Малко известни факти за живота на Уилям Шекспир

Въпреки многото му приноси към английската литература, за живота на Уилям Шекспир се знае изненадващо малко. През последните 4 века историците са имали наистина трудната задача да сглобят биографията на Барда само от шепа стари юридически документи.

Ето все пак какво знаем за известния актьор, поет и драматург.

Той е бил преди всичко актьор

Шекспир става актьор във време, когато тази работа се смята за страшно неприятна. „Актьорите са силно засегнати от законите в Англия срещу скитничеството, които задължават пътуващите трупи да намерят покровителство от аристокрацията“, пише Джон Пол Ролерт. „Наказанието за неспазилите това изискване е бичуване, жигосване и накрая – бесилка.“

Малко се знае за актьорските способности на Шекспир, но се смята, че е предпочитал да играе „кралски роли“, включително призрака в неговия собствен „Хамлет“.

Никой не знае какво е правил между 1585 и 1592 г.

Може би не е изненада, че авторът на „Ромео и Жулиета“ е имал склонност да събира влюбени: веднъж той помага за уреждането на брака на дъщерята на хазяина му. Единствената причина, поради която знаем това обаче, е, че бракът има нестабилно начало – избухва спор за зестрата и Шекспир трябва да отиде в съда, за да действа като свидетел на своя хазяин, когото той нарича „много честен човек“. Стенограмата от този процес е единственият запис на изказване на Шекспир.

Уилям Шекспир може да е участвал в организирана престъпна група

През 1590 г. много от театрите в Лондон действат като фасади за организираната престъпност. (Лорд-кметът на Лондон заклейми театъра – и по-специално плановете за новия театър Суон, където Шекспир може би е работил за кратко – като място за срещи на „крадци, блудници, хищници, ловци на измамници, практикуващи предателство, и други подобни“.) През 1596 г. собственикът на Суон Франсис Лангли обвинява Уилям Гардинър и неговия доведен син Уилям Уейт в отправяне на смъртни заплахи. Скоро след това Уейт отмъщава със същите обвинения срещу Лангли и – по някаква причина – Уилям Шекспир. Това кара историка Майк Даш да предположи, че Шекспир може да е участвал в някаква тайна престъпна дейност.

Първото му печатно споменаване като драматург е обида

Първото споменаване на Уилям Шекспир като драматург е от 1592 г., когато драматургът Робърт Грийн (или вероятно Хенри Четъл) го нарича „непохватно парвеню което … предполага, че е способно да създаде стих толкова хубав, колкото най-добрите от нас.“

Бъдещите рецензенти ще предложат по-добри думи; през 1598 г. критикът Франсис Мерес нарича Барда „благозвучен и с меден език“.

Уилям Шекспир вероятно е помогнал да се открадне театър – парче по парче

През 1596 г. театърът в Шордич – където Шекспир започва като актьор – потъва в мрак. Договорът за наем на земята, върху която е построен, изтича и актьорската трупа е принудена да отива някъде другаде. Две години по-късно бившите собственици скрояват луд план да си вземат сградата: една зимна нощ през 1598 г. група, въоръжена с мечове и брадви, се промъква в театъра и започва да го разглобява част по част (разрушаването му всъщност ще отнеме повече от една нощ). Въпреки че няма доказателства, че Шекспир е сред крадците, той със сигурност е знаел за набеза.

В крайна сметка части от театъра ще отидат в изграждането на нов театър на юг от река Темза. Името на новия театър – „Глобус“.

Театър „Глобус“

Той може да е укривал данъци

В края на 16 век жителите на Англия трябва да плащат данък върху личното си богатство и през 1597 г. за Шекспир той е наброявал 5 шилинга. На следващата година той трябва да плати по-голям данък от 13 шилинга и 4 пенса. Документите показват обаче, че Бардът никога не е плащал този данък. (Причините му са въпрос на спекулации, но може да е била техническа грешка.)

Театър „Глобус“ изгаря по време на представление на една от пиесите му

На 29 юни 1613 г. топ (не истински, реквизитен) предизвиква пожар в театър „Глобус“ по време на представление на „Хенри VIII“. По сламения покрив падат искри и пламъците бързо се разпространяват. „Той се развихри вътре и погълна цялата сграда до основи за по-малко от час“, твърди сър Хенри Уотън, свидетел на трагедията. Според The Telegraph, „единственото докладвано нараняване е мъж, чиито възпламенени бричове в крайна сметка са били изгасени с помощта на бутилка бира“.