Техеранската ескадрила на СССР – как един бомбардировач можеше да започне война с Иран

Историята на СССР може да разкаже най-различни легенди и комични ситуации, които доказват, че човечеството има невероятен късмет. Страната, в която всички трябва да са равни и свободни, се оказва пълна противоположност на идеологията на Карл Маркс и по-късно на тъжния човек, познат на света като Ленин. Не можем да отречем, че до някаква степен се наблюдава развитието на технологията, за която някогашният комунистически режим говори. Един ден ще забележим как машините облекчават или напълно изключват човешкия фактор, но не още.

Да, живеем в такова време, в което компютри, телефони и всякаква друга техника, практически спестяват или буквално заличават работни сектори, но капитализмът остана, за разлика от комунизма, който бавно и сигурно прие формата на диктатурата. Ако попитате повечето историци и икономисти, една от най-големите причини за рухването на СССР, е липсата на икономика и иновация, задоволяваща напълно потребителските нужди. Това не е изненада, докато капиталистическият запад развива своята индустрия в тази посока и регулира нуждите на армията, СССР е отдаден изцяло за Третата Световна война и разработката на оръжие, поставяйки нуждите на своя народ на второ място.

Югославия има почти същия проблем, докато се подготвя за война със СССР. Страната, която отваря границите си за чужбина и позволява на жителите си да се образоват, да работят и дори да носят вносни стоки, практически дава по-добри резултати за развитие. Проблемът на Югославия е, че инвестира твърде много в армията си и накрая поставя всички основи за гражданска война, като този анализ се разглежда от САЩ в края на 50-те години на миналия век. След почти още толкова, предсказанията се сбъднаха.

Военната индустрия на СССР определено доказва своите качества, поне в онзи период, когато армията не може да се отърси от корупцията, но генерално получава почти целият ресурс на социалистическия блок. Точно това ни кара да обърнем поглед на 203-та ескадрила на тежките бомбардировачи. Тя заслужава своето реноме с особени заслуги и бойна техника през Втората Световна война. Пилотите в тази ескадрила успяват да закарат Сталин до най-горещите точки за преговори със съюзниците. След Втората Световна война, ескадрилата е една от първите, която започва да участва в парада на 9-ти май.

Тежките бомбардировачи Туполев преминават над площада и разтрисат земята с тътена на своите двигатели, като това може да респектира всеки московчанин и логично – противник на фронта. Не можем да изпуснем и факта, че през следващите години ще се появят и първите тежки свръхзвукови бомбардировачи. Няма никаква изненада, че разработката на Ту-серията през 1969 г. идва с още една иновация в СССР – тоалетната хартия. До днес е невъзможно да изберем по-големият успех, но нека се върнем на 203-а ескадрила.

Това е една от най-могъщите летателни единици на ВВС на СССР и остава в историята с няколко впечатляващи изцепки:

1. Авио базата на 203-а ескадрила се разследва за нелегална търговия на гориво, използвано като заместител на алкохола. Редовен купувач на тази ценна съставка ще се окаже съседния завод за производство на кристални чаши. Разкритието става, когато се оказва, че повечето пилоти не могат да изпълняват упражненията си, защото няма достатъчно гориво за извършване на ученията. Този красив инцидент води до даването на нов прякор – „Кристалната ескадрила“.

2. След като се намира достатъчно гориво за летене, екипажът на свръхзвуков Ту-22 не успява да кацне на пистата. Екипажът забавя ход, спуска се по-рано и успява да се блъсне в преминаващ влак, доставящ замразени пилета. Катастрофата е епична, но зевзеците в базата ще сменят кристалния прякор за нов – „Бройлеровата ескадрила“. Мнозина очакват, че този прякор ще остане завинаги, но дори не са подозирали колко точно грешат. Причината е, че пилотите ще вдигнат летвата.

3. Следващият прякор ще бъде „Техеранската ескадрила“ и е толкова безумен, че заслужава свой собствен игрален филм. Благодарение на серия изчислителни грешки по време на проведено учение за война срещу вражеския запад и капиталистическите свине, руските пилоти летят до Техеран, убедени, че все още са в съветско въздушно пространство и поразяват учебни цели. Какво може да се обърка? Нека започнем от самото начало!

Съветската армия е известна с редица позивни и успехи по време на Студената война. Най-важното правило в такива моменти е, че командирът е винаги прав, а подчинените са винаги грешни. Ако спазвате това правило, то е много възможно да прескачате рангове и да се радвате на охолството на комунистическия режим.

През март 1980 г. идва време за поредното учение с име „Удар 83“. В него се симулират военни операции за унищожаване на вражеска авиация и самолетоносачи на противника. За тази задача се ангажира самият маршал Александър Ефимов. Техеранската 203-а ескадрила ще получи своя прякор под командването на генерал Генади Нестеров. На 23 март бомбардировачите излитат от базата в Баринович и се отправят към Кавказ за учението. Там няма никакви проблеми и мисията се изпълнява брилянтно.

Летците са доволни от своите демонстрирани умения и получават високи оценки. Мнозина виждат своите премии, но преди да съберат багажа и да се върнат в своята база, маршал Ефремов заявява, че са открити вражески самолетоносачи, които трябва да бъдат незабавно унищожени. Врагът е открит в Каспийско море и трябва да се елиминира веднага. Ефремов посочва параметрите на нощната атака, като дава необходимата информация на Нестеров за извършване на учението.

Проблемът в този момент е, че Ефремов отказва да се върне в Москва, а решава да наблюдава цялото учение в реално време и да следи действията на бомбардировачите. Именно това поставя и началото на една много сериозна катастрофа. Нестероф решава също да присъства на това учение, защото една грешка ще е достатъчна, за да изгуби поста си. Присъствието на толкова много генерали ще активира и високо ИБД – Имитация Бурной Деятелньности. Последното няма нужда от превод и реално кара всички войници, летци, инженери и механици, да се правят на заети и работещи, докато началството е на линия.

Майор Михаил Чижов е в най-висок стадий на ИБД и ще накара своите подчинени да летят и до Луната, за да ударят самолетоносачи там, ако това се наложи. Лейтенант Ярослав Мерзликин отговаря за оръжейните системи на бомбардировача, но си спомня, че няма почивка, за да се наспи и да извърши учението, екипажът трябва да проведе тестове за вярност към комунистическата партия – особено критично в такъв момент. В нощта на полета, контролната кула няколко пъти отменя заповедите за излитане, поради тежки ветрове и постоянно променяща се прогноза. След 1-2 часа в чакане, накрая решават, че просто ще позволят излитането и няма да се съобразяват – генералите чакат демонстрация на умения.

Майор Чижов излита на запад, както е показано в неговия боен план. В самолета получава нови координати и посока – да лети на изток. Летците настройват съвременната навигация като номинална северна-нулева точка. Идеята е, че избирате координатите и казвате на радара, че това е най-добрата и точна позиция, а след това компютрите изчисляват оптималния маршрут. Навигаторът трябва да изчисли и магнитните полета като фактор и след това предоставя картата на пилота, който да следи евентуалните отклонения и градуси по маршрута. Това е първата задача на навигатора, преди да се излети.

Всички бомбардировачи получават своите маршрути, но майор Чижов пропуска тази информация, неговият навигатор лейтенант Дроздетски я пропуска. Самолетът ще лети със 130-градусова грешка с пълно бойно снаряжение и трябва да пази радио мълчание през цялото време на мисията. В контролната кула ще пристигне генерал Нестеров и ще освободи капитана на пост, за да наблюдава цялата мисия. 4-ка самолети Ту-22 заминават в правилата посока, но никой не обръща внимание на 5-я самолет, който се движи в съвсем друга посока.

Чижов разбира, че самолетите не следват формацията и не може да види втория самолет зад себе си, но вече е време за изпълняване на първата точка от мисията – да получи навигация. Лейтенант Дрознетски не е загасил светлините в кабината и не може да чете правилно данните от радара, като дава малко по-различен курс. По думите на Дрознетски, от едната страна на морето трябва да бъдат забелязани светлините на град Баку. Чижов е изненадан от толкова малкото градче, което трябва да бъде столица на Аербейджан.

Град Ейск – снимка Google Maps
Баку – снимка Google Maps

И е прав, защото лети над град Ейск разположен на брега на Азовско море. Там намират един нещастен кораб и изстрелват своята ракета. По оригинален маршрут на самолета, следващият град трябва да бъде Махачкала, майорът потвърждава, че го вижда, макар и в този случай да става въпрос за Сочи. Междувременно ПВО системите на СССР започват да ги следят, след като нямат никаква информация за военни маневри в тази посока. Правят няколко опита да се свържат по радиото с него, но няма никакъв отговор. Радарът показва, че е приятелски самолет и решават, че е цивилен и бързат да се скарат на гражданската авиация, че не е посочила такъв полет.

Град Махачкала в Каспийско море – снимка Google Maps
Град Сочи на Черно море – снимка Google Maps

Чижов вече лети над Черно море и върви към границата на СССР. Това вече събужда тревогите на военните и веднага са изпратени изтребители Су, които да свалят непознатия летателен апарат. Изтребителите настигат бомбардировача и са готови да го свалят, когато по данни на мисията, трябва да се включат всички радарни заглушители. Това спасява живота на екипажа. Към 3 часа сутринта, Чижов и екипажа му навлизат във въздушното пространство на Иран.

Добрата новина е, че по данни на полета, не е трябвало да има никакви планини, а в Иран има предостатъчно и се събужда подозрението за грешка. Навигаторът ще заяви, че вижда светлините на Курск, който в онзи момент изглежда огромен и впечатляващ. И има разумна причина за изненадата, Чижов гледал светлините на Техеран, но пък се изненадвал, че има планини, защото в Курск няма такива.

За да можем да опишем великата пилотска изцепка, трябва да знаем, че руският бомбардировач лети към Техеран във времето, когато Ирак-иранската война е в своя апогей. Ирак разполага с тежки бомбардировачи Ту и често ги използва за бомбардировка на Техеран. Самолетът включва геологическата навигация, която се обръща към всички радари с кодирано съобщение, което се връща с точната локация на самолета. Системата работи прилично над въздушното пространство на СССР, но не и над въздушното пространство на друга държава. Чижов вижда, че съобщението е изпратено, но няма никаква обратна връзка. Причината да няма изпратен сигнал е, че радарите приемат този сигнал за някаква форма на провокация и просто не отговарят.

За още по-цветно представяне, навигаторът заявява, че базата им Баранович е следващата и трябва да се подготвят за приземяване. Майорът отказва да кацне, докато няма достатъчно информация за точната им локация. Над град Машад, бомбардировачът започва да прави кръгове и да се опитва да се ориентира. В тази точка започва да използва радиото, но не получава отговор. Отговорът идва с изгрева, който не би трябвало да виждат, след като летят на запад, а не на изток. Чижов обръща веднага самолета на север и се надява, че ще стигне до някаква база.

Иранските ВВС вече са вдигнати по тревога, самолетът му няма достатъчно гориво и сега вече са в опасност. Чижов нарушава тишината и автоматично започва да търси помощ от всички. Пилотите получават отговор от авио база Мари 2 – съветската школа в стил Топ Гън за подготовка на бойни пилоти. Същата остава секретна и в този момент всички се тревожа от факта, че е вражеска авио база, в която могат да бъдат заловени.

Липсата на гориво ги поставя в много неприятна позиция, следователно нямат много избор, освен да кацат. Авио база Мари-2 изпраща два изтребителя, които да навигират бомбардировача до пистата. В бърната един от пилотите на МиГ-а няма да промени своя код на трансмитера и изтребителите ще прекарат времето си в небето, преследвайки се един друг, вместо да осигурят асистенция за кацане. Беглецът най-накрая се приземява и с това започват всички проблеми.

Разследването на инцидента започва веднага след кацането. Обвинен е навигаторът на полета, който ги е изпратил в противоположната посока. Никой не може да отговори защо е пропусната информацията за промяна на посоката. Твърди се, че Дроздетски е игнорирал и самата система по време на полета, която да ги насочи в правилната посока. Неговото оправдание е, че компасът е давал грешни посоки и е объркал допълнително майора. Чижовски е хвален за спасяването на бомбардировача, но е обвиняван и за своята чутовна простотия и навлизането във вражеско въздушно пространство.

Иран не дава отговор защо не е изпратил изтребители, докато противникът се намира над Техеран. Има твърдение, че Иран изпраща изтребители, но не успяват да прихванат съветския бомбардировач. Това не е много добро оправдание, особено след като се забележи, че руснаците летят близо 2 часа над столицата. Късметът за руския пилот е, че по същото време в Иран има тежко земетресение, което се отразява върху вниманието на иранските ВВС.

Наказанията са жестоки! Повече от 2000 души са уволнени, понижени или съдени. Наказание има за цялата СССР авиация, която не е преследвала самолет, напускащ границите на родината. Наказан е дори капитанът в кулата, който трябва да направлява излитането за въпросното учение. Ако си спомняте в горните редове, той е заменен от генерал Нестеров. Протестите му не се чуват, защото в официалните записи се твърди точно обратното – капитанът е изгонил генерала. Чижов ще бъде разследван до края на живота си и накрая ще напусне ВВС. След по-малко от година, майорът ще почине от сърдечен удар.

В последните месеци от живота, признава, че поема пълна отговорност за действията си и екипажът му не трябва да бъде съден. Години по-късно ще стане ясно, че Дрездетски никога не е бил компетентен за работата си като навигатор и няколко пъти е изпращана молба за назначаването му на друга позиция. След откриване на редица грешки, навигаторът е понижен и изпратен в друга база, където работи като втори навигатор. До пенсионирането си ще е с чин майор и командир на база.

 
 
Коментарите са изключени за Техеранската ескадрила на СССР – как един бомбардировач можеше да започне война с Иран