Човешкото тяло е една съвършена машина, която и до днес няма аналог. Работи толкова добре, че рядко ѝ обръщаме достатъчно внимание или поне до момента, в който нещо не се счупи. Броят операции в него са повече, отколкото в някои от най-добрите компютърни процесори, но има и една зависимост, необходим е кислорoд, за да движи кръвта и да позволява на хормоните да продължават своята дейност. Няма елемент, който с лекота да игнорираме в човешкото тяло, но стоим изправени и не се влачим по пода благодарение на скелета ни.
Това интересно творение може да се възстановява с помощта на кръвни телца и костна тъкан, костите защитават нашия мозък и органите, поддържат нивата на калций в тялото и така бавно и сигурно подобряват нашата структура. Дори и след като душата напусне тялото, костите ще останат за доста по-дълго време.
Тази структура далеч не е бронирана и костите могат да се чупят. Нека разгледаме и цялата им структура и възможности.
Костите сформират много специална мрежа от калций и протеинови фибри. Тази комбинация носи името „колаген“. Обикновено точно този елемент се използва за събиране на костите и поддържането им. Колагенът се покрива от калциев фосфат, които втърдява и държи всичко на мястото си. Костите имат нужда от калций за сила, но също така събират и в резерв. При нужда от по-високи нива от калций, именно костите го освобождават в кръвоносната система. Самата костна структура се дели на външен, вътрешен слой и на междинен, който се сформира в края на самите кости.
Външната кортикова тъкан покрива фиброзната мембрана. Представете си го като жилетката, която покрива кокала, по нея се полепват и мускулите. Въпросният слой разполага с капиляри, които отговарят за достигането на кръвта. Въпросната тъкан отговаря за около 80% от костната ни система, това е твърд и силен елемент.
Вътрешният слой е много по-чуплив. Формира се от трабекулата, която създава по-меки тъкани, това е нещо като мрежа, която съединява всички кости. Около нея в зависимост от самата кост може да има костен мозък или свързваща тъкан, новите кръвоносни клетки се създават именно в тези по-кухи пространства на костта.
Вътрешният слой заема около 20% от нашата костна маса. Благодарение на него имаме функционалност на човешкото тяло. Тя ни дава структурна стабилност и играе ролята на амортисьор в самия кокал, но без да добавя допълнителни килограми. Във вътрешността на самите кости ще открием така наречения костен мозък – той се разделя на червен и жълт.
Червеният костен мозък съдържа така наречените стволови клетки, които реално нямат никаква спецификация, но могат да се развиват при нужда, за да подпомогнат тялото или имунната система, те са особено необходими за всеки един организъм. Тяхната роля е да променят, заменят или изцяло допълват броя на клетки в тялото.
Стволовите клетки HSC са известни с това, че създават милиарди нови кръвни клетки на дневна база, включително и червени кръвни телца, които носят кислород в тялото, белите се използват за битка с бактерии и инфекции. Стромалните стволови клетки са другия вид и са известни с това, че доставят достатъчно храна за лимфоидните органи.
Жълтия костен мозък обикновено съдържа мазнини и се изпраща там, където някога е бил червения костен мозък. Това може да са кости в ръцете, краката, пръстите и петите. Ако тялото има нужда от още клетки, жълтият костен мозък може да се трансформира в червен и да продължи своята дейност.
Костният мозък може да се разболява, особено при по-сериозни болести като рак на кръвта, които използват и карат тялото да започне да произвежда повече клетки от костния мозък, особено при неразвити такива.
Черепът на възрастен човек обикновено съдържа около 22 кости. Цялото тяло има нужда от 206 кости и костици, включително и най-малките, които се намират в средното ухо. Малките деца се раждат с около 270 кости, но с времето тялото започва да ги съединява и крайният резултат е 206.
Броят им се променя единствено и само при травма или заболяване. Самите кости имат сериозни класификации при счупване, пукване, натъртване и още много други. Впрочем списъкът със заболявания е огромен, което доказва, че медицината отдавна е направила една сериозна крачка напред, единственият проблем е, че не всяка кост може да се замени с изкуствена.