Хотели на смъртта или хотели на спасението: Последна стряха за вярващите преди да умрат

Къде е най-доброто място на света да умреш? Според индусите смъртта в свещения град Варанаси носи освобождение (мукти) независимо от нашата вяра или религиозна деноминация.

А ако някой има нужда от място за престой, преди да тръгне на последното си пътуване, ще го намери в Мукти Вауан – „Хотелът на смъртта“ във Варанаси.

Варанаси е един от най-старите постоянно населени градове в света, древен като Вавилон, и има много имена: Каши, което означава „Градът на светлината“, е едно от тях. И когато слънцето залезе зад гхатите (стъпалата, които водят към водата) и светлината затанцува върху вълните на река Ганг, можем да видим, че градът напълно отговаря на това име.

С настъпването на мрака тълпите се стичат към тези стъпала за вечерна церемония, която се извършва от индуски свещеници и включва цветя, огън и тамян. Най-добрата гледка е от лодка, тъй като върху вече тъмната река поклонници, местни жители и дори туристи пускат малки корабчета със свещи и молитви. Смъртта обаче също е част от живота във Варанаси и ако плавате нагоре по течението, миризмата на изгоряло постепенно започва да замества миризмата на тамян. През нощта Маникарника Гхат (на основната снимка най-горе), където всяка година се изгарят около 32 000 тела, хвърля жарава във въздуха, докато мъртвите се кремират 24 часа на ден.

Едуин Лорд Уикс (1849 – 1903), Последното пътуване, 1884 г.

Варанаси обаче има и друго име – Махашмашана или Великата кремационна земя. Обикновено местата за кремация лъхат на прокоба, но при Варанаси е различно. Свещеният град се смята за обиталище на бог Шива. Смята се, че дори скалите, животните, дърветата и хората в града са част от Бог Шива и да умреш във Варанаси е повод за радост. Когато минаваме през лабиринта от тесни улички на стария град, които се вплитат във и извън гхатите, може да ни се наложи да направим път на забулено тяло, покрито с гирлянди от невен, което преминава под звъна на камбани. Смъртта е изложена на публичен показ тук и докато много туристи идват във Варанаси предимно заради стълбите, светите хора и река Ганг, има друга категория пътници, които идват в града без планове да си тръгнат живи…

Мукти Вауан

Мокша е индуистката концепция, че можем да постигнем крайната свобода и освобождение за душата си, след като умрем. По принцип не е нужно да умираме във Варанаси точно, за да я получим – има алтернативи като отказ от светски удоволствия, а някои дори твърдят, че просто да се потопите в Ганг е достатъчно, за да измиете греховете си. Въпреки това, за някои, престоят в Мукти Бауан в последните им дни е най-сигурният залог за постигане на мокша. Затова хиляди се настаняват в този необичаен хотел всяка година и, ако всичко мине добре, не си тръгват живи.

Но най-напред от съществено значение е да изясним някои неща: това не е място, където хората идват, за да се самоубият, нито пък се извършва някаква евтаназия. Само хора, които са на смъртно легло, могат да отседнат в хотела – и получават максимум две седмици, за да напуснат. Тъй като зданието има само 12 доста спартански стаи с вентилатор, малък храм и един щатен свещеник, опашката за настаняване е доста голяма. „Клетниците“, които все още са живи след две седмици, трябва да намерят друго място и да дадат стаята си на следващия – въпреки че понякога се допускат изключения, като например за гости, които са наистина болни, но все още са живи. Обикновено обаче от семейството се иска да върне любимия си у дома и да се върне по-късно.

Тъй като хотелът се управлява от благотворителна организация, стаите струват около $1 на ден за покриване на разходите за електричество. Някога е имало изглед към реката, но развитието на града променя това. Самата сграда иначе датира от 1908 г., а работи като „Хотел на смъртта“ (въпреки че името по-скоро се превежда като „Хотел на спасението“) от 1958 г. и оттогава повече от 14 000 души са загинали между стените й. Посетителите идват от хиляди километри, за да умрат тук, независимо дали с кола от далечно или близко село или град или със самолет от чужбина. Те обаче трябва да отговарят на няколко критерия: допускат се само индуси, които вярват в идеята за спасение в Каши и не са болни от заразни болести. Ако гостите бъдат хванати „да правят секс или да участват в други грешни дейности“, те ще трябва да си тръгнат веднага.

Управителят на хотела и щатния свещеник се молят за спасението на отседналите в Мукти Бауан: Свещеникът води ежедневни молитви за пътниците и им предлага да пият вода от Ганг, която се смята за чиста и свята от индусите. След като дойде големият ден и душата ви намери спасение, тялото ви ще бъде кремирано в Маникарника Гхат.

Мукти Бауан не е единственото място във Варанаси за прекарване на последните ни дни. Мумукшу Бауан, създаден през 1920 г., прилича повече на хоспис, но концепцията е същата. Няма ограничение от две седмици и възрастните хора идват тук, за да се установят и да чакат смъртта; някои дори чакат десетилетия. Има място за повече от 300 души, а повечето жители са над 60 години. Подобно на Мукти, цените са ниски, тъй като Мумукшу начислява основни такси за настаняване и електричество, но също така позволява на тези, които не могат да си ги позволят, все пак да останат.

Ако имате интерес да разгледате „хотелите на смъртта“ във Варанаси, но не ви се бие път чак до Индия, може да разгледате индийския филм „Hotel Salvation“ – за старец, който отива във Варанаси в подобен хотел за последните си дни.