Мечтата на Хитлер за мегаград, столица на Третия райх

Историците предполагат, че мечтите на Хитлер за Берлин са далеч по-стари от политическото му издигане. В „Моята борба“, която той започва да пише още през 1924 г., докато е в затвора заради ролята си в опит за въстание срещу Ваймарската република, се споменава за „възстановяването на Германия“.

Концепцията му за превръщането на Берлин в мегаполис под името GERMANIA обаче започва да се реализира през 1936 г., когато тогавашният канцлер на страната започва разговори с архитекта Алберт Шпеер. Шпеер е амбициозен и ентусиазиран поддръжник на нацистката партия и бързо привлича вниманието на Хитлер. Той е натоварен с проектирането на ключови събития като Нюрнбергските митинги, както и с по-амбициозните строителни проекти на канцлера.

Нюрнбергският митинг от 1936 г.

Град, който може да се конкурира с всички останали

Хитлер предвижда нов Берлин – мегаполис, който черпи вдъхновение от всички най-впечатляващи сгради и паметници в Европа. Хитлер и Шпеер по същество планират да построят същите, но по-големи, като най-същественият проект е Фолксхале или Залата на народа с площ 99 000 кв. м, базирана на купола на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана и Пантеона в Рим.

Този оригинален модел показва как би могла да изглеждала сградата в контекст, както и цялата новата столица.

Модел на плана на Берлин изработен под ръководството на Алберт Шпеер, гледайки на север към Залата на народа в горната част на снимката

Общоприето е мнението, че Хитлер кръщава фантастичния си град Welthauptstadt Germania – „Световна столица“ Германия. Историкът Герлот Шаулински обаче обяснява пред Guardian, че това всъщност е погрешно схващане: „Името се появява едва след публикуването на мемоарите на Шпеер от 1969 г. „Вътре в Третия райх“ и всъщност се основава на случайни забележки, направени, според нас, само два пъти от Хитлер в разговор с тесен кръг познати.“

Независимо дали фюрерът е бил готов да даде на проекта толкова грандиозно име, от запазените образци става ясно, че амбициите му не са имали много граници.

Плановете на Шпеер не са оставяли място и за съобразяване с нуждите на гражданите на Берлин; акцентът е бил поставен върху величието, а не върху пригодността за живеене. Така хиляди хора са изселени, за да се освободи място за строителни проекти – за град, който, не забравяйте, всъщност никога не е бил построен – и десетки хиляди жилищни домове са били разрушени, за да се освободи място за нови безумно гигантски структури.

Дори широки булеварди, като Улица „17 юни“ (Straße des 17. Juni), която минава от Бранденбургската врата на запад през градския парк Тиргартен, щяха да бъдат забранени за пешеходци, които щяха да са принудени да отстъпят място на автомобилния трафик и да се придвижват из града с метро под земята.

Улица „17 юни“

Цялата тази строителна мания има и по-тъмна страна: тя е неразривно свързана с Холокоста и ужаса на концентрационните лагери.

Затворниците от лагерите – както и военнопленниците, просяците, ромите и хомосексуалистите – събрани от улиците на Берлин, са използвани като робски труд за осигуряване на строителни материали. Берлинските евреи са изселени от домовете им, за да се освободи място за планираните строителни работи, още преди нацистите да започнат да атакуват директно тази общност като я преместят в гетата и в крайна сметка в концентрационните лагери.

Когато Алберт Шпеер в крайна сметка е осъден за военни престъпления по време на Нюрнбергските процеси непосредствено след Втората световна война, той отрича да е знаел за планирания геноцид над евреите.

Schwerbelastungskörper (от немски: тежко натоварващо тяло)

Наследството от проекта

Макар че много малка част от плановете за Световната столица някога са били реализирани, има наследство от строителния проект, което туристите могат да видят и днес. Schwerbelastungskörper е масивен бетонен цилиндър с огромно тегло от 12 650 тона, който е построен, за да се провери дали блатистата почва на Берлин ще може да издържи тежестта на планираната Триумфална арка, която ще служи като паметник на жертвите на Германия през Първата световна война.

Експериментът всъщност показва, че ако някога бъде построена, арката би се срутила – почвата в района просто не може да издържи такава конструкция. Не е ясно обаче дали това би възпряло мегаломанията на фюрера в областта на строителството.

Все пак става дума за човек, който е автор на думите: „Берлин ще може да се сравнява като световна столица само с Египет, Вавилон или Рим.“