Да изровиш трупа на папата, за да го съдиш

Има държави, където и до днес съденето е широко разпространено хоби. През годините много странни неща са били подлагани на съдебни процеси – животни, статуи, мебели… – но само веднъж в историята мъртво тяло е изправяно пред папския съд. Синодът на труповете (на латински: Synodus Horrenda) е наричан „едно от най-грозните събития в папската история“, което, като се имат предвид интригите на средновековната църква, говори много.

Въпросният труп принадлежи на папа Формоз, който претърпява редица драматични обрати както в живота, така и след своята смърт. Роден вероятно в Рим около 816 г., той е назначен за епископ на италианския град Порто през 864 г. от папа Николай I, който след това го изпраща на мисионерска експедиция в България. Тя преминава толкова добре, че цар Борис I иска Формоз да оглави автономна църква тук, но молбата е отхвърлена от тогавашния папа Йоан VIII, който смята, че епископа започва да надхвърля нивото си.

Въпреки това Формоз остава уважавана личност, която играе важна роля в църквата във Франция и Италия в продължение на десетилетия – поне докато не ядосва Йоан VIII достатъчно, за да го отлъчи от църквата през 872 г. Следващият папа обаче го възстановява, а през 891 г. самият Формоз заема тази най-висока позиция. Петгодишното му управление е сравнително продължително според тогавашните стандарти и приключва едва когато умира от инсулт през 896 г.

Папа Стефан VI

Но след смъртта си Формоз се прочува с още по-драматичен обрат от всички, които е претърпявал приживе. Друг папа, когото също приживе успява да ядоса, Стефан VI, ексхумира деветмесечния му изгнил труп, облича го в папски одежди, качва го на трон и го принуждава да отговаря за „престъпленията“ си. И изглежда отговорите му не са много убедителни…

За да разберем изцяло събитията, които довеждат до формирането на Синода на труповете, трябва да проследим политиката на папството, императорите на Свещената римска империя и западноевропейските аристократи в продължение на няколко десетилетия. Но както Лаура Джефрис го дешифрира в книгата си „Велики събития в религията“: „По същество Формоз се сблъсква с такава страшна посмъртна съдба, защото приживе избира губещата страна в една от многото борби за политически контрол след падането на династията на Каролингите през IX в.“.

С други думи, престъпленията на умрелия папа са не толкова духовни, колкото политически и се появяват в хаотичния период, последвал смъртта на Карл Велики – първия император на Свещената Римска империя – през 814 г.

Имало е два основни проблема: Първо, Стефан VI принадлежи към рода Сполето – могъща римска фамилия, която Формоз разгневява през 894 г., след като иска от франкския крал Арнулф да нахлуе в Италия. По това време Гуидо от Сполето (известен също като Гай III) е император на Свещената Римска империя, но е смятан за агресивен владетел, който не зачита правата и привилегиите на Светия престол. Инвазията е неуспешна, но все пак е болезнена – и фамилията Сполето никога не забравя посегателството към и без това несигурната им власт.

Вторият фактор, според Елизабет Харпър от Atlas Obscura, може би всъщност е дори по-важен. Въпреки че е доста мъртъв, бедният, разлагащ се Формоз представлява критика за легитимността на Стефан VI. По ирония на съдбата това е така, защото Стефан VI може да бъде обвинен в някои от същите престъпления, в които е обвинен и самият Формоз. Тези „престъпления“ се свеждат до това, че е бил епископ в две юрисдикции едновременно – и в Порто, и в Рим, като втората роля е свързана с папството – както и че открито се стреми към папския престол. По логиката на Стефан VI двойното епископство, което е нарушение на каноните, нулира цялото папство на Формоз, включително всички негови актове и назначения.

Това нулиране е удобно, тъй като, както обяснява Харпър: „Формоз е направил Стефан епископ, а Стефан е станал епископ на Рим докато все още е заемал този пост. Но ако Формоз е признат за виновен за същото това престъпление (да бъде едновременно епископ на две места), действията му ще бъдат невалидни и така Стефан няма да е бил епископ, когато е избран за папа. Другият вариант, разбира се, е Стефан да е бил напълно невменяем“.

Папа Формоз

Във всеки случай тялото на Формоз е ексхумирано от мястото на погребението му в базиликата „Свети Петър“, облечено в папски одежди и сложено за процеса в базиликата „Свети Йоан Латерански“. Няма стенограма, но Джефрис отбелязва, че според някои свидетелства „Стефан крещял и буйствал по време на цялото производство, а един млад дякон бил принуден да стои отстрани и да отговаря на въпросите от името на трупа„. По време на заседанието, на всичкото отгоре, сградата е разтърсена от земетресение, което вероятно е допринесло за зловещата атмосфера – въпреки че изглежда никой не го възприема като знак цирка да спре.

Събралите се църковни власти (чиeто събраниe се нарича синод) признават Формоз за виновен по всички обвинения. Тъй като не могат да го убият обаче, той е лишен от папските си одежди и са му отрязани трите пръста на дясната ръка, които използвал за освещаване, докато е бил жив. Тялото му е погребано в общ гроб, но не след дълго отново е ексхумирано и хвърлено в река Тибър.

Всеки случай обаче Стефан IV също си го получава – възмутеното население го хвърля в затвора след съдебния процес, а скоро след това някои от привържениците на Формоз го удушават до смърт в килията му.

Тялото на Формоз не остава дълго в реката: При следващите няколко папи то е извадено, преоблечено в свещени одежди и препогребано в базиликата „Свети Петър“. (Процесът отнема няколко папи, защото по това време те имат продължителността на живота като на лешояди).

Периодът след всичко това е един от най-тежките и бурни в историята на църквата, като съперничещи си фракции се борят за власт и нулират работата една на друга, когато направо не се избиват помежду си. Но имало и светлина в края на тунела: През 898 г. папа Йоан IX мъдро забранява да се провежда съдебен процес срещу мъртъв папа – или който и да е мъртъв човек в бъдеще. Така Трупният синод остава само едно уникално и ужасно събитие от историята.