Дали наистина един папагал спаси изгубен език

В началото на XIX в. немският географ и естествоизпитател Александър фон Хумболт се натъква на любопитен език, докато изследва басейна на Амазонка. Той не само че никога преди не го е чувал, но и самите думи идват от един неочакван източник – папагалче.

Според Хумболт папагалът е бил последното живо същество, което е говорело на този иначе мъртъв племенен език.

Оттогава тази история за някои е останала в легендите като пример колко може да е крехък един език, докато други я отхвърлят като нищо повече от полет на фантазията.

Какво обаче знаем като факти?

През юни 1799 г. Хумболт – емблема за изследовател и откривател по това време – тръгва от Ла Коруня в Северна Испания, за да изследва Северна и Южна Америка. Пътуването му отнема 5 години, през които той преминава през Куба, Колумбия, Еквадор, Перу и Мексико, преди да стигне до Съединените щати и после да се върне в Европа.

По време на пътуването си Хумболт събира огромно количество екологични и зоологични данни, свързани с флората и фауната и дори с местния климат, с който се сблъсква. Освен това той води дълги надлежни записки за човешката култура, на която става свидетел, и подробно описва всичко – от местната политика до различните традиции. Умението му да говори испански език също е от голяма полза, тъй като му е позволява да общува – поне отчасти – с някои местни племена по време на пътуванията си, което е изключителен късмет.

Според историята, докато изследва река Ориноко в днешна Венецуела, Хумболт отсяда при местно племе близо до село Майпурес. Именно тук изследователят явно среща папагала, който говори на някакъв различен език от всички останали (и животни, и хора) около него. След като се допитва до местните жители, Хумболт научава, че птицата някога е принадлежала на вражеско племе, което е било принудено да напусне района и в крайна сметка е измряло на малко островче на известно разстояние. Така папагалът излиза, че е последният оцелял, който говори този странен език.

Хумболт, който винаги е бил усърден изследовател, купува птицата и го взима със себе си в Европа, където започва да записва фонетичните звуци, които издава. По този начин той запазва последните изказвания на един изчезнал език и култура.

Хумболт успява да запише около 40 думи, произнесени от папагала. Този материал след това става вдъхновение за поколения лингвисти, които го смятат за силен пример за това как езиците могат лесно да загинат, ако не е останал никой човек, който да ги говори. През 1997 г. един художник дори научава съвременни папагали на думите и пътува с тях, за да може ново поколение да чуе този изгубен език.

Но дали историята е вярна? Макар че има много хора, които я приемат за вярна, има и други, които я отхвърлят като измислица. Въпреки това Хумболт предлага някои доказателства в подкрепа на своята история: в една книга, публикувана скоро след завръщането му в Европа, той обяснява как е останал с народа гуахибо в едно село до водопад на река Ориноко. В това обяснение той описва срещата си с папагала и как той говорел на езика на атурите – войнственото племе, което било изчезнало. Хумболт пише: „В периода на нашето пътуване в Майпурес ми беше показан стар папагал, за който жителите казаха – и този факт заслужава внимание – че не разбират какво говори, защото говори на езика на атурите.“

Истината за тази завладяваща история може би винаги ще остане неясна, но това поне дава известна конкретика за предполагаемия език, който папагалът говори. Ако тя е вярна, то това е уникален пример как една случайна среща и една умна птица са спасили един език.