Сър Артър Конан Дойл вярваше във феи и стана за смях на целия свят
Едва ли има човек, който да не е попадал поне на един епизод или филм от поредицата за Шерлок Холмс. Артър Конан Дойл е успял да създаде шедьовър, който живее свой собствен живот през последните десетилетия и се радва на успехи, които малцина могат да постигнат. Авторът пише няколко романа, но след тях идват комикси, филмови адаптации, анимационни филми за малки и големи. Неговите наследници остават милионери от труда му и всичко това показва само неговият огромен потенциал и талант.
Артър Конан Дойл е известен с две неща – създател е на един от безсмъртните герои в литературата и е един от най-жестоко излъганите хора на света, при това от една много добра шега на приятели.
Второто не е толкова известно, особено след като две ученички успяват да засрамят Артър до степен, в която и той самият не може да повярва. Животът на Дойл е доста сложен и препълнен с най-различни перипетии, но това по никакъв начин не означава, че няма да открием и някои изненади. Израствайки с бедно семейство, той успява да стигне до скъпо частно училище-пансион, където да се изучава. Ако искате да постигнете мечтите си, не е задължително да бъдете богати, но някой друг по-успешен чичо може да помогне. Викторианското училище не е било неговото любимо място, но пък може да подпише документи, с които да премахне баща си от списъка с настойници, особено след като е на 16-годишна възраст. Мечтата на един от най-големите гении в литературата е била да стане лекар. Вдъхновението идва от студент, който наема една от стаите в дома на майка му.
Съдбата си знае работата, защото реално погледнато, ако забави, пропусне годината за кандидатстване или просто реши да прави нещо друго, Шерлок Хоумс можеше да остане просто една много далечна и тъжна следа, затворена в спомена за идеята. В университета, Артър не успява да спечели много пари, впрочем, когато изпраща данъчната си декларация за доходи, държавата връща информация, че има нещо гнило, защото не може човек да изкарва толкова малко.
Готови са да го разследват, когато просто разбират от какво семейство идва. През цялото време в университета, мъжът е писал кратки литературни истории за местните издания. След завършването, отива на южното крайбрежие на Англия с около 1000 паунда и започва да практикува наученото.
Там се раждат неговите големи проблеми, защото се проваля във всичко, което започне. През следващите седмици няма да има нито един пациент, а единствените, които посещават кабинета, са събирачите на дългове. В дневниците на Дойл често присъства и мечтата да влезе пациент който да закърпи скъсаната кесия на бъдещия автор, но такъв не влиза.
Другите неуспехи се градят върху следните идеи – да стане войник (твърде дебел), да стане министър-председател (твърде не популярен), да стане офталмолог (никога не влиза един пациент), да стане звезда в крикета (неговият отбор е пълен с такива и вече няма място за нови майстори, а и Дойл е твърде слаб). Всеки следващ отказ на вселената да направи нещо невероятно, дава по-високи шансове на литературата.
От друга страна ще открием, че Дойл просто обожава спиритуализма. Обича да следи сеансите, медиумите, обладаването от духове, той е човекът, който ще повярва във всичко и на всеки. Спиритуализмът за него е „най-важното нещо в света“. По тази причина ще бъдат похарчени стотици хиляди долари, за да докаже на скептиците, че е бил прав. Дойл е част от почти всички големи клубове по спиритизъм и други странни учения.
През 1921 г. Дойл е поканен на специален курс, при това с трима свидетели. Направени са няколко снимки на писателя, но се оказва, че не е дадено съгласие и всички са изгонени. С проявяването на снимките, точно зад фигурата на Дойл стои и някакъв бял размазан обект. През 1921 г. камерите не работят по начина, по който искаме, няма дигитална обработка или стабилизация, следователно и появата на артефакти е лесна за оправдание.
Дойл обаче смята, че когато г-н Мариот – хостът на курса – е разгледал снимките с помощта на трима ловци на духове, бил категоричен, че това не е свръхестествено същество, а някакъв дефект. След това Мариот ще допълни и как се разпознават въпросните същества и как изглеждат. Хари Худини също се опитва да обясни на Дойл, че е редно да не се занимава с измишльотините, които обхващат цяла Америка, но писателят не е съгласен. Истината е, че най-голямата издънка, която Дойл прави, се ражда една година по-рано.
През 1920 г. говори с две момичета на 16-годишна възраст и 9-годишна възраст от село в Западен Йоркшир. Момичета се наричат „Феите от Котингли“, защото смятали, че имат силата да призовават феи. Те имали и снимки, с които да докажат своите умения, но като горната история, практически вършат една и съща лесна измама. Разполагали с 5 кадъра, които доказват, че има феи и по това време, когато „Питър Пан“ е известен литературен герой, момичета демонстрират призоваването на Камбанка – една от малките феи в книгата.
Реално погледнато, двете момичета никога не са направили нещо грешно, все пак днес има повече хора със снимки на Кристиано Роналдо, отколкото самият футболист е направил, но това, което те виждат като шега, реално излиза от рамките на такава, защото вниманието на аудиторията в този момент е твърде голямо. Майката на децата е в същите кръгове, в които е бил и Дойл, следователно идва и идеята за популяризиране.
Майката изпраща снимките на различните списания с такава тематика и твърди, че всичко е истина и децата стават известни за една вечер. И тяхната известност можеше да отшуми за един ден, ако Дойл не вижда кадрите. Той взима материалите и пише до националните издания, разказвайки невероятната история. Дойл дори пише материали и показва, че няма нищо измислено в тяхната история. По неговите думи, момичетата вибрират на друга честота и спокойно могат да забележат съвсем различни обекти, за разлика от всички останали. Дойл прави цялостно разследване и се опитва да докаже, че снимките са автентични.
Проблемът е, че ако днес имаме редица програми и най-различни техники за проверка, тогава не е имало подобни възможности. Дойл твърдял, че две ученички не могат да го заблудят, но става точно обратното. Авторът дори не обръща внимание на факта, че всички картини в дома им, е пълен именно с феи. Не обръща внимание дори на факта, че самите изображения идват от детски книжки и не могат да бъдат истински.
Какво е необходимо, за да може голямата лъжа да бъде истина? Отговорът е лесен – достоверен източник. Момичетата ще обиколят света и ще стигнат чак до Сидни, където Морис Хюлет ще напише, че след като познава сър Артър Конан Дойл, то не е трудно да се довери на неговата дума и да приеме факта, че очевидно децата имат дарба. А самият автор е категоричен, снимките са минали през няколко експерта и майсторите от Кодак и Илфорд, мнозина са потвърди, че кадрите са автентични. Други автори също заявяват, че това е истина и не може да бъде объркано. Някои хора дори твърдят, че снимките са истински, защото момичетата изглеждали честни.
Една от големите опасности в света, да заявиш, че вярваш във феи, автоматично генерира и другият възможен отговор – да те обвинят в идиотизъм. Очаквано, Дойл получава точно това, вярващите спират да говорят по темата, но всички останали нямат нищо против да започнат голямата подигравка. Казват, че Артър поел тези подигравки геройски и не се опитвал да противоречи, все пак и днес няма много вярващи в тези движения, но може би така се ражда и „Елементарно, драги ми Уотсън!“. И нека не бъдем толкова критични, авторът накрая наистина успява да погледне отвъдното – това се случва през 1930 г. когато напуска този свят. Неговите творения оживяват многократно и се прераждат постоянно през следващите десетилетия.
През 1985 г. и двете момичета-покровителки на феи ще се явят в ефира и ще разкажат, че просто са си играли с камерата у дома, но никога не са искали това внимание. Не са очаквали, че един от най-големите автори на новото хилядолетие ще се свърже с тях.
Що се отнася до Артър Конан Дойл, той продължил да вярва във феи, просто признал, че тези кадри са фалшиви, но това в никакъв случай не означава, че няма феи или не съществуват.
