Защо основателката на Деня на майката Анна Джарвис по-късно искаше да премахне празника

Години след като основава Деня на майката, Анна Джарвис вечеря в чайната в универсалния магазин Wanamaker във Филаделфия, когато вижда, че в менюто се предлага „салата за Деня на майката“. Тя си я поръчва и когато й я сервират, се изправя, изсипва я на пода, оставя пари и напуска раздразнена.

С времето тя беше загубила контрол над празника, който бе помогнала да се създаде, и сега бе съкрушена от наблюдението, че комерсиализмът го унищожава.

По време на Гражданската война майката на Анна, Ан Джарвис, се грижи за ранените и от двете страни на конфликта и се опитва да дирижира мира между майките от Съюза и Конфедерацията, като създава Ден на приятелството на майката. Когато почива през 1905 г., дъщеря й е, съвсем очаквано, съкрушена; тя чете и препрочита картичките и писмата до майка си, като дори подчертава всички думи, които я хвалят и въобще й правят комплимент.

В крайна сметка Анна намира начин да увековечи паметта й – като работи за популяризирането на празника, който почита всички майки.

Така на 10 май 1908 г. събития за Деня на майката се провеждат в църквата, където Ан Джарвис преподава в неделното училище в Графтън, Западна Вирджиния, и в аудиторията на универсалния магазин Wanamaker във Филаделфия. Тя не присъства на събитието в Графтън, но изпраща 500 бели карамфила – любимото цвете на майка й. Цветята са предназначени да се носят от синове и дъщери в чест на собствените им майки и да представляват чистотата на майчината любов.

Популяризиране

Денят на майката бързо се налага благодарение на многобройните писма и промоционални кампании на Джарвис из страната и света. Тя е подпомагната от всеотдайни поддръжници като Джон Уонамейкър и Х. Джей Хайнц и скоро се посвещава изцяло на популяризирането на Деня на майката.

През 1909 г. обаче няколко сенатора се подиграват на самата идея за такъв празник – сенатор Хенри Мур Телър презира идеята като „детинска“, „абсолютно абсурдна“ и „незначителна“ и казва: „Всеки ден при мен е ден на майката“; а сенатор Джейкъб Галингер смята, че един такъв празник е обида, сякаш споменът за покойната му майка „може да бъде съхранен единствено чрез някаква външна демонстрация на 10 май“.

Но ответната реакция не пречи на Джарвис. Тя дори успява да привлече помощта на организации като Световната асоциация на неделните училища и през 1914 г. празникът преминава през Конгреса без особена съпротива.

Флоралната индустрия мъдро подкрепя усилията й и тя приема техните дарения и говори на техните конгреси. Така с всеки следващ Ден на майката носенето на карамфили става все по-традиционно. По-късно цветарите решават да разнообрази продажбите, като популяризират практиката да се подаряват червени или ярки цветя в чест на живите майки и бели цветя само за починалите.

Майката на Уислър

„Сантимент, а не печалба“

Джарвис обаче скоро започва да се ядосва на търговските интереси, свързани с Деня. Тя иска празника „да бъде ден на сантимент, а не на печалба“. Така от около 1920 г., тя започва да призовава хората да спрат да купуват цветя и въобще подаръци за майките си и се обръща срещу бившите си търговски поддръжници. Тя нарича цветарите, производителите на поздравителни картички и сладкарската индустрия „шарлатани, бандити, пирати, рекетьори, похитители и термити, които подкопаха с алчността си едно от най-добрите, най-благородните и най-истинските движения и празненства“.

Дори прави хиляди значки с белия карамфил, които изпраща безплатно на женски, училищни и църковни групи. Също така заплашва да заведе съдебни дела като подава заявление за търговска марка на карамфила и на думите „Денят на майката“ (което заявление й е отказано). В отговор на съдебните й заплахи асоциацията Florist Telegraph Delivery предлага да й даде комисионна за продажбите на карамфили за Деня на майката, но това само я вбесява допълнително.

Опитите на Джарвис да спре популяризирането на Деня на майката продължават. През 1934 г. пощенската служба на Съединените щати издава марка в чест на празника, на която използват картина, известна като „Майката на Уислър“ от художника Джеймс Уислър. Джарвис се ядосва след като вижда, че към марката е добавена и ваза с карамфили, защото смята, че това е реклама за флоралната индустрия.

Идеалното празнуване на Деня на майката от Джарвис би било посещение у дома или писане на дълго писмо до майка ви. Тя не може да понася онези, които продават и използват поздравителни картички: „Славлива, неискрена печатна картичка или готова телеграма не означава нищо, освен че ви мързи да пишете на жената, която е направила за вас повече от всеки друг на света.”

И добавя: „Всяка майка би предпочела ред с най-лошите драсканици от сина или дъщеря си пред каквато и да е изискана поздравителна картичка.“

* * *

Джарвис се бори и срещу благотворителните организации, които използват Деня на майката за набиране на средства. Тя е изкарана с писъци от среща на американските майки от войната от полицията и е арестувана за нарушаване на спокойствието в опитите й да спре продажбата на карамфили. Тя дори обвинява Елинор Рузвелт за това, че е използвала Деня за събиране на пари (за благотворителни организации, които са работили за борба с високите нива на майчина и детска смъртност – самият вид работа, която майката на Джарвис върши приживе).

В една от последните си публични изяви Джарвис е видяна да ходи от врата на врата във Филаделфия, събирайки подписи в петиция за отмяна на Деня на майката.

Постепенно Джарвис става отшелник и прекарва последните си дни потънала в дългове като живее в санаториума на Маршал Скуеър, вече затворен психиатричен център в Уест Честър, Пенсилвания. Тя почива на 24 ноември 1948 г. и никога не разбира, че сметката й за времето, прекарано в санаториума, е частично платена от група благодарни цветари.