На 18 юли 1998 г. чешката рок група Plastic People of the Universe стартира първото си турне в Съединените щати. Наречена на песен на Mothers of Invention – група, която те боготвортят редом с Velvet Underground – Plastic People се превръщат в легенди в чешкото контракултурно движение от създаването си през 1968 г.
Сетът, който свирят онази вечер, включва предимно оригинални песни – музика, която би било незаконно да се свири в Прага 30 години по-рано.
В средата на 60-те Чехословакия, разбира се, е плътно зад Желязната завеса, управлявана от репресивен комунистически режим, подпомаган от Съветския съюз. Но през 1968 г. Александър Дубчек се издига до първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия и въвежда серия от либерални реформи, по-късно наречени Пражка пролет. Съветите гледат на реформите като на заплаха за своя контрол и на 20 август съветските танкове нахлуват в Прага. Реформите са отменени, Дубчек е отстранен от поста си и всяка форма на изразяване, която дори малко наподобява противопоставяне на статуквото, става незаконна.
Но именно заради този напор ъндърграунд движението, ръководено от студенти, музиканти, журналисти и писатели, става още по-силно.
„Основният момент с ъндърграунд музиката и изкуствата е, че те позволяват на хората, които се занимават с тях, да намерят достойнство заедно – да живеят в някаква истина, когато всичко около тях изглежда гнило“, казва Тревър Хаген, автор на „Living in the Merry Ghetto: The Music and Politics of the Czech Underground“.
The Plastic People са една от най-известните групи в този ъндърграунд. Основани през 1968 г. от автора на песни и басист Милан Хлавса, те започват като одобрена от режима кавър група, която свири песни на Velvet Underground и Fugs в залите за танци. Но когато решават, че искат да свирят собствена музика, комунистите я забраняват. Вместо одобрения от държавата поп, музиката на Plastic People клони към авангарда, в който суровите, какофонични звуци се преплитат с неравноделни ритми. Текстовете им са вдъхновени от творчеството на Егон Бонди, писател неконформист и ексцентричен поет, който също е в противоречие с режима.
Егон Бонди
„Plastic People бяха изгряващи звезди през 1969 г. Те имаха договор да запишат песни, но отказаха условията, които изискваше режимът“, казва Петр Ференц, ръководител на Центъра за документация на популярната музика и новите медии в Чешкия музей на музиката. „Групите трябваше да си подстригват косите и да не използват английски в текстовете. Plastic People бяха единствената професионална група, която отказа и вместо това отиде в нелегалност.“
Въпреки че групата никога не е имала намерение да бъде политическа, отказът им да се съобразят с режима ги прави такива пред властите.
Със забрана да свирят професионално, Plastic People започват да свирят нелегално, знаейки много добре, че концертите им могат да бъдат нападнати от полицията всеки момент. През 1975 г. групата е хедлайнер на неофициален музикален фестивал, където полицията идва, пребива и арестува множество фенове. На следващата година членове на ъндърграунд сцената отново са нападнати от полиция и Plastic People са арестувани заедно с двама от DG 307 и още музиканти. Арестът, съдът и присъдата на групата обаче предизвикват вълнение в обществото. Въпреки че по-голямата част от нея е освободена поради протести, членовете Вратислав Брабанец и Иван Жирус са изправени пред съда и признати за виновни за „организирано нарушаване на мира“. Жирус е осъден на 18 месеца затвор, а Брабанец получава 8.
Вратислав Брабанец
Чешкият драматург и правозащитник Вацлав Хавел, чиито пиеси също са забранени от правителството, се обявява против ареста на групата и подкрепя политическите реформи на Пражката пролет. Действията срещу Plastic People стават катализатор за Хавел и други дисиденти, които ги намират за показателни за провала на правителството. Драматургът по-късно обобщава битката между държавата и музикантите така:
От една страна беше стерилното пуританство на тоталитарното статукво, а от друга страна, непознати млади хора, които не искаха нищо повече от това да могат да живеят в рамките на истината, да свирят музиката, която харесват, да пеят песни, които са имали отношение към живота им и да живеят свободно в достойнство и партньорство. … На Plastic People of the Universe беше дадена всяка възможност да се адаптират към статуквото, да приемат принципите на живот в лъжа и по този начин да се наслаждават на живота необезпокоявани от властите. Но те избраха различен курс. Въпреки това, или може би точно поради това, техният случай имаше много специално въздействие върху всички, които все още не бяха загубили надежда.
Голям трансперант с лика на Вацлав Хавел и надпис „Хавел завинаги“, Вацлавския площад, 17 ноември 2014 г., 25-ата годишнина от Кадифената революция.
Вдъхновен и възмутен, Хавел и неговите колеги дисиденти публикуват петиция, Харта 77, на 6 януари 1977 г., която призовава чешкото правителство да спази международните споразумения, подписани през 1975 г. – споразумения, които трябваше да гарантират човешките права и свободи на чешкия народ . Шестима от лидерите, участващи в Харта 77, включително Хавел, са обвинени в бунт и осъдени на до 5 години.
Документът обаче привлича международно внимание и в крайна сметка събира близо 2000 подписани като така става най-голямата опозиционна сила в страната, хвърляйки светлина върху несправедливостите, извършени от правителството през 80-те години.
През 1989 г. петицията – и движението, предизвикано от групата – помагат за осъществяването на Кадифената революция, ненасилственото сваляне на комунистическия режим в Чехословакия. В края на същата година Хавел става президент на страната с единодушно гласуване на Федералното събрание, прокарвайки пътя към демокрацията. Четири години по-късно, когато Чешката република и Словакия се разделят приятелски и стават две отделни държави, Хавел е преизбран за президент на Чехия със съкрушителна преднина.
Дотогава Plastic People of the Universe вече са се разформировали. Някои членове записват музика с други групи или преследват други проекти. Но те се събраха отново през 1997 г. – по молба на Хавел – за да почетат 20-ата годишнина от Харта 77. Оттогава те отново са заедно.