Най-големите заблуди за шпионите

Шпионите не са модерно изобретение

Когато чуят думата „шпионин“, повечето хора си представят модерен човек, който разполага с много модерни технологии. Този образ, разбира се, може да и най-вероятно идва от Джеймс Бонд, още от епохата на Студената война. Но дори и шпионската литература е по-стара – един от първите примери за съвременна такава е книгата „Шпионинът“ от Джеймс Фенимор Купър през 1821 г. Но любителите на история и по-конкретно почитателите на бродуейския мюзикъл „Хамилтън“ знаят, че шпионите са от решаващо значение още по време на Американската война за независимост – кръгът „Калпър“ на Джордж Вашингтон е помогнал да се осуетят изненадващи британски атаки и да се заловят вражески шпиони, наред с други неща.

Шпионите обаче водят началото си от още по-далечното минало: истории за тях се появяват дори в Библията. В „Числа“ се разказва за Дванадесетте шпиони, в която израелските вождове пътуват до Ханаан, за да получат информация за Мойсей. В Книгата на Исус Навин двама шпиони са изпратени в Йерихон и получават помощ от мистериозна жена, която може да е, а може и да не е проститутка (сценарий, който се среща и в съвременните шпионски романи).

Мнозина приписват първото известно използване на шпионажа на древните египтяни: фараоните са използвали шпиони за разузнаване и да се защитят от чужди врагове. Дори им се приписват много от същите тактики, с които днес се свързва браншът, като например кодирани съобщения, дрехи със скрити отделения и изчезващо мастило.

Много други групи, като например хетите през XIII в. пр. н. е., развиват свои собствени шпионски мрежи, понякога в пряк отговор на разрастващата се шпионска мрежа на Египет. Гърците и римляните разработват свои собствени шпионски тактики, които включват тайна и ефективна комуникация между градовете-държави, създаване на съюзи и планиране на изненадващи нападения.

През IV в. пр. н. е. в Индия царският съветник Чанакя написва „Артхашастра“ – наръчник по държавничество. В него подробно са отбелязани важните процеси за събиране на разузнавателна информация от и за силните държави, като в пасажите се дават комично конкретни подробности за възможните шпиони. Например „мъж с бръсната глава или сплетена коса, който силно желае да си изкарва прехраната, е аскет под прикритието, който практикува аскетизъм“.

Феодална Япония използва шиноби, за да шпионира враговете си. Шиноби са нинджи, но митичните предания, свързани с тях, са пълни с още повече погрешни схващания.

Главният секретар на кралица Елизабет I Франсис Уолсингам става известен като неин шпионин, прилагайки шпионски тактики, които други могъщи държави ще развият чак след години, като например използването на двойни агенти и дезинформация. През следващите няколко века шпионите стават много важни за правителствата и монарсите. Било направо безотговорно да нямаш поне няколко души на заплата, които да следят враговете ти. Или пък съюзниците…

Benjamin Tallmadge by Ralph Earl

Полковник Бенджамин Талмадж, водач на кръга „Калпър“, на портрет от 1790 г. със сина си

Не всеки шпионаж е насочен към националната сигурност

Промишленият и корпоративният шпионаж са две много активни форми на събиране на разузнавателна информация; все пак парите са доста голям стимул за извършване на престъпления. Те се провеждат с търговска цел, а не с цел национална сигурност, и могат да включват кражба на търговски тайни, събиране на информация относно техниките на индустриалното производство, научноизследователската и развойната дейност, прихващане на масиви от данни за клиенти и узнаване за потенциални сделки.

Макар че индустриалният шпионаж се разраства през последните няколко десетилетия благодарение на технологичния напредък и почти всеобщата зависимост от интернет и компютрите, той всъщност датира отпреди няколкостотин години. Някои хора твърдят, че първият индустриален шпионин е отец Франсоа Ксавие д’Ентрекол, йезуитски мисионер, който е изпратен от Франция в Китай със специална мисия през около 1700 г. Макар да изглежда, че това е типично мисионерско пътуване, началниците му всъщност искат да разберат китайския процес на производство на порцелан. Д’Ентрекол прекарва повече от две десетилетия в китайската столица на производството на порцелан, като издирва и научава всичко, което може, за производствения процес и тайните му. Според историка Робърт Финли писмата със събраната от него информация „представляват един от най-ранните случаи на опит за прилагане на меркантилни икономически стратегии за трансфер на технологии“.

В днешно време индустриалният шпионаж се среща най-вече в света на технологиите. Като се има предвид огромната парична стойност на интелектуалната собственост като алгоритми и друг софтуер, Силиконовата долина е популярна мишена. Дори един нов чистач в офиса може да открадне всички данни на компанията по искане на най-големия ѝ конкурент.

Bundesarchiv Bild 183-1985-1003-020, Richard Sorge

Ричард Зорге

Шпионажът не е сложна и надеждна правителствена тактика.

Провалите не са чужди на професионалния шпионаж. Историята е осеяна с много неразумни употреби на разузнавателна информация. По време на Първата световна война британският дешифровъчен център „Стая 40“ се сдобива с полезна информация за вражеския флот по време на битката при Ютланд. Информацията обаче е пренебрегната и битката, която е можела да бъде спечелена с лекота, завършва със скъпоструващо равенство.

През 1941 г. руският шпионин Ричард Зорге се сдобива с информация за предстоящо германско нахлуване в Русия, докато работи в посолството на Германия в Япония. Сталин порицава информацията, като дори стига дотам, че заплашва всеки, който ѝ вярва. Това решение по-късно коства живота на неизброим брой хора.

Има дори една безумна история от 1914 г. за френски правителствени служители, които използват службата си за дешифриране – кабинет ноар – като начин да се злепоставят един друг с цел политическа изгода, и на свой ред пречат на самото разузнаване да си вършат същинската работа. Кулминацията на цялата история е, че съпругата на бившия министър-председател, мадам Анриет Кайо, влиза в кабинета на Гастон Калме – редактор на вестник, за когото се смята, че е дешифрирал съобщения, които заплашват съпруга ѝ – веднага вади револвер и го застрелва. Мотивът ѝ е, че вестникът щял да публикува скандални любовни писма между нея и съпруга ѝ, докато той все още е бил женен за първата си съпруга. Но истинският материал за публикуване бил серия от прихванати германски телеграми.

Накрая нека споменем операция „Акустична котка“. През 60-те години на миналия век ЦРУ разработва радиопредавател, който може да се имплантира хирургически в котки, за да шпионира Кремъл. При първата тестова мисия котката претичва улицата (с намерението да подслушва двама мъже пред някаква сграда), но веднага е прегазена от такси. Въпреки че източници от ЦРУ оспорват частта с мъртвата котка, проектът е прекратен скоро след това.

 
 
Коментарите са изключени за Най-големите заблуди за шпионите

Повече информация Виж всички