Кой е най-бързият твърд обект, който познаваме?
Доколкото знаем, най-бързите неща във Вселената са фотоните, следвани от субатомните частици. Но когато хората питат кое е най-бързото нещо във Вселената, вероятно имат предвид нещо по-солидно и по-лесно за виждане.
Знаем, че Вселената се разширява – което означава, че всичко се отдалечава от всичко останало. Колкото по-отдалече е нещо, толкова по-бързо се отдалечава, така че спрямо нас най-бързо движещият се обект във Вселената ще е и най-отдалеченият. Това е рекорд, който се чупи през цялото време, особено когато се появи нов инструмент като космическият телескоп „Джеймс Уеб“. Откакто заработи миналата година, той откри няколко нови кандидати за най-отдалечената галактика и е сигурно, че в бъдеще ще има нови и нови.
Космическият телескоп „Джеймс Уеб“
За всеки обитател на тези галактики обаче, те изобщо не биха му изглеждали, че се движат бързо. Ние ги виждаме малко след Големия взрив, така че със сигурност не биха били населени. Но всеки случай, дори и върху тях да имаше наблюдатели, би им изглеждало, че само много далечни галактики се отдалечават с бързи темпове – а при тях не само тяхната собствена ще изглежда неподвижна, но и близките няма да им изглежда, че се движат бързо.
Следователно, по-уместен начин за формулиране на въпроса е да се търси най-бързо движещият се обект спрямо тези наблизо. Нещо, което ще изглежда сякаш минава много бързо покрай наблюдателите в близост до него, но и някой върху самото нещо му вижда всичко наоколо да се движи много бързо.
Най-бързият предмет, създаден от човечеството – слънчевата сонда Паркър – достигна скорости от 532 000 километра в час спрямо Слънцето и е настроена да се движи с 30% по-бързо, ако всичко мине гладко. Това обаче е нищо пред скоростите на някои планети, които открихме. Например, обектът SWIFT J1756.9-2508b обикаля около своята звезда за по-малко от час, което означава, че средната му скорост е около 766 километра в секунда (2 757 600 км/ч), или около 0,2% от скоростта на светлината.
Черните дупки, въртящи се спираловидно една около друга, могат да достигнат скорости много по-високи от тази, но обикновено разбираме за това само от гравитационната вълна, след като се слеят. Изключение правят две, които се обикалят вътре в блазар PKS 2131-021, но в момента все още им отнема 2 години, за да направят пълен оборот, въпреки че процесът се ускорява.
Ако търсите линейно движение, някои звезди се изхвърлят извън галактиката си, когато са твърде близо до свръхнова или като част от тристранен гравитационен танц. Най-бързите известни ни от тях имат само скорости под 1000 километра в секунда спрямо самата галактика.
Изчисленията все още не са детайлни, но се смята, че една нова черна дупка, открита от „Джеймс Уеб“, се движи с около 1600 километра в секунда в сравнение с галактиката, която е напуснала.
Тъй като обаче всички подобни обекти, които намираме, са далеч от Земята, най-вероятно виждаме само по-големите и ярки от тях. Вероятно по-слабите звезди или дори планети получават същите влияния и в крайна сметка се движат много по-бързо, тъй като имат по-малка маса.
От друга страна, имаме пулсарът PSR J1748-2446ad, които се върти 716 пъти в секунда (т. нар. милисекунден пулсар) в кълбовидния клъстер Terzan 5. С приблизителен радиус от 16 километра, това означава, че неговият екватор се движи с около 70 000 километра в секунда, или 24% от скоростта на светлината. Само неговата изключителна плътност понеже е неутронна звезда го държи заедно.
Без съмнение има и по-бързо въртящи се пулсари, които чакат да бъдат открити, точно както трябва да има и въобще по-бързи по други причини обекти. Но скорост почти 1/4 от скоростта на светлината със сигурност заслужава уважение.
