Великите любовни истории: Карен Бликсен: Датската баронеса, която видя Африка с очите на творец и преживя любов, увековечена във филм със седем награди “Оскар”

| от Мая Вуковска |

Кое е първото име, което ви идва наум, когато ви питат коя е най-известната шведска писателка? Хващам се на бас, че е Астрид Линдгрен. Нашата героиня днес е датската алтернатива на Линдгрен. Шапка са й сваляли нейните колеги-съвременници Ърнест Хемингуей и Труман Капоте, а през 50-те години на миналия век на няколко пъти е номинирана за Нобеловата награда за литература. Най-известната й творба е “Седем фантастични истории”, а автобиографичната й творба “Африканската ферма” от 1937 г.  е превърната във филм половин век по-късно, който и зрители, и кино критици определят като една от най-романтичните ленти на всички времена.

На тези, които не са гледали филмовата адаптация “Извън Африка” на режисьора Сидни Полак (което е голям пропуск!) ще спестя ровенето в интернет и ще кажа, че разказва историята на млада датчанка от сой, която се жени за шведски барон (Клаус-Мария Брандауер). Действието се развива през 20-те години на миналия век, когато е апогеят на колониализмът на Черния континент, а екзотика му все още не е окалпазена, т.е. комерсиализирана.

Съпрузите решават да заминат за Кения, за да създадат плантация за кафе. Твърде скептична в началото, героинята се изумява сама от себе си, когато започвеа да се влюбва в земята, народа и… един загадъчен ловец. Мерил Стрийп влиза в кожата на баронеса Фон Бликсен, за да създаде една от най-запомнящите женски роли на големия екран, а вечният чаровник Робърт Редфорд играе обектът на нейната страст.

“Извън Африка” е любовно послание не само до един-единстявен мъж, а най-вече до местата и хората, белязали една гениална разказвачка на истории, каквато е Карен Бликсен, за цял живот.

Един баща за пример и един втори братовчед за влюбване

Карен Динесен се ражда в голямото семейно имение в Рунгстелюн, на 15 км северно от Копенхаген, през 1885 г. Баща й, Вилхелм, е офицер и писател, някои от чиито произведения се считат за класическо четиво в страната и до днес. Детството на Карен е силно повлияно от  лежерния, либерален лайфстайл на Вилхелм и любовта му към природата и лова. Тя е обичното момиче на татко и иска да му подражава във всичко, макар някои от заниманията изобщо да не подхождат на една млада дама.

Когато е едва десетгодишна обаче, баща й умира и грижата за нейното възпитание се поема от бабата и лелята от майчина страна. Въпреки че не я пускат в обикновено училище като братята й, а я обучават у дома, Карен изобщо не израства като консервативна задръстенячка. С леля си например тя често провежда оживени разговори за правата на жените и равноправието между половете.

В младежките си години Карен прекарва повечето от ваканциите в дома на бащините си роднини, семейство Бликсен-Финекес, в Сконе, Южна Швеция. От малка е влюбена във втория си братовчед – ужасно красивия любител на конния спорт барон Ханс. Но тъй като той не отговаря на чувствата й, тя се задоволява с брата-близнак, барон Брур Бликсен-Финеке, който проявява малко по-жив интерес към нея. Навръх Коледа на 1912 г. двамата млади, които няма наричам “влюбените”, обявяват годежа си.

Някой си чичо Оге, който е на особена почит в семейството, понеже е успял да натрупа истинско богатство в Сиам, ги посъветва да си пробват късмета в Кения, която по онова време все още е британска колония. Карен и Брур се вслушват в думите му и решават да се впуснат в това малко или много предизвестено африканско приключение. И го правят в началото на 1913-а. Женят се в Момбаса  на 14 януари 1914 г. Карен става баронеса Фон Бликсен и носи това име до 1929 г. Самата тя е наричана от приятелите си Таня (от датското “Тане”), а пък нейните читатели я познават под псевдонима Исак Динесен.

“Имах ферма в Африка, в подножието на хълмовете  Нгонг”

Отначало семейството възнамерява да се занимава с отглеждането на добитък, но в последствие се убеждава, че бизнесът с кафе ще бъде по-доходоносен. С начален капитал от споменатия вече чичо Оге двамата основават кафена компания, която кръщават на Карен – но не нашата Карен, а Карен – дъщерята на Оге. През 1916 г., компанията закупува голяма ферма, простираща се на 6 хиляди акра земя в подножието на хълмовете Нгонг, на югозапад от Найроби.

Оказва се обаче, че кафето не вирее добре на такава надморска височина и бизнесът забуксува. Самият Брор скоро губи интерес към фермерството и се отдава на любимото си сафари, оставяйки всички грижи по фермата в ръцете на жена си. Но това далеч не е единственото занимание на Карен. Тя се посвещава на ограмотяването на децата на работниците и допълнително полага грижи за местните болни от вариола менингит и тиф.

Когато е на 29 самата тя се разболява…

Карен и Брур са диаметрално противоположни личности и по характер, и по интереси. Докато тя е лоялна, трудолюбива и емпатична, той е въздухар и любовчия. Скоро след пристигането си в Африка, чаровният барон започва да посещава редовно прословутия клуб в Мутайга[1], където започва да му се носи славата на гуляйджия с широки пръсти. А заради безразборните си сексуални контакти успява да лепне сифилис на жена си.

През юни 1915 на Карен й се налага да се върне в Дания, за да се лекува. В ония години единственото познато лечение за сифилиса е с живак и арсеник.  Въпреки че успява да се излекува, в бъдеще баронесата ще развие симптоми на отравяне с тежки метали, които ще доведат до перманентно влошаване на здравето й.

На лов за диви животни…и женски сърца

Преди 90 години  най-известният британски денди в историята на колониална Африка загива в Кения при самолетна катастрофа. Името му е Денис Финч Хатън и добива своята известност  благодарение на романа на Карен Бликсен “Моята Африка. А в колективните представи образът му винаги ще бъде свързван с този на Робърт Редфорд.  Всъщност Хатън не е кой знае какъв красавец, обаче жените припадат по него. Като всички ловци и той е малко грубоват, но същевременно е и необичайно елегантен и изискан, с висока обща култура и перфектни маниери. С аурата си на мечтател и авантюрист успява да омагьоса и Карен Бликсен.

Домът на Карен, който сега е музей

Роден  през 1887 г. в семейството на потомствени благородници, Хатън посещава най-престижните училища в Англия. По време на едно пътуване до Южна Африка младежът се влюбва в Черния континент и по-скоро в лова на едри животни и решава да остане. Купува имение в долината Грейт Рифт в Кения, където се установява и започва да се занимава с хобито си. Благодарение на вродените си проницателност и харизма, както и на широките си познания за саваната, Финч Хатън печели не само сърцата на дамите, но и приятелството на много влиятелни хора от британската колония, с които се среща най-вече в клуба в Мутайга.

Именно там на 5 април 1918-а се запознава с Брур и Карен фон Бликсен. Maлко след това е разпределен на военна служба в Египет. Но въпреки краткото познанство вече е успял да направи впечатление. През юли Карен пише на братовчедка си: “Между нас да си остане: влюбена съм и обектът на чувствата ми е в Кайро.”

Вече няма никакво съмнение: Денис е омотал в любовните си мрежи още едно женско сърце.

Сивата белота на гъските, нашарила безкрайното небе

Само пет години след като сключват брак той се оказва окончателно изчерпан. Брур иска развод. Карен е против, но в крайна сметка двамата се разделят през 1921 г.

Денис Финч Хатън

Още от запознанството им в клуба, Хатън се води добър семеен приятел, обаче след разрива на брака им, той се сближава особено много с Карен. И както често става в живота, постепенно приятелството прераства в страстна връзка. В писмо до брат си Томас от 1924 г. тя му доверява: “Вярвам, че съм обвързана завинаги с Денис.

Обречена съм да боготворя дори земята, по която върви, да бъда неописуемо щастлива, когато е тук и да страдам безмерно, когато го няма.” На други места в богата епистоларна колекция на баронеса Бликсен обаче прозира несигурност и отчаяние, понеже връзката им далеч не е цветя и рози. Това се дължи най-вече на факта, че Карен развива болезнена зависимост от Хатън, а той от своя страна ревниво държи на свободата си и не му харесва идеята да бъде вързан за чиято и да пола.

През 1925 г. Карен и Брур официално се развеждат, което дава зелена светлина на Денис  да се пренесе във фермерската им къща. Докато Карен се опитва да спаси фермата от фалит и същевременно се занимава с всякакви благотворителни дела, Денис организира сафарита за богати и знатни особи. И така върви животът им през следващите пет години.

В утрото на 14 май 1931 г. Карен изпраща Денис до колата, с която трябва да стигне до  летището на Найроби. Преди да потегли обаче, той сякаш се сеща за нещо, изтичва обратно до къщата и се връща с томче със стихове. Ето как описва Карен раздялата им през този последен, както се оказва, ден в живота на ловеца. “Застанал с единия крак върху страничната степенка на автомобила и забил показалец в една страница, той зачита стихотворението, което бяхме обсъждали предната вечер: ‘Видях сиви гъски да летят над равнината – сивата им белота шареше на ивици безкрайното небе…´ И после потегли, тръгна си завинаги, махайки ми за сбогом.”

Малко по-късно Хътън и верният му слуга Камау ще намерят смъртта си в избухналия в пламъци двуместен самолет. Предсмъртното му желание да бъде погребан в хълмовете Нгонг е изпълнено. Карен още по-рано е избрала мястото. “Понякога вечер седяхме на верандата и гледахме хълмовете отсреща. Веднъж казах, че искам там да бъда погребана някой ден. На Денис му хареса идеята и оттогава често предлагаше да се повозим до нашите бъдещи гробове.”

Днес на гроба на Денис Хътън на около пет мили от днешния национален парк на Найроби има малък обелиск с гравирана на него табелка, която напомня за един авантюристичен и интересен живот, вдъхновил написването на един от най-четените съвременни романи, както и заснемането на филм със седем награди “Оскар”.

Когато болките са физически и други

Когато Карен Бликсен напуска Кения завинаги, тя е на 46 години, напълно разорена и с разклатено здраве. Връща се в родния си дом в Рунгстелюн, където живее, издържана от роднините си, до края на живота си.

Въпреки че на няколко пъти попада в краткия списък на номинирани за Нобелова награда за литература, тя така и не я получава. Нейните сънародници подозират заговор от страна на шведската академия. Посмъртният председател на Академията Петер Енглунд оправдава този гаф с “непростима грешка”, защото дори носителят на наградата през 1952 г., Ърнест Хемингуей, признава, че на неговото място е трябвало да бъде “великолепната датска писателка Исак Динесен.”

Последните години от живота си Карен прекарва в постоянна болка и страдание. Отделно от проблемите, причинени от лечението на сифилиса, пушенето в комбинация със системно приемане на лаксативи, които взима от страх да не напълнее, й докарват хронична стомашна язва, заради която е оперирана в университетската болница в Копенхаген.

Карен упорито крие от лекуващите я лекари за лаксативите, затова и те се чудят какво причинява драстичното й отслабване, а оттам и все повече влошаващото й се здраве. Когато обаче през следващите години се налагат още няколко хоспитализации заради недохранване и дехидратация, тя най-накрая си признава за лекарствата. Отделно от чисто физическите болки Карен страда и от свирепи паник атаки, за които и до ден днешен не може да се установи дали са били реални или психосоматични.

Поредната неуспешна операция на жлъчката, но най-вече отказът й да се храни в крайна сметка водят до летален изход през 1962 г. Днес докторите биха определили като причина за смъртта й анорексия невроза, но преди 60 години това заболяване все още не е било известно.

След кончината на Бликсен фермата й в Кения е откупена от датското правителство с цел да функционира като колеж по хранителни технологии. След големия успех на филма “Извън Африка” през 1985 г. обаче колежът става музей на Карен Бликсен. Имението в Рунгстелюн, чиито най-стари постройки датират от 1680 г., също е превърнато в музей през 1991 г. Образът на Карен Бликсен е бил на националната банкнота от 50 крони, както и на серия от марки. По случай 100-годишнината от рождението й на нея е кръстен Астероид 3318.


[1] Квартал в Найроби.

 
 
Коментарите са изключени за Великите любовни истории: Карен Бликсен: Датската баронеса, която видя Африка с очите на творец и преживя любов, увековечена във филм със седем награди “Оскар”