Какво се случва във Фермата на ЦРУ
Висшата лига на шпионите, както мнозина наричат училището на ЦРУ, може да се смята за една от най-горещите точки в света. Американското разузнавателно управление използва най-различни методи и тактики, с които да извлече ценна информация и го прави с помощта на една от най-строгите и елитни програми за създаването на шпиони.
Най-добрите кандидати прекарват поне 6 месеца в обучение, използвайки фермата – военна база във Вирджиния, където достъпът е строго ограничен за външни лица. Практикува се стрелба с най-различно оръжие, включително вражеско, тренировка на бойни изкуства, скокове с парашут, управление на моторни лодки, рекрутиране на кадри и много други.
Бившият агент на ЦРУ Амарилис Фокс разказва, че обучението е като някаква висша форма на медитация, в която целият мироглед се променя завинаги. Позволява на всеки един човек да остане тих и да чува по-ясно мислите си, да излиза от кожата си, да приема друга самоличност и да играе по няколко роли едновременно. Това е една голяма игра на преструване, която сякаш никога не свършва. Фокс напуска агенцията преди години и все още продължава да играе такава игра със себе си. Давайки своето интервю, агентът е категоричен, че най-вероятно цялата операция и методика се е променила, но наученото остава завинаги, особено уменията за преговори, работа под напрежение и още много други.
Корабът „Мис Никога не плава“ – имитация на боен кораб във Фермата
Рекрутирането и изпращането във Фермата не започва веднага с много сериозна и натоварваща техника, преди всичко има време на бюро. Трейси Уайлдър си спомня, че е трябвало да анализира терористичен лагер в Афганистан и да покаже основните цели за атакуване на министерството на отбраната. Тя отива на 22 години в управлението и иска да се занимава с анти-тероризъм. Това е и началото за една по-висока кариера, защото малцина остават пред мониторите и се интересуват по-сериозно от съвсем други дейности.
Изпратена е в трезора, където влизат малцина, при това точно след 11 септември. С влизането си е знаела, че ще може да промени света или да направи нещо много по-ценно за организацията.
ЦРУ тренировките не са чак толкова силови, колкото тактически. Някои от старите методи продължават да се прилагат и Фокс си спомня, че именно те са били ценни при дейността му в Карачи. Преди да бъде изпратен на мисия, първата му практическа тренировка е била да се разхожда по улиците на Вашингтон със своите колеги и да маркира символи, да приема информация, да запомня регистрационни номера, които ги следват и още много други.
Първата среща с информатор е тази с казаксхтански гражданин, работещ в администрацията на страната. Открива го по случайност и след това изгражда по-силна връзка, за да извлича информация. След като преминава няколко по-сложни теста, Фокс е поканен да прекара поне 6 месеца във Фермата и да се изолира от семейството си, да приеме ново име и да се насочи в друга посока. Изпратен е в тренировъчния лагер Пийри. Това е малко измислено градче на страна, в която има американско посолство, площад и няколко телевизионни канала, които играят ролята на CNN.
След няколко вечери започват да се изпълняват различни мисии и да се симулира абсолютно истинска среда на преследване, терористични атаки, подслушване и още много други. Всички агенти са под 100% наблюдение, но е неприятно, когато повечето оператори трябва да играят едни срещу други. Не всички остават приятели на финала, но ЦРУ винаги иска само най-добрите за своята мисия.
Рекрутирането на агенти изисква да се открият чужденци, които да започнат да дават информация на ЦРУ. Има цяла система от 6 разработени стъпки, която да позволи забелязване, запознаване, развиване, рекрутиране, бягство и прекратяване на връзката. Раян Хилсберг описва всичко с елементарен пример:
„Нормалните хора никога не предлагат брак на първа среща и не очакват положителен отговор. Същите изисквания имат и шпионските игри.“
ЦРУ информаторите трябва да научат определени сигнали и техники, да търсят дупки в прозореца, когато могат да дават информация и да свикнат с идеята, че винаги са потенциална цел. Всеки детайл е от значение, когато един агент трябва да се срещне с информатор и да намери правилното решение и изпълнение за целта. Всеки ЦРУ студент, който изгуби своя информатор, официално губи и мястото си във Фермата.
Въпреки всичко, което 007 показва на света, някои от основните тренировки не са толкова геройски, колкото изглеждат. Дефанзивното управление и воденето на партизанска война, могат да се смятат за положителни качества, но преди всичко има есенция от забелязване, наблюдаване и изследване на противника. Агентът не е войник, който ще отиде на фронта. Терористичните тренировки са най-различни и включват разпознаването на бомби. Във фалшивия град редовно могат да се открият съмнителни пакети, които трябва да се идентифицират като бомби или като фалшиви тревоги.
Дъглъс Лондон е офицер на ЦРУ от 34 години (пенсионира се през 2019 г.) и прекарва около 12 седмици във военна подготовка, носи камуфлажи и е бил във взвод с най-суровите паравоенни ветерани, които ЦРУ запазва на служба. Повечето са имали активна дейност във Виетнам. Един от най-големите страхове във Виетнам е, че във всеки един момент, някой може да мине и да пререже гърлото на агента, а след това не е сигурно дали изобщо ще бъде открит. Дъглъс си спомня, че неговите инструктори са се борили с посттравматичния стрес.
По време на тази подготовка, агентът е изучавал залагането на експлозиви, минирането, различни видове оръжие – най-често тези на другия лагер, бягство и криене на следи, както и тактики за оцеляване и разпитване. Лондон прави 5 парашутни скока за тренировка.
Най-болезненето преживяване е обвързано с издържането на разпит. Това включва мъчения и най-различни тестове на човешкото съзнание.
Полковник Бъз Карпентер е летял на самолет Blackbird, когато е свален. Той е бил подлаган на всякакви мъчения, включително с черна кутия, давене и още много други. Последната фаза на обучение включва различни техники с огнестрелно оръжие и улични боеве. В играта се изисква да се стреля по реални хора, но без реални муниции. Важно е за агента да разбере, че в критични моменти може да извади пистолета и да стреля, но ако бъде убит цивилен, тогава обучението приключва завинаги. След обстрел на противника, агентът трябва да знае как да даде и първа помощ, защото винаги има ценна информация, която да допълни цялата представа.
След обучението може да има поводи за завръщане обратно във Фермата.
След дипломирането има възможност за преминаване на по-тежки курсове, които са с дължина от една година и могат да помогнат за по-стресови ситуации. Джеймс Олсън и неговата съпруга ще заминат за СССР и ще трябва да се подготвят за живота там. Те дори получават малко апартаментче, за да проверят какъв точно ще е животът от другата страна на Желязната завеса. Още с влизането си разбират, че дори стените имат очи и уши.
Тренирани са да се справят с постоянното 24-часово наблюдение, да комуникират без думи и дори да търсят всякакви техники за оцеляване. Една грешка в такива критични моменти може да се смята за фатална. Специалистите дори разработват специални снимки на руските кабелни системи, за да позволят на Олсън да може да подслушва спокойно и да събира информация. Успява да се създаде дори копие на метрото, както и на видовете аларми, които трябва да се изучат. Всички ключалки са руски стандарт и агентът трябва да ги отключва за време.
По време на тренировките е ранен и макар да кърви, довършва мисията си във Фермата като тренировка. Това не го спира да успее да се справи и със заданието си в Москва.
Агенти като Раян Хилсберг (също пенсионирани) разбират как да използват всичко научено от Фермата, но само в последните няколко години от своята кариера. За мнозина е трудно да накарат човек да предава информация за чужда държава. Хилсберг е прекарал повече от 13 години в психологическата сива зона и често е висял на косъм между лоялността към страната и предаването ѝ.
Той си спомня, че във Фермата никога не е имало правилен отговор, точно обратно, по-често се оказва, че ситуацията се влошава драстично и създава повече главоболия, отколкото може да се очакват. Въпреки това смята, че няма друга по-добра програма за обучение.
