Музикални хроники: Как раздразнението на Queen от собствената им публика доведе до създаването на We Will Rock You

Днес е трудно човек да си го представи, но до един момент велика група като Queen не се радва, а се дразни, когато публиката е твърде активна и пее песните им по време на концерти.

Във времена, когато обичайното поведение на аудиторията е по-различно, британските легенди не знаят как да реагират на ентусиазма на тълпата от пеещи и скандиращи хора.

Но когато осъзнават, че това всъщност е предимство, те го активират в своя полза и измислят една от най-прочутите рок песни, създавани някога.

Класиката We Will Rock You е до болка позната с емблематичния дум-дум-пляс ритъм, с мигновено запомнящия се припев и с китарното соло в края. И макар че днес е евъргрийн, за времето си песента е твърде експериментална и самите Queen се съмняват в потенциала ѝ.

Хитът е откриваща песен от албума News of the World (1977), последвана от не по-малко емблематичната We Are The Champions, написана от Фреди Меркюри. Специално We Will Rock You е композиция на китариста Брайън Мей и няма по-подходящ човек от него, който да разкаже нейната история.

Идеята се заражда по време на концерт в Стафорд на 29 май 1977-а. Групата се наслаждава на гигантския си успех след излизането на хитовата Bohemian Rhapsody две години по-рано, а вече е изкарала и успешно турне и в Америка.

“Бяхме група, която се справяше доста добре, имахме добра фен база и хората настояваха да пеят песните ни заедно с нас. Мисля, че това доста ни дразнеше!”, спомня си Брайън Мей. “Тогава си мислехме, че те просто трябва да слушат. „Хора, работим толкова усилено, просто ни слушайте”, така си казвахме. Но нямаше какво да ги спре. И конкретно в онази вечер те пяха всяка дума от всяка една песен, което беше доста необичайно за тогавашните времена“.

„Бях ходил на концерт на Led Zeppelin и не помня някой да е пеел на Communication Breakdown или друга тяхна песен. Видях, че там хората слушат. Клатят си главите и слушат. Мислех си – защо не го правят и на нашите концерти, вместо да пеят?. След онази вечер в Bingley Hall, слязохме от сцената и всички се спогледахме изумени, защото цялото това пеене на публиката беше изключително“.
Тогава на Мей му светва лампичката. „Казах на Фреди: „Може би, вместо да се борим срещу това, трябва да го поощрим. Може би трябва да впрегнем цялата тази енергия“. Всички се съгласихме, че това е нещо много интересно, с което трябва да експериментираме и да позволим на аудиторията да взима по-голямо участие в шоуто“.

“Замислих се какво могат да направят хората от тълпата, при положение, че са нагъчкани един до друг. Няма какво толкова да правят, освен да тропат с крака, да пляскат с ръце и да викат. Но ако ще скандират нещо, какво би било то? И тогава изникна в главата ми: We will, we will rock you!”, разказва Мей. “Надявах се това да бъде нещо, което те ще подхванат. Ще имаме песен, която ще бъде водена от публиката. Затова в записа няма барабани, а само тропане с крака и пляскане с ръце, което ние четиримата направихме”.

Макар че той първи си дава сметка за потенциала на песен, ориентирана към взаимодействие с публиката, самият Мей изпитва някои колебания. “Бях доста несигурен относно това, защото песента ми изглеждаше твърде опростена. И не бях убеден, че ще звучи като реална песен. Но когато чух Фреди да я пее, станах далеч по-уверен”.

Оказва се, че барабанистът на Queen Роджър Тейлър има най-много резерви към такъв подход и не вижда шанс We Will Rock You да стане голям хит. „Със сигурност той не искаше да я слагаме в началото на албума. Каза, че никое радио няма да иска да я пусне, защото не звучи като рок песен. Но аз настоявах и макар че обикновено губех тези спорове, в онзи случай спечелих. Затова и албумът започва именно с нея“, радва се китаристът. „Беше моя и идеята да съберем We Will Rock You и We Are The Champions в едно. Това сработи много добре, отчасти именно защото двете песни са с общата идея да включат активно публиката, а отчасти и защото чисто музикално имаше логика да ги съчетаем.“

Значимостта на We Will Rock You е огромна и тя радикално променя начина, по който Queen подхождат към концертите и към музиката си. „Оттам нататък наистина се придържахме към този стремеж и станахме група, която окуражава участието на публиката. В началото не бяхме такива, но после това се превърна в нещо страхотно за нас. Вероятно днес звучи твърде близко до ума, защото всички вече подканят хората да пляскат и да пеят заедно, но в онези времена рокендролът не предполагаше такова нещо. Като се върна назад, виждам, че това е била съвсем логична идея, но за тогава представляваше някакво радикално отклонение“, дава си сметка Брайън Мей.

Днес We Will Rock You е една от първите песни, които свързваме с Queen и е навсякъде около нас – можем да я чуем в супермаркети, на спортни събития, в реклами, дори и в политически кампании.
Светът не може да се насити на максимално опростения, но неустоим ритъм, който кара публиката да се чувства основна част от събитието. А след революцията на Queen, всяка група мечтае да постигне сходна връзка с аудиторията си.