Защо има толкова много фонтани с пикаещи момчета

Разходете се из който и да е музей на класическото изкуство и само след няколко минути неизбежно ще попаднете на изображение на малко момче, което се облекчава. Скулптура на такова пък има в почти всеки европейски град.

Но защо?

Може да е изненадващо, но едно пикаещо момче може да символизира противоположни неща. От една страна, има някаква детска невинност да видиш малчуган с такова безгрижно поведение. От друга страна, има и някаква ултра-мъжественост в този макар и невъзпитан акт.

Съвременната литература предлага цял куп различни обяснения защо на известната статуя в Брюксел, например, момчето пишка. В това число няколко почти сигурно апокрифни случки: младият херцог Годфри III от Льовен, който пикае върху вражески войници; малко дете, което гаси пожар, който би погълнал града; пак малко дете, което този път гаси експлозив, който би убил хиляди… Но всъщност никой не знае със сигурност.

Има много фонтани с по-големи пикаещи мъже, при които липсва тази двусмисленост: статуя от Помпей на вечно еректиралия бог Приап, изливащ безкрайна течност от пениса си с размер на предмишницата, очевидно не е предназначена да символизира невинност. Има и една статуя, известна като Hercules mingen, датираща от римско време, на която пияният Херкулес щастливо пикае.

Смята се, че този мотив може да се е появил в епохата на Ренесанса поради погрешното убеждение, че това е популярна тропа в римското изкуство. Но докато то действително включва много малки момчета, често във формата на херувимчета, малцина от пишкат. Ренесансовото възраждане на класическите стилове и теми обаче някак донася със себе си и потоци от урина… Мотивът е известен като puer mingens, което се превежда буквално като „пикаещо момче“, но носи и евфемистично значение, което се отнася до еякулация.

В своето изследване от 2020 г. „Проблемите на значението и използването на мотива Puer Mingens в дизайна на фонтаните в периода 1400–1700 г.“, архитектите от Кеймбридж Джеймс Кембъл и Ейми Бойингтън посочват разочароващо неясните значения на безкрайно облекчаващите се малки деца, като пишат: „Като естествена телесна функция, често извършвано по-публично в миналото, отколкото сега от двата пола, уринирането несъмнено се е разглеждало по различен начин през Ренесанса и Барока, но точно как и защо е било използвано като мотив в живописта и във фонтаните остава озадачаващо и обект на продължителен дебат.“

„Венера и Купидон“ от Лоренцо Лото

В някои изображения е ясно какъв смисъл се предава. Картината на Лоренцо Лото „Венера и Купидон“, датираща от 1520-те години и в момента висяща в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк, е нарисувана като сватбен подарък и ясно представя плодородието, макар и по много глупав начин. В „Детската вакханалия“ на Микеланджело, където сред група невероятно пияни малки деца едно пикае в купа, която ще даде на свое приятелче, става въпрос за радостта и свободата на излишъка. Но в други произведения може да бъде невероятно трудно да се определи точния смисъл.

Върхът на Фонтен де Писер

При фонтаните по-специално – просто няма много места по човешката фигура, от които има логика да излиза вода. Има статуи на жени, на които водата блика от гърдите, но те са по-редки. Понякога плачещо момче придружава кърмеща жена, както се вижда на фонтана на Каритас на Стария площад в Копенхаген, който е предназначен да бъде символ както на любов, така и на милосърдие.

В крайна сметка, когато става дума за пикаещи момчета, всички предположения неизбежно си остават само предположения… Защото по принцип може да означава всичко: няма почти никаква последователност във вложения смисъл от произведение до произведение, дори когато става въпрос за изобразяването на конкретната част на тялото. Докато повечето статуи са толкова леко надарени, колкото може да се очаква, като се има предвид както склонността на света на изкуството към малките пениси, така и реалността на малките детски тела, Фонтен де Писер от 16 век в Локан, Франция, има четири уриниращи момчета с пениси, с които лесно могат да ограбят банка.