Бърни Мейдоф почти сигурно е бил психопат – ето какво трябва да научим от това
Ново проучване стигна до заключението, че Бърни Мейдоф, популярният нюйоркски финансист, измамил хиляди инвеститори с около 65 млрд. долара в най-голямата схема на Понци в историята, почти със сигурност е бил психопат. Според проучването покойният банкер и измамник има почти 100-процентно съответствие с установените контролни психопатични черти.
„При използване на два теста за психопатия […] по единия (PM-MRV2) Мейдоф показва всички (100 %) характеристики на корпоративен психопат, докато по другия (CAPP) той получава резултат около 90 %“, съобщава в статията авторът на изследването Клайв Боди, доцент в Университета Англия Ръскин и пионер в областта на корпоративната психопатия.
Това „е доста в границите на психопатията“.
На пръв поглед резултатът може да не е изненадващ. През последните няколко десетилетия фразата „шефът ми е психопат“ се превърна от шеговито вмятане в общоприета истина, която не изненадва никого. Проучванията сочат, че психопатията в корпоративния свят е между 4 и 21 пъти по-разпространена, отколкото сред населението като цяло; и не само това – изпълнителен директор е сред професиите, които привличат повече психопати от всички останали, като различни резултати сочат, че този тип личност е особено подходящ за света на бизнеса.
Но новият научен труд говори и за други въпроси, не само потвърждава това, което вече сме подозирали. Например, фактът, че корпоративният свят е подходящ за психопати, не означава обезателно, че психопатите са подходящи за корпоративния свят: някои от тях са „добре възпитани, отгледани в професионална среда, физически привлекателни, словесно надарени, имат подходящо образование и контакти“, предупреждава Робърт Харе, съдебен психолог, в интервю за BC Business през 2016 г. – но „веднъж щом психопатът си намери работа в компанията, той може да манипулира, лъже и мами по пътя си до върха“.
Влезте в ролята на Бърнард Лорънс Мейдоф. Още от ареста му през 2008 г. неговото име е тясно свързано с концепцията за корпоративна психопатия – а сега новото изследване доказва, че така бързо лепнатият му етикет е верен.
„Хората често са се чудили дали Бърни всъщност е бил такъв или не. Сега виждаме, че той със сигурност постига високи резултати и в двата теста за психопатия, използвани в това изследване“, казва Боди в изявление за медиите.
„Резултатите показват, че измамата на Мейдоф е резултат от неговата личност“, потвърждава той, „и че подобни хора – като Робърт Максуел и Кен Лей – са се държали по подобен начин.“
В продължение на поне 17 години – и въпреки многобройните разследвания на Комисията по ценните книжа и борсите – Мейдоф успява да измами хиляди инвеститори и организации с нестопанска цел по целия свят, избягвайки подозрения благодарение на фалшивата си респектираща външност и чар.
„Мислехме, че той е Бог, поверихме всичко в ръцете му“, казва през 2009 г. Ели Визел, оцелял от Холокоста и Нобелов лауреат, чиято фондация „Човеколюбие“ губи около 15 млн. долара от измамата. Този имидж е съвсем съзнателно, целенасочено и грижливо изграден от банкера по време на многогодишната му схема: той има публично портфолио, което изглежда, че се придържа към сигурни инвестиции и утвърдени стратегии. Вместо да обещава някаква извънредно висока възвръщаемост на инвестициите си, неговите клиенти-жертви получават печалби, които са системно високи, но все пак в рамките на правдоподобното.
Мейдоф „настоява, че печалбите всъщност не са нищо особено“, съобщава Wall Street Journal във вече прословутото интервю с „инвеститора“ от 1992 г. „Като се има предвид, че между ноември 1982 г. и ноември 1992 г. индексът S&P 500 е генерирал средна годишна възвръщаемост от 16,3% […] Бих се изненадал, ако някой си мисли, че да съвпаднеш с S&P за 10 години е нещо изключително“, казва той.“
В действителност обаче Мейдоф просто внася парите на жертвите си в банкова сметка и ги оставя да трупат лихва. А когато някой клиент реши да изтегли инвестициите си, Бърни му плаща със средства от нови клиенти, които привлича в схемата си с характерния за всеки психопат чар.
„В края на краищата той беше финансов сериен убиец и причината да го кажа е, че серийните убийци нямат емпатия“, казва Джо Берлингер, режисьор на документалния филм „Мейдоф: Чудовището от Уолстрийт“, пред The Guardian по-рано тази година.
„Няма как да погледнеш в очите една вдовица в кънтри клуб в Палм Бийч и да я увериш, че спестяванията ѝ ще бъдат наред, дай ми средствата си, аз ще се погрижа за теб, и след това да постъпиш така с нея и още много други като нея“, допълва той. „Бърни е човек, на когото му липсва всякаква съпричастност; следователно не може да се разкайва.“
С други думи, класически психопат – и точно това потвърждава новото изследване. Сравнявайки действията му с две утвърдени скали за психопатия, Боди установява, че покойният финансист е притежавал почти всички поведенчески черти, свързани с тази психологическа девиация.
Всъщност, обяснява той, Мейдоф „притежава всички атрибути, характерни за психопатите“. Той е жаден за власт, но същевременно „внимателно управлява имиджа си до най-малкия детайл […] Освен това се облича по начин, който впечатлява, като например внимателно съчетава сватбените си пръстени съответно със златен или платинен часовник.“
* * *
Бърни в крайна сметка е осъден на 150 години за схемата (малко повече от първоначално поисканите от адвокатите му 7 години) и може би не е изненадващо, че умира в затвора. Дори докато излежава присъдата си, егото му остава непокътнато и той никога не проявява разкаяние за хилядите жертви, които са загубили инвестициите си, домовете си и дори живота си заради неговата измама.
За Боди тези открития са сериозно предупреждение: психопатите могат да напреднат в бизнеса заради ефективността си, но тяхната безразсъдност и алчност в крайна сметка могат да се окажат по-скоро вредни, отколкото полезни за организациите.
„В света на корпоративните финанси вероятно има много хора с подобни на Бърни Мейдоф психопатични черти“, предупреждава той. „Задачата на финансовите корпорации и фирми, ако искат да си дадат най-добрия шанс да избегнат кризата, изглежда е да ги идентифицират, преди те да се издигнат на власт.“
