Древните руснаци са пиели бира със сламки
Много неща са се променили за човечеството през последните 5000 години: изобретихме писмеността и построихме грандиозности като пирамидите; преживяхме вълна след вълна от смъртоносни епидемии и още по-потресаващи медицински процедури; всъщност станахме толкова технологично напреднали, че най-големият ни враг е именно технологичният напредък.
Но някои неща са ни абсолютно същите – като склонността да се събираме и да пием.
„Никога не бих повярвал, че в най-известното елитно погребение от раннобронзовата епоха на Кавказ основният предмет няма да са нито оръжия, нито бижута, а набор от скъпоценни сламки за пиене на бира“, казва Виктор Трифонов от Института по история на материалната култура към Руската академия на науките в Санкт Петербург, в изявление от миналата година.
„Ако интерпретацията ни е вярна, тези фантастични устройства биха били най-ранните оцелели сламки за пиене досега“, добавя той.
Много луксозно…
Осемте сламки са дълги над 1 метър, всяка е изработена от сребро и злато, а половината дори са украсени с фигурки на бикове. Всъщност по-ранните изследвания дори не ги определят като сламки за пиене – открити за първи път в голямо гробище, или „курган“, близо до Майкоп, Южна Русия, през 1897 г., първоначално се смята, че са скиптри, или може би стълбове за навес.
Миналата година обаче Трифонов и екипът му отново поглеждат тези мистериозни тръбички – и нещо им се струва познато. Древни сламки за пиене преди това са били откривани на шумерски археологически обекти, на стотици километри южно от Майкоп, заедно със изображения, на които са показани да се използват в „банкетни сцени, където групи хора отпиват бира през дълги тръби от общ съд“, обясняват изследователите в своята статия.
Трифонов има предчувствие, че майкопските находки може да са използвани за същата цел. „Идеята за нова интерпретация на „скиптърите“ ми хрумна за първи път преди около десетилетие“, казва той пред NBC – но по това време никой не изглежда заинтересован от неговите теории.
Преди няколко години екипът намира своята главна улика: подобно на шумерските сламки, тръбите на Майкоп са оборудвани с нещо, което прилича на вътрешни „цедки“ в края им. Ако те наистина са служили за същата цел като идентифицираните по-рано сламки, цедките са били за филтриране на бучките и примесите, често срещани в древната бира.
„Бирата в миналото вероятно е била пълна с утайка“, казва Августа Макмеън, професор по месопотамска археология в университета в Кеймбридж, която не е участвала в изследването, пред The Guardian миналата година. „Филтърните сламки са необходим инструмент.“
Така че екипът насочва вниманието си към тези филтри – и тогава всичко си идва на мястото.
„Повратната точка беше откриването на гранули от ечемично нишесте в остатъка от вътрешната повърхност на една от сламките“, казва Трифонов. „Това предостави пряко материално доказателство, че тръбите от кургана в Майкоп са били използвани за пиене.“
И за да бъде завършена картинката на група древни руснаци, които къркат на парти, майкопският курган също съдържа вероятния съд, от който са пили – достатъчно голям, за да осигури на всеки от осемте приятели около 7 халби бира. И „с четирите бика на сламките наведнъж в буркана… би изглеждало като процесия от малки животни, обикалящи в кръг“, посочва Мара Хоровиц, асистент по археология в Пърчас Колидж в Ню Йорк, пред NBC. „Тази сцена наистина е очарователна.“
За Трифонов откритието е много повече от просто разкриване на начина как хората от миналото са обичали да купонясват. Пиенето на бира заедно по този начин вероятно е било част от аристократичните церемонии, възприети и от Месопотамия, казва той – което означава, че тази практика трябва да е била достатъчно важна и популярна, за да се разпространи между двата региона, дори преди цялото това време.
„Много е вълнуващо да се види степента на социална свързаност в Кавказ от тази ранна дата“, съгласява се Хоровиц, който не е участвал в проучването. „През 3-то хилядолетие пр. н. е. имаме движение на култура и хора през Кавказ и в двете посоки, което има голям ефект върху регионалните култури.“
