Великите авантюристи: Василий Чуйков – бранителят на Сталинград

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

През вече далечната 1996 г., историкът Орландо Фиджис публикува своя монументален труд за Революцията в Русия от 1917 г. и последвалата я Гражданска война, правдиво озаглавен „Човешката трагедия“. В рамките на 7 години, над 7 000 000 души загиват в хода на една от най-кървавите трансформации на държава, култура и общество, познати на човечеството. В тези трудни и ужасни времена, в Русия израства едно поколение, което е видяло ужаси и лишения, непонятни за европейския ум. Израства и едно поколение, което живее с надеждата, че Революцията ще донесе онази бленувана социална справедливост, която убягва на руския народ още от времето на Царя-Освободител. Това е поколение на герои, на злодеи, на смели и решителни мъже и жени, а също и на безгръбначни твари и подлеци. Това е поколение, което мечтае и бленува, но което плаща с кръв, пот и лишения за своите блянове. В това паметно поколение,  това изгубено поколение, се раждат хора, които не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка като поредните „болшевики“ или „съветски креатури“. Излишно е тук да говорим за престъпленията на руския комунизъм. Факт е обаче, че сред всички тях, все пак изпъкват фигури, които с достойнството си и твърдото придържане към своите принципи и идеали, печелят уважението и на приятели, и на врагове. Един от тези славни герои без съмнение е Василий Чуйков.

Роден е на 31 януари 1900 г. в селцето Сребрений Пуды в Тулска област. Василий се ражда като осмо от дванадесет деца и пети от общо осем синове на Иван Йонович Чуйков – беден селянин, препитаващ се с тежък полски труд като милиони други руснаци, произлизащи от бившето крепостническо съсловие. Василий получава начално образование в родното си село, но когато навършва 12 е принуден да прекъсне училище, за да помага с изкарването на прехрана за голямото семейство. Момчето заминава за столицата Санкт Петербург, където се хваща в стоманолеярен цех, който произвежда шпори за кавалерията. В последствие, по време на Голямата война, служи и като юнга на един от миноносците, опериращи около базата Кронщад.

Именно в работническите среди, момчето се увлича по комунистическите идеи, които призовават за равенство между хората и възможност за социално издигане на всички хора, включително на най-бедните прослойки, към които принадлежи Чуйков. В хода на двете революции от 1917 г. – Февруарската и Октомврийската, Чуйков е плътно на страната на болшевиките.  В последствие, той и всичките му братя стават войници и се сражават в Гражданската война (1917-1923г.)

Когато избухват революциите от 1917г., Чуйков остава без работа. Тогава получава помощ от един от по-големите си братя, който го урежда на служба в Червената гвардия. През 1918г. за първи път влиза в сражение, след като е изпратен на южния фронт като заместник взводен командир. През пролетта на 1919г. е назначен за командир на 40-ти пехотен полк (по-късно преименуван на 43-ти), който се намира в състава на Пета армия на Тухачевски, сражаваща се с Колчак в Сибир.  По време на своята служба в Гражданската война, Чуйков се отличава със своята храброст.

Раняван е четири пъти. Една от раните, получена в Полша през 1920г. оставя шрапнел в ръката му, който лекарите така и не успяват да извадят. В следствие на това, Чуйков страда от временна парализа на едната си ръка. Освен тази рана, получава още две в краката и една в рамото. За заслугите си като полкови командир и дързостта в битките, е награждаван два пъти с ордена „Червено знаме“. През 1921г.  напуска частта си и се записва във Военната академия “ М. В. Фрунзе“, която завършва през 1925г.

До края на 1920-те години, военната кариера на Чуйков бележи постоянен възход, в следствие на добрите му командни качества и безупречната му биография. През 1926 г. се запознава със съпругата си Валентина Петровна, с която сключват брак няколко месеца по-късно. Същевременно, Василий е повишен до заместник щабен командир на Московската военна област. През 1929 г., Чуйков заминава като заместник командир в армията на Василий Блюхер. Конфликтът между СССР и република Китай завършва с победа за РККА, в която Чуйков се прославя както с адекватно командване, така и с участието си в част от финалните преговори между двете страни. 

Две години по-късно, след допълнително щабно обучение, в това число и по английски език, Василий започва да преподава на курсантите предмети, свързани с военното разузнаване. Следва нов курс на обучение, който му носи специалност като командир на моторизирани и бронетанкови войски. През 1936 г. след успешно дипломиране, е назначен за командир на 4-та механизирана бригада, а три години по-късно вече е командир на Четвърта армия в Беларус, с която му предстои да започне участието си във Втората световна война.

По време на съветското нахлуване в Полша (1939г.), Чуйков командва Четвърта армия, а по време на Руско-финската война (1939-40г.) е начело на Девета армия, но частта му не успява да преодолее финландската съпротива при Суомусалми. В последствие, Василий, с оглед на богатия си опит в Китай (общо три тура като военен съветник и дипломатически представител между 1926 и 1929 г. – б.а.) е изпратен като военен съветник на Чан Кайшъ в Китай, но е отзован през 1942г., след като Япония обвинява СССР, че се стреми да наруши договора от 1938 г. и да се намеси в Китайско-японската война.

След като се връща в Москва, Чуйков е назначен за командир на 64-та армия с чин генерал-лейтенант, която командва по време на отстъплението й към Сталинград. Малко преди да започне паметната обсада, Сталин назначава Чуйков за командир на ключовата 62-ра армия, чиято задача е да задържи града. Назначението не е случайно,  Сталин има нужда от авторитетен генерал, който да се наложи над местните структури на НКВД, които създават сериозни пречки на военните, както и на местните политкомисари, срещу които Джугашвили започва да храни съмнения.

По време на обсадата на Сталинград, Чуйков започва да изпробва поредица от тактически прийоми, с които се надява да намали качествената разлика между германските сили и неговите съветски войници. Възползвайки се от наблюденията си върху германската тактика „Блицкриг“, Чуйков достига до правилното заключение, че най-добрия начин да се справи с немското превъзходство  в артилерия и ВВС, е като държи своите войници максимално близо да противниковите позиции, като по този начин пречи на германците да приложат адекватна артилерийска и въздушна подкрепа на своите наземни части. Нещо повече, Чуйков правилно  забелязва, че разрушенията в Сталинград, причинени от Луфтвафе, могат да се окажат по-голям проблем за самите германци.

Ето защо заповядва войниците му да се окопават в разрушени сгради и подземия и да използват бетонните развалини, пригаждайки ги като своеобразни бункери. В тези „естествени“ позиции, Чуйков разполага и полевата си артилерия, която стреля от упор в германските танкове и напредващи пехотни дивизии. Обобщаващото название на този подход е „прегръщане на врага“ и в крайна смета дава нужните резултати, постигнати за сметка на сериозни жертви от руска страна. Благодарение на неуморната си работа и отказа му да отстъпи от ключовите подстъпи край бреговете на р. Волга, Василий успява да окуражи войниците си и да спечели техния респект. За разлика от други съветски командири, Чуйков не измества щаба си в безопасност от вражеската артилерия.

Напротив, той и офицерите му се разполагат на първа линия, а позицията им често е подлагана на директен обстрел. Безпрекословен е и към политкомисарите, зачислени към РККА. Именно Чуйков е един от хората, които изиграват решаваща роля за намаляване правомощията на политическите комисари за сметка на реалното военно командване – реформа, която Сталин заповядва в края на 1942 г.

След победата при Сталинград през януари, 1943 г., 62-ра армия е разформирована и преструктурирана като 8-ма гвардейска армия, начело на която отново е поставен Чуйков. Той командва армията, която влиза в състава на 1-ви Белоруски и 3-ти украински фронтове и ръководи поредица от операции при завладяването на Полша. След като превзема Познан през февруари 1945г., Сталин отрежда на Чуйков ролята на завоевател на Берлин. Джугашвили решава, че именно армията, която е защитила Сталинград заслужава да влезе първа в германската столица. В 8:23 ч. на 2-ри май, 1945г. генерал Велдинг капитулира лично пред Чуйков и предава останалия в Берлин гарнизон на руснаците.  За своите успехи във войната, Чуйков е направен два пъти (1943, 1945г.) Герой на СССР.

След края на Втората Световна война, Чуйков поема командването на Група съветски армии в Германия (ГСВГ), сред които е и неговата 8-ма гвардейска. Той заема този пост от 1945г. до 1953г. След това е назначен за военен управител на Киевска област, а две години по-късно е произведен в Маршал на СССР (1955 г.). По време на Карибската криза, Чуйков заема поста Главнокомандващ на сухопътни войски на СССР – най-висшата позиция, до която се издига в кариерата си. От 1961 г. до смъртта си е член на ЦК на КПСС. Умира на 18 март, 1982г. в следствие на сепсис, причинен от останалия в ръката му шрапнел.

Погребан е в Мамаевския Курган в Сталинград (дн. Волгоград).  Носител е на общо 36 съветски (сред които орден на Ленин, Орден Суворов I-ва степен, Орден Червен звезда) и 16 чуждестранни отличия. Освен своето наследство на достоен военен, Чуйков оставя след себе си общо 10 книги със спомени. На него са посветени голям брой паметници и мемориални плочи в Русия, както и няколко улици, които носят името му.

 
 
Коментарите са изключени за Великите авантюристи: Василий Чуйков – бранителят на Сталинград