Ако сте в процес на изучаване на нов език, говоренето може да се окаже най-трудната част. Спрягането на глаголите и съобразяването с лексиката в движение не е лесно, дори ако вече сте учили от известно време.
Сега обаче ново проучване показва, че малко наливна смелост може да бъде много полезна, когато става въпрос за говорене на друг език.
В новото изследване на университета в Маастрихт, Холандия, публикувано в Journal of Psychopharmacology, учените карат 50 немскоговорящи студенти, които наскоро са издържали университетския изпит по холандски като втори език, да се напият в лабораторията, за да проверят дали ще им върви по-добре или по-зле говоренето в тези нови обстоятелства.
Ключът към владеенето на чужд език отчасти е свързан със способността на мозъка да контролира инхибиторите. За да говорите втори език, мозъкът ви трябва да филтрира думите, които бихте използвали от първия си език. Тъй като пиенето намалява инхибиторния контрол, би било логично алкохолът да влоши езиковите ви умения, вместо да ги подобри.
За целите на проучването на някои от участниците е дадена водка Smirnoff с лимон, а на други – вода. След това те са подложени на алкохолни проби, за да се провери дали са достигнали определено ниво на алкохол в кръвта (около 0,4 промила), и са помолени да разговарят с холандец на тема научните опити с животни в продължение на 2 минути. Всеки разговор е записан, след което възпроизведен на двама други холандци, които да го оценят. Отделно участниците се самооценява в края на разговора си, както и правят тест за самооценка преди и след него. И за да е сигурно, че промяната в нивото на уменията им е свързана с езика, те трябва да правят и аритметични действия в продължение на 2 минути.
Холандски плакат от началото на 20 век за опасностите от алкохолизма
Чудесни резултати!
Учениците, които се напиват преди разговора на холандски, са се справили „значително по-добре“ от трезвите в очите на оценителите, които не са могли да разберат от аудиозаписа кой е пиян и кой не. Същите обаче не се справят по-добре или по-зле с аритметиката.
Пияните хора са склонни да надценяват собствените си способности, но в това изследване подобрението не е било в главите на участниците. Всъщност те не са възприемали, че говорят по-добре, когато са помолени да се самооценят. Но според оценяващите ги холандци те са били по-добри и са имали по-добро произношение от трезвите студенти.
Изследователите предполагат, че подобрението може да се дължи на намаленото безпокойство от говоренето на чужд език. Предишни проучвания установяват, че учениците, които наистина се притесняват да говорят чужд език, обикновено се представят по-зле от учениците, които не се притесняват толкова много – така че малко алкохол може да ви отпусне достатъчно, за да преодолеете страховете си от неправилно произношение и т. н. и наистина да проведете разговор.
Нивото на алкохол обаче е толкова ниско, че е трудно да се отсъди дали резултатът би бил същият, ако хората се напият повече; завалянето на думите със сигурност не е ключът към по-добро произношение. Освен това в проучването са тествани само германци, изучаващи холандски, така че резултатите може да не се отнасят за всички езици и за всички култури. Освен това има някои прилики между двата езика – би било интересно да се види дали резултатите ще се потвърдят при езици, които са по-различни, като например пенджабски и английски или китайски и фински… Все пак едно проучване от 1972 г. върху способността на англоговорящите в нетрезво състояние да произнасят непознати думи на тайландски език, който те никога не са изучавали, установява, че малко алкохол може да окаже положително влияние върху произношението на чужди думи, така че не е изключено.
Забележително е, че това е първото проучване, което разглежда способността на хората да произнасят в нетрезво състояние език, който действително са изучавали.