Ето как убиват някои от най-популяртните отрови

Хората са използвали отрови през историята за различни цели: за лов на животни за храна, за лечение на болести и, разбира се, за убийства…

Но какво всъщност е отрова? Всички отрови ли действат по един и същи начин? Има ли значение количеството на отровата по отношение на нейната токсичност?

Бред Райзфийлд е токсиколог, който изучава как химикалите влияят на човешкото здраве, особено когато причиняват вредни ефекти. Той е и почитател на мистериите и детективските истории, които често включват използването на отрови, и като такъв забелязва няколко, които се появяват многократно в книгите, телевизията и филмите. Начинът, по който те наистина работят, е също толкова вълнуващ, колкото и начина, по който са приложени към злите цели във фантастиката.

Нека сега видим неговото обяснение на нещата.

Парацелз

Какво е отрова?

Лекарят-алхимик Парацелз от 16-ти век, смятан за бащата на токсикологията, пише: „Има ли нещо, което да не е отрова? Всички неща са отрова и няма нищо без отрова в него. Единствено дозата определя, че дадено нещо не е отрова.“ Според тези думи всяко вещество може да бъде отрова в подходящото количество.

Много хора умишлено се излагат на химикали като етанол чрез алкохолни напитки, никотин чрез тютюневи изделия и ботулинов токсин чрез процедури с ботокс в относително ниски дози и страдат от минимални неблагоприятни ефекти. Въпреки това, при достатъчно високи дози, тези химикали могат да бъдат смъртоносни. Отговорът на тялото често зависи от това как самият химикал взаимодейства с рецепторите във или на повърхността на клетките или как се свързва с ензимите, използвани за биологични процеси. Често по-високите концентрации на веществото водят до по-силни реакции.

Въпреки думите на Парацелз, в популярната култура терминът „отрова“ често е запазен за химични съединения, които обикновено не се срещат в ежедневието и могат да доведат до вредни последици за здравето дори в относително малки количества.

Отровите в книги, телевизия и филми

Писатели на романи и телевизионни и филмови сценаристи използват многобройни отрови в произведенията си, включително такива, които са химически елементи, като арсен и полоний, и такива, получени от животни, като змийска отрова и отрова от риби. Ползват се също и много отрови, извлечени от растения, за злодейски цели в художествената литература.

В телевизионния сериал на AMC „Breaking Bad” учителят по химия Уолтър Уайт използва съединение, наречено рицин, за да убие бизнесменът Лидия Родарте-Куейл. Рицинът е много мощна отрова, получена от растението Ricinus communis и може да бъде особено смъртоносна при вдишване. След като попадне в клетката, то уврежда структура, наречена рибозома, която е отговорна за синтезирането на протеини, които са от съществено значение за функцията на клетката. Така поглъщането на рицин може да доведе до чревно кървене, увреждане на органи и смърт.

Понякога определени органи са много по-податливи на въздействието на отровата. Лекарите използват дигиталисови лекарства като дигоксин, които се извличат от растения от семейство Напръстници (Digitalis), за лечение на сърдечна недостатъчност и проблеми със сърдечния ритъм. Когато се прилагат в достатъчно високи дози обаче, те могат всъщност да доведат до самата сърдечна недостатъчност, която се опитват да излекуват, и съответно до смърт. Чрез намеса в протеин в сърдечните клетки, наречен натриево-калиева помпа, те могат да намалят скоростта на електрическите импулси в сърцето и да увеличат силата на неговите контракции. Това може да доведе до опасен вид неправилен сърдечен ритъм, наречен камерно мъждене, и отново – до смърт.

Злодеят от филма за Джеймс Бонд „Казино Роял“, Льо Шифр, кара приятелката си да се опита да убие Бонд, като отрови мартинито му с Напръсник. При високи дози субстанциите на тази база могат да променят активността на автономната нервна система, която контролира несъзнателните телесни функции като биенето на сърцето.

Напръсник

Телевизионните герои не са имунизирани и срещу опасностите на отровните гъби. Една особено силна гъба, Amanita verna, е известна още като „ангелът унищожител“ и в телевизионния сериал на ITV „Midsomer Murders“ собственичката на куклено шоу и привидно почтена гражданка Евелин Поуп я използва, за да отрови смъртоносно главния готвач Тристан Гудфелоу като част от серия убийства на наследници на имение. Тази гъба съдържа различни химикали, наречени аматоксини, за които се смята, че инхибират активността на специфичен ензим, критичен за производството на информационна РНК, или иРНК – молекула, която е от съществено значение за синтеза на протеини в клетките. Тъй като погълнатите аматоксини са насочени главно към черния дроб, тези отрови могат сериозно да нарушат способността на органа да се възстановява, което води до загуба на функцията му, която ще се окаже фатална без чернодробна трансплантация.

Друга много популярна отрова в детективските и мистериозни истории е стрихнинът. В историята на Агата Кристи „Мистериозната афера в Стайлс“ Алфред Ингълторп и неговата любовница Евелин Хауърд използват тази отрова, за да убият съпругата на Ингълторп и собственик на богато провинциално имение, Емили.

Стрихнинът, който идва от семената на дървото Strychnos nux-vomica, засяга нервната система, като блокира невротрансмитер, наречен глицин, в гръбначния мозък и мозъчния ствол. Обикновено глицинът забавя активността на невроните и предотвратява мускулните контракции. Така поглъщането на стрихнин може да доведе до прекомерно активиране на неврони и мускули, което води до поредица от спазми на цялото тяло, които пък могат да станат толкова интензивни, че да причинят спиране на дишането и смърт.

В природата съществуват много повече отрови от описаните тук. Освен че потенциално повишава удоволствието от детективските и мистериозни истории, разбирането на механизмите им на действие може да осигури допълнителна оценка за сложността на ефектите, които чуждите химикали оказват върху човешкото тяло.