Жестокият Холивуд има не един и два гряха

Холивуд не е построен за един ден и през (сравнително) дългата си история са му се случвали някои доста отвратителни случки. Ето част от тях; по-конкретно от началото на 20 век.

За фалшивия сняг дълго време се използва азбест

Ако сте любител на филмите, вероятно можете да си спомните една сцената от класиката „Магьосникът от Оз“, в която снежно одеяло пада върху Дороти, която в този момент лежи в маково поле. Но знаете ли, че фалшивият сняг, който пада върху актьорите, всъщност е от азбест?

Канцерогенният минерал е често срещан заместител на снежинките в киното до малко след Втората световна война. Един страховити 450 килограма от токсичния материал съживяват снежните пейзажи на Квебек в „The Country Doctor“ от 1936 г. Използван е и в мюзикъла от 1942 г. „Holiday Inn“, с участието на Бинг Кросби и Фред Астер.

Шърли Темпъл понякога носи протези, за да скрие липсващи зъби

Когато Шърли Темпъл печели слава с филми като „Baby Take a Bow“ и „Wee Willie Winkie“, някои хора са скептични как такова зряло и талантливо дете изобщо може да съществува. Те също така намират за подозрително, че никога не са я виждали на екрана с липсващи млечни зъбки.

В цяла Европа се разпространява слух, че Темпъл всъщност е възрастен човек с нанизъм. По някаква причина вестникът на Ватикана счита за уместно сам да разследва въпроса и изпраща отец Силвио Масанте да посети актрисата. След задълбочен разпит – който включва разглеждане на книга с картини на стари майстори с неизвестна цел – той вече е убеден, че тя е дете. Що се отнася до случая с липсващите млечни зъби, създателите на филми запълват дупките по какви ли не начини, важащи за пред камера, включително временни протези.

Черната кутия – един ужасен метод за дисциплиниране на деца актьори

Темпъл също така се е запознавала с един метод за възпитание, който определено би бил незаконен днес: черната кутия. В началото на 30-те години на миналия век тя и няколко десетки други деца участват в „Baby Burlesks“ – серия от филми, в който малки актьори пародират сцени от филми с големи актьори. Ролите, които Шърли получава, оригинално са играни от Марлене Дитрих, Мей Уест и Долорес дел Рио.

Ако тя или някоя от другите мънички звезди обаче се държи лошо на снимачната площадка, те ще бъдат затворени в тясна кутия с голям леден блок в нея – който също е и единственото място за сядане. Както Темпъл по-късно пише в мемоарите си „Child Star“: „Доколкото мога да кажа, черната кутия не е причинила трайни щети на психиката ми. Житейският му урок обаче беше дълбок и незабравим. Времето е пари. А загубеното време означава пропиляни пари, което означава проблеми.“

Джаки Купър

Възрастните създават странни (и жестоки) начини да накарат децата актьори да плачат

Възрастните на снимачната площадка също възприемат редица нетрадиционни методи да разплачат децата актьори в по-емоционални сцени. Маргарет О’Брайън, която изиграва малката сестра на героинята на Джуди Гарланд в „Meet Me in St. Louis“, разказва през 2014 г.: „Джун Алисън и аз се състезавахме за най-добрите плачещи деца в групата на MGM. Наричаха ни ревлите на MGM. Така че, когато имах проблеми с плача, майка ми идваше при мен и казваше: „Ще накарам гримьора да ти сложи фалшивите сълзи по лицето… но Джун е толкова страхотна, страхотна актриса – тя винаги плаче истински сълзи.” И тогава започвах да плача.”

Майчинска манипулация обаче не е единственият травмиращ метод, пред който малките са изправени на работното си място. Докато текат снимките на „Skippy“ през 1931 г. режисьорът Норман Таурог казва на Джаки Купър, който е на 8 тогава, че кучето на актьора е отведено в приют, а след това кара някой да стреля с пистолет в далечината, така че да си помисли, че кучето му е застреляно. По-късно вече порасналия Джаки си спомня инцидента в автобиографията си „Please Don’t Shoot My Dog“: „Започнах да ридая, толкова истерично, че беше почти прекалено за сцената. Норман трябваше да ме успокои и ми каза, че може би кучето ми е оцеляло и, че ако се успокоя малко и направя сцената както той иска, ще отидем да видим дали кучето ми е още живо.“

Типи Хедрен трябва да се бори с истински птици по време на снимките

Накратко, нещата не винаги са били чудни за децата на снимачната площадка. Или пък за възрастните. Ето един пример: Типи Хедрен не се налага точно да симулира страха си по време на кулминационното нападение в края на „The Birds“ на Алфред Хичкок. Защото за сцената са използвани истински птици.

В продължение на 5 дни дресьори на птици буквално хвърлят гарвани и гълъби право върху Хедрен, а в един момент дори привързват животните към тоалета й. Птиците я кълват непрекъснато и преживяването е толкова мъчително и изтощително, че се налага лекар да принуди Хичкок да й даде една седмица почивка, за да се възстанови. Кари Грант, който е свидетел на част от снимките, казва на Хедрен, че тя е най-смелата жена, която някога е виждал.

Хичкок и Хедрен отново работят заедно за трилъра от 1964 г. „Marni“ – където за актрисата снимките са още по-мъчителни. В мемоарите си от 2016 г. тя разкрива, че Хичкок я е изнасилвал сексуално на снимачната площадка и е заплашвал да съсипе кариерата й, когато тя се съпротивлява. Грозен и за съжаление далеч не единствен случай в историята на Холивуд.

Люсил Фей ЛьоСюйор / Джоан Ардън / Джоан Крауфорд

MGM провежда конкурс за сценичното име на Люсил Фей ЛьоСюйор

Много преди Джоан Крауфорд да стане Джоан Крауфорд, тя е Люсил Фей ЛьоСюйор. Студиата не омаловажават факта, че са карали изгряващите холивудски надежди да приемат сценични имена, но в случая на Крауфорд, MGM буквално провежда публично състезание, обещавайки парична награда за автора на печелившото име. Джоан Ардън е първият избор, но както гласи официалната история, вече има друга актриса с това име и MGM се спират на Джоан Крауфорд. Въпреки че името в крайна сметка свиква с него, Крауфорд първоначално го мрази.

Филмовият историк Джанин Бейсинджър обаче посочва друга причина MGM да избягва името Джоан Арден. Явно двама отделни хора изпращат името на студиото, което означава, че MGM ще трябва да плати не една, а две награди от $1000.