Спортни хроники: Жестоката смърт на един велик руски колоездач и олимпийски герой

Преди близо 20 години един от великите съветски колоездачи се отива от този свят при трагични обстоятелства.

В новогодишната нощ на 2004 срещу 2005 г. олимпийският шампион от Сеул 1988 Дмитрий Нелюбин излиза на двора си, за да запали фойерверки. Към него се приближава група празнуващи младежи, а 33-годишният тогава Нелюбин се провиква към тях: „За много години!“, без да им обръща особено внимание. Секунди по-късно е нападнат и пребит, а пробождане с нож се оказва фатално.

Бащата на Дмитрий, Владислав Нелюбин, също е успешен колоездач. Той е роден в град Фрунзе – така се казва по-рано Бишкек, който днес е столица на Киргизстан. Най-доброто постижение на Владислав е сребърен медал от първенството на шосе на социалистическите страни.

През 1971 г. Владислав приветства на бял свят раждането на сина си Дмитрий. По това време младото семейство вече се е преместило в Ленинград. С течение на годините и момчето се запалва по колоезденето и на олимпиадата през 1988 г. Дмитрий става най-младият олимпийски шампион в историята на съветския спорт. Тогава той е само на 17 години, а златото му в Сеул е спечелено в отборното преследване.

След това Нелюбин печели първи места на световни първенства за юноши, постига призови класирания на шампионати на планетата и при мъжете. Спортистът приключва кариерата си през 1997 г., но животът му остава свързван с колоезденето и той отваря магазин за велосипеди.

За трагичния инцидент в двора на къщата на Дмитрий в навечерието на 2005-а разказва приятелят му Юрий Смирнов: „Мисля, че Дмитрий дори не е успял да разбере какво се случва. Вниманието му е било изцяло насочено към фоейерверките. Обърнал се е и са го ударили. Това е. Мисля, че ако ги е видял как идват към него, е щял да има време да направи нещо.“

Внезапната и напълно безпричинна атака може би не е най-странното нещо в цялата тази история. В крайна сметка винаги и навсякъде се намират откровено неадекватни и агресивни хора. Но ето какво се случва след това. Годеницата на Дмитрий, Наталия, се опитва да повика полиция и линейка, но не успява да се свърже цели 20 минути.

През това време приятели на ранения Нелюбин решават сами да го откарат в болницата. Раненият е откаран в спешното отделение на Медицинския университет „Павлов“, но няма кой да му обърне внимание. В крайна сметка Дмитрий се озовава във Военномедицинска академия, където най-накрая се намират лекари, които се опитват да спасят живота му. Вече обаче е твърде късно. Олимпийският шампион загива от кръвозагуба.

Когато информацията за убийството на известния спортист достига до органите на реда, разследването се провежда под надзора на висши полицейски началници. Петербургската прокуратура пък излиза с изявление, че разкриването на това престъпление е „въпрос на чест“.

Във фаталните за живота на Дмитрий минути е доста тъмно, но има свидетели на убийството, по чиито показания дори се прави фоторобот на някои от нападателите. Някой казва, че е видял как въпросната компания от пияни младежи излиза от общежитието на медицинския институт, разположено недалеч от къщата на Нелюбин. Нещо повече – един от свидетелите дори назовава имена на хора от агресивната компания.

Всичко това, колкото и да е странно, не помага за бързото приключване на случая. Въпреки всички налични данни, делото не е придвижено веднага. Едва през 2008 г. органите успяват да открият убиеца. Оказа се някой си Алим Ажагоев, родом от Кабардино-Балкария. Съдът го осъжда на 18 години затвор за деянието му. Безброй пъти Ажагоев е питан какво предизвиква агресията му, но той така и не дава адекватно обяснение.

Присъдата му е за убийство по хулигански подбуди, а семейството на Нелюбин я приема за справедлива. Майката на олимпийския шампион, Олга Нелюбина, казва пред журналисти: „Разбира се, не мога да върна момчето си, но въпреки това справедливостта възтържествува“.

Следователите, работили по разплитането на случая, получават подаръци от руската федерация колоездене.

Смъртта на изтъкнатия колоездач е колкото трагична, толкова и странна, но по-значими си остават големите му постижения в руския и световния спорт.