат.
Състезанието на Кадиров за среща с Пригожин. Колоната на Кадиров спря и не се стигна до сражения, но идва и другият въпрос: дали Кадиров не беше изпратен да охранява именно този склад?
Твърди се, че войниците на Пригожин ще се върнат обратно на фронта и ще бъдат приети за редовна войска, с което се избягват кръвопролитията и останалите проблеми, но дали наистина е така? Въпреки факта, че говорители на Русия твърдят, че няма загуби и няма нищо засегнато или изгубено, можем ли да вярваме?
Все пак видяхме, че Русия е доста лабилна и една изненадваща атака я принуди да разкопава пътища и дори да призовава други частни военни компании, които да затворят града и да се приготвят за сражение. Проблемът е, че по време на годишната среща относно ядреното оръжие, САЩ продължава да изразява своите тревоги относно сигурността на този вид оръжие. Това е поредната година, в която се поставя негативна оценка на Руската федерация, имайки предвид, че въпросните проверки се правят от 90-те години на миналия век.
Въпреки високите инвестиции за модернизиране на бойния арсенал през последните години, оценката за тази секция се оказва доста по-трудна и дори сложна. Един от най-големите проблеми е, че няма да е изненада да видим една отцепена военна фракция, която да е сдобие с такова оръжие и за още по-голям страх, същата да реши да го използва. Представете си сценарий, в който има детонация, без значение от коя точка на света. При наличието на такава, търсенето на виновник ще бъде без значение, особено след като знаем и какви точно са последствията.
На този етап не трябва да забравяме, че Русия е страната с най-голям ядрен арсенал – през 2022 г. разполагат с 5977 бойни глави, САЩ се нареждат на второ място с 5428 такива. Проблемът е, че през 2022 г. Путин постави забрана на САЩ да прави проверки, нарушавайки спогодбата START, в която се позволяваше на двете страни да потвърждават броя на ядрените глави, както и да поставят под мониторинг различните ядрени сили.
Последната стъпка на САЩ и останалите страни в договора е насочена към употребата на шпионски сателити, за да следят какво се случва над въпросните точки. Никой не е казал, че е законно, но след като няма друг достъп и се променят правилата на спогодбата, това е единственият метод. През последната година изчезва онази прозрачност, която държеше мира в малко по-здрава прегръдка, а още по-страшното е, че в момента никой не може да потвърди дали всичко във Воронеж-45 е на мястото си.
Освен база с ядрено оръжие, войниците на Пригожин успяват да вземат и специални кодове и комуникатори – шифър на Южния Военен окръг на Министерството на отбраната на Руската федерация. Друг сериозен проблем, поне по думите на повечето официални източници и военни анализатори е, че съботният фалш се оказа смъртоносната политическа рана на Путин, от която няма да има лечение.
Лекотата, с която Вагнер премина през вражеските сили, официално повишава напрежението в Европа и мнозина твърдят, че катастрофата вече се очаква, не е овладяна и тепърва ще се наблюдава. Казусът е друг, отново никой няма много информация относно сценария, по който ще се развива Русия през следващите месеци, като е логично, че мнозина се страхуват именно за притежанието на ядрения арсенал.
Има и друг много интересен елемент, който не може да бъде игнориран. Путин беше сигурен в победата си срещу Украйна, беше сигурен, че всичко ще свърши за 3 дена, както показваше неговата пропаганда. Година по-късно виждаме, че е готов да преговаря с предатели, готов е да отстъпи и да мисли малко по-трезво.
Речта му за ситуацията, в която видяхме истинския Путин, а не негов двойник, подсказваше и говореше за напрежение, както и за проблеми със здравословното състояние – вече видяхме кадри на диктатора, който куцаше, докато поднасяше цветя на паметник. Изненадата за мнозина е, че сега нямаше кръвопролития и жестоки наказания, нямаше и възможност за някакви противодействия, които да решат генерално проблема. Путин просто прие да преговаря с предателя, а каква ще е съдбата на втория, това предстои да разберем.
Мнозина посочват, че времето за мир може да се случи тогава, когато войната премине на руския фронт, а това не е чак толкова невъзможно. Друга интересна новина е, че в момента повечето руски войници на Вагнер се готвят да бъдат прехвърлени в Беларус, докато някои все още се намират в своите руски бази. Самият Пригожин още не е коментирал нищо и на този етап една от големите тревоги ще продължава да бъде ядреният арсенал.