Дългата пътека – Бермудският триъгълник за планинари
Около 3:00 часа следобед на 1 декември 1946 г. едно момиче с червено палто се разхожда по път 67А близо Бенингтън, Върмонт. Луис Кнап забелязва дамата, докато минава с автомобила си и решава да спре. Луис работи като строител и прави търговия с различни строителни материали. Домът му се намира на няколко километра от точката. Отбивайки, Луис пита непознатата къде е тръгнала. Нейната посока е дългата пътека – около 10-15 километра от Гластънбърската планина.
Въпросната локация е популярна за планинарите в зоната. Пътешественичката не е подготвена за този преход, но Луис решава да не коментира. В късният следобед вече започва да става по-хладно и не толкова приветливо. Строителят решава да спре, защото често забелязва студенти от колежа Бенингтън, които ходят на стоп. Още преди да се качи в камиона, за да спести малко километри, момичето се спъва, което след време ще се превърне в един много сериозен проблем. Кнап кара до път 9 към Гластънбери. Само на 2-3 километра от пътя започва самата пътека. Момичето благодари и продължава в правилната посока.
Пътят е толкова прав, че Кнап може да види дъщеря си, която излиза на двора на дома. Само дни по-късно, дъщерята на Луис ще заяви, че когато е видяла в далечината баща ѝ да отбива, не е видяла абсолютно никого да слиза от колата. Никой не може да мине един километър толкова бързо, че да се скрие в гората.
Името на неизвестното момиче е Пола Уелдън и през следващите няколко седмици ще е тема на разговор в малкото канадскко градче. Нейната съдба ще накара повечето хора да вярват, че тази пътека е прокълната, защото тя не е единствената, която изчезва безследно. Жителите се шегуват, че въпросната пътека е като бермудски триъгълник за изчезването на хора.
На 12 ноември 1945 г. 74-годишен планинар на име Мъди Ривърс ще каже на доведения си син, че отива да ловува и ще се върне към обяд. Отива в региона близо до въпросната пътека, която е част от планинска верига от над 500 километра – започва от Върмонт и стига до канадската граница. Ривър никога не се връща. Към 3 часа следобед, неговите приятели тръгват да го търсят. Стрелят във въздуха в гората, за да привлекат внимание и да ориентират стария ловец. През следващата седмица близо 300 души ще търсят Ривърс. Сред следотърсачите са извикани дори бивши войници. Времето е лошо и завалява сняг. Откриват един празен пълнител за ловна пушка и нищо повече. Ривърс никога повече не е забелязан.
Твърди се, че точно тази точка не е най-познатата на Ривърс и е било възможно да се изгуби, но с Пола става ясно, че вече се говори за мода. Тя е млада, има опит в катереното на планини. Преди две седмици, тя е минала по други пътеки и е направила достатъчно добри снимки.
На 1 декември е споделила на своята съквартирантка Елизабет Джонсън, че ще отиде на преход. Около 2 часа и 45 минути е сложила своите джинси, червеното си палто, дебели дрехи и по-леки обувки, които приличат повече на маратонки. Момичето няма планове да остава там, защото през нощта температурите падат под нулата. Логично е, че Пола е искала да се върне преди това.
Полицията по-късно ще има някаква карта на движенията ѝ. Собственик на една бензиностанция от другата страна на колежа ще каже, че е видял момиче със същото яке, което се движело усмихнато по чакълестата пътека. Червеното палто е единственото, което прави впечатление.
Малко по-късно е качена от Луис Кнап в неговия камион и се движи с него почти до дома му. След 45 минути е била забелязана от други хора, които са се връщали и продължава нагоре по пътеката. Ърнест Уитман има кабина в този район и си спомня, че момичето е минало и е поговорило с него. Уитман обяснява, че пътеката е около 7-8 километра до първото възвишение, но се притеснява, че облеклото ѝ не е много добро.
С падането на нощта, съквартирантката ѝ започва да се притеснява за нейната липса. После си помислила, че най-вероятно Пола е отишла да учи в някое от другите крила на колежа. След като не се връща на следващата сутрин, съквартирантката ѝ веднага уведомява факултета. Деканът ще се обади на семейството на Уелдън и ще ги попита дали се е прибрала. Отговорът е негативен и усещането за беда започва да се прокрадва много сериозно в цялата ситуация. Търсенето започва с надеждата, че не е късно.
Първият проблем е видим, липсва инфраструктура. По това време във Върмонт няма щатска полиция, местните трябва да се организират сами и да харчат своите собствени ресурси. Извикани са 370 студенти и преподаватели. Те тръгват на по групи от 20 души и заповат да стрелят и да пускат конфети, за да ориентират момичето.
Потърсена е щатската полиция в Ню Йорк и Кънектикът за помощ, предлага се и награда от 5000 долара. Всички се надяват, че ще я открият премръзнала, но в някакъв момент е добре поне да бъде открито тялото. Всеки носи храна и трябва да се пази сам, но въпреки големите опити, студентката не е открита.
Хората от хижите си спомнят, че трима души също са ходили в планината във въпросния ден. Единият остава куфарче, в което има различни статии за планинарски дрехи. Имената на статиите са Джей Каръл, Уилям Уотс и М. Голдър. Издирени от полицията, те заявяват, че няма да кажат защо са били там. Като Уелдън, те също не са били добре облечени за дълга разходка. Ако обаче са забъркани в някакво престъпление, най-вероятно никога нямаше да оставят имената си толкова лесно. Оказва се, че нищо не е логично, когато човек се доближи до това място.
В следващите месеци и години ще има още изненади. Други хора също ще изчезнат в планината, сякаш тя ги поглъща. През декември 1949 г. 68 г. Джеймс Тедфорд пътува до въпросната локация, за да направи една дълга разходка. Той е бивш войник и има много опит в ориентирането. След слизането от автобуса, Джеймс сякаш изчезва. Полицията е уведомена и след като се ангажира с издирването, никой не може да ги открие. Сагата продължава и през 50-те години на миналия век, когато 8-годишно момче като Пол Джепсон ще изчезне. Заедно със семейството си, Пол е тръгнал на разходка, но в следващия момент е погълнат в гората и изчезва завинаги. Извикани са хрътки, които хващат посоката и следват пътеката, но следвата изчезва малко по-навътре в планината. Единственото оправдание е, че малко след това е валял дъжд, който заличава следите.
Седмици след него ще се изгуби и Фреда Лангер, която е на пикник със своето семейство близо до едно от поточетата. Жената тръгва нагоре, за да види върха и повече не е забелязана. Когато близките се прибират в лагера, забелязват, че тя не може да бъде открита. Нейното тяло е открито около 7 месеца по-късно в близката река. По думите на полицията, Фреда най-вероятно се е удавила сама. По мнението на планинари, тя се е опитала да съкрати маршрута и внезапно и прилошава.
Когато 16-годишната Марта Джоунс е обявена за изчезнала, полицията разбира, че я няма от един месец. Момичето е учило в пансион в Манчестър и заявила, че ще си ходи на стоп до дома. След като не се явява, преподавателите решават, че е останала за малко по-дълго.
В период от 5 години ще изчезнат още 6 човека и никой няма логично обяснение какво се случва. Една от логичните версии е, че някой отвлича хора. Някои са намерени, а други изчезват завинаги. От Пола няма никаква следа, а медиите само повишават напрежението като задават нови и нови въпроси. При Пола има и още по-интересна история. Само няколко дни след изчезването, сервитьорка от ресторант във Фол Ривър ще разкаже една странна история.
По нейните думи, Пола е дошла с мъж, който изглежда малко по-стар, определено над 25-годишна възраст. Изглеждал е малко ядосан и не толкова учтив. Преди да си тръгнат, Пола попитала колко далече е от Бенингтън. Сервитьорката ще посочи най-близката автобусна спирка, но се оказва, че Бенингтън се намира на около 400 и повече километра. Пола споменала, че няма пари, а след това изчезва.
До днес има съмнения дали наистина в този ресторант е била Пола, но служителите остават категорични. Полицията прави претърсване на всички къщи в района, но няма резултат. Арчибалд Уелдън (бащата) ще прекара цялото си време в преследване на следи. Той също търси мъжът, който е бил с дъщеря му, но никога не може да разбере кой е. Нает е частен детектив, който обаче има много малко информация. Единственото заключение е, че момичето е станало жертва на престъпление и най-вероятно е мъртва.
Има и друга версия, че когато Кнап я оставя близо до дома си, момичето е хванало втора алтернативна пътека със същото име, която обаче е напълно непозната. След това падат тежките снегове и планинарката се губи. Една година след нейното изчезване, жена пристига в туристическия регион на Чарлстън в Южна Каролина. Хората са сигурни, че са видели Пола Уелдън. Още по-странното е, че непознатата се представя като Мери Уелдън. Полицията тръгва да я разпита, но преди да стигнат, тя вече е изчезнала и заявила, че пътува до Мисури. Когато е залавят по пътя, полицаите я карат да се обади на майката на Пола. След един разговор, майката ще заяви, че която и да е Мери Уолдън, тя не е Пола.
През 1950 г. служител на Wester Union твърди, че е доставил пакет на жена с името Пола Уолдън. По описание приличала на него, но след поредната проверка и търсенето на следи, Арчибалд пропуска да провери адреса. Оказва се, че в същия ден имал още 200 сигнала, които да разследва.
Години преди големите изчезвания, хората вярвали, че има някаква мистична сила. Мнозина говорят за извънземни или за така наречената голяма стъпка. Оказва се, че не всичко може да е толкова магическо, колкото си мислим. През 2008 г. Робърт Сингли решава да счупи каръка и да тръгне по същата следа на Пола. Той влиза от същото място. По неговите думи, там всичко е толкова дезориентирано, че човек може да се изгуби, дори и ако следва пътеката. Колата му, която си мисли, че е само на километър от него, реално се оказва на повече от 10. Бърка се от падналите дървета и търси някои други интересни посоки.
Неговата разходка от няколко часа се превръща в 24-часово изживяване и полицията вече го издирва. Заключението на Сингър е, че ако човек не е достатъчно добре облечен, шансовете му клонят към нула. Пола е имала същият проблем и сигурно е обикаляла, докато има сили, но след падането на температурите, вече е била изгубена.
Вярва се, че може да е била отвлечена от по пътя към пътеката, все пак дъщерята на Кнап не го е видяла изобщо. Всички показания карат полицията да не вярва, че Пола е била забелязана изобщо, както на самата пътека, така и през следващите години, когато идват сигнали.
Тялото на Пола никога не е открито и по думите на разследващите, най-вероятно има и друг участник, който е помогнал за изчезването ѝ. За всички останали в региона, тази пътека е просто прокълната.
