Ееро Мантюранта носеше генът на победата – лапландската вихрушка на ски бягането

Ееро Мантюранта със сигурност е един от най-добрите олимпийски състезатели, които някога са се качвали на подиума. Пътят до него е толкова дълъг и изпълнен с препятствия, че мнозина са се присмивали, когато Мантюранта изобщо споделя своята идея, че някога ще бъде професионален състезател. Израства в бедно семейство в Лапландия, където единственото забавление е изразено в тонове сняг и елени.

Зловещият климат позволява придвижване само и единствено със ски. Младият Ееро се качва на тях на 3-годишна възраст за първи път. За него крос-кънтри карането на ски е единственият начин да се движи в района. Това е предизвикателство за всички деца в Лапландия – белобрадия старец използва магическите елени за свои собствени цели. Самата дисциплина не е най-леката, за разлика от повечето атлети, лапландците трябва да се движат само така.

Единственият път към училище е през замръзнало езеро и няколко метра сняг. Светлината в Лапландия е минимална през зимата и в тъмните месеци Ееро ще има нужда от поне час, за да стигне до училище и още толкова, за да се прибере. Използвайки всички мускули и дихателна система, за да може да гребе правилно, неговото тяло се адаптира към старите дървени ски, с които ще се изминат около 10-12 километра в посока, като не броим и самото езеро.

Така започва легендата на Ееро, той самият не е подозирал, че ще се спусне в такива премеждия, никога не е приемал тези пътешествия като единствен начин да се социализира. Ако историята му беше разказана днес, то най-вероятно щяхме да видим книги, тонове екранизации и интервюта, но тогава, както и сега, Лапландия остава една далечна локация.

Мантюранта започва своите зимни кросове от най-ранна възраст, първо на локално ниво, а след това и на регионално до национално. Като единствен спорт, който не просто обиква, но го превръща в начин на живот. Първият му олимпийски дебют идва през 1960 г. в САЩ, когато е още на 22 години. Печели златото за 4х10 километра, а през 1964 г. е на върха на своята кариера. Заминава в Австрия и печели всички състезания по крос-кънтри бягане. 15-километровото състезание се печели с разлика от 40 секунди между него и втория, при останалите надпревари също се забелязва такава разлика. Активната 12-годишна спортна кариера завършва със седем олимпийски медала – три от тях златни. Постиженията са забелязани от Финландското министерство на образованието, което в последствие създава и музей, за да посочи неговите успехи.

Въпреки всички постижения, националния му статус, конкуренцията сред останалите атлети, Ееро винаги е смятан за един от големите измамници и консуматори на допинг, включително и кръвен такъв. Това е специален медикамент, който повечето атлети използват, за да измамят системата. Процедурата изглежда така: преди състезанието се източват около 1-2 литра кръв от тялото на състезателя. Червените кръвни телца, които носят кислород са премахват, а след това чрез плазма се вливат отново. Тялото усеща сериозна загуба и започва да прави нови кръвни клетки. Междувременно премахнатите червени клетки се запазват преди началото на състезанието и отново се вкарват, за да има сериозен изкуствен скок на имунната система.

Плюсът е, че допълнителните червени кръвни телца носят повече кислород на тъканта. Същата идея лежи и при повечето техники за височинна тренировка. Мнозина свързват тази идея и с жените атлети и тяхното представяне малко след раждането – тогава тялото им е заредено с червени кръвни телца и дава много по-добри резултати.

При по-височинни тренировки ще усетим, че налягането на кислорода във въздуха е много по-ниско, което стимулира костния мозък да започне да създава повече от червените клетки. За целта се използва хормон, който се отделя в бъбреците и носи името еритропоетин – обикновено го наричат с краткото име „Епо“.

В настоящето ще открием, че повечето състезатели използват най-различни техники, за да набавят въпросният ценен хормон. Сред тях е и известният Ланс Армстронг, който се инжектира с изкуствен такъв, за да стимулира производството на червени кръвни телца.

Предизвикателството на комисии като WADA са обвързани с търсенето на точно такъв кръвен допинг, който да се инжектира, както и на анаболни стероиди. При изкуственото Eпo има много лесен начин за проследяване и откриване – колко от червените кръвни телца в тялото са реално произведени от организма на атлета?

Оригиналният им брой се открива още по-лесно. Една епруветка с кръв трябва да се завърти в центрофуга и се разделя на 3 основни компонента – червени клетки, бели клетки и плазма. Обикновено около 35-45% от обема на кръвта ще съдържа червени клетки, височинните тренировки могат да повишат едва няколко процента и да се стигне до малко над 40%. При атлетите с кръвен допинг ще открием, че числото ще е около 50, а над 55 вече ще се смята за твърде абсурдно.

Мантюранта е феномен и най-вероятно рекордьор в това постижение – неговите червени кръвни телца заемат около 60-70% от кръвта му.

Това най-вероятно обяснява и спекулацията, че този състезател наистина е прекалявал с допинга. Ееро показва изследванията си от тийнейджърските си години, които пак са същите, но отново среща критиците, които не могат да повярват, че неговото тяло е практически феномен. Всичките казуси приключват, когато и други членове на семейството се оказват със същия процент на червени кръвни телца в тялото си.

Този феномен ще събере всички финландски учени и експерти по генетика. Алберт де ла Шапел дори успява да идентифицира гените, които са помогнали за този странен и полезен феномен.

Алберт събира ДНК на цялото семейство и на всички живи роднини от семейството. В един интересен момент ще успее да се срещне с около 40 души на семейството. Оказва се, че семейство Мантюранта е искало да бъде колкото се може по-точно и ясно в изследването. Дейвид Епстийн по-късно ще напише и книгата „Спортният ген“, в която ще разкаже как през същата вечер е говорил с 3-те най-възрастни жени в семейството, за да осъзнае, че повечето не само не са имали никакви заболявания през живота си. Повечето роднини на Ееро са били здрави и на доста години, но очевидно тази фамилия е постигнала нещо в еволюцията, което останалите не могат.

Де ла Чапел успява да изследва 97 члена на семейството, всички от цели 5 поколения, от които 29 са имали този ген. Мнозина от тях дори не са подозирали за силата и възможностите, които предлага същият. При повторна проверка на Ееро се оказва, че този път в кръвта му идва 8.6% от червени кръвни телца. Следващото изследване е насочено към неговия костен мозък и се оказва, че същият е хиперактивен при производството на червените клетки. Оказва се, че той е активен и без нуждата от стимулиране е Епо. Достатъчно е да се изтегли и малко количество кръв от тялото, за да може да започне усилено производство на ценните клетки.

При анализ на генетиката на цялото семейство става ясно, че има един ген, който е обвързан специално с Eпo рецептора. Оказва се, че същият играе ролята на педал за газта в автомобила. При най-малкото намаляване на количеството клетки, тялото започва да ги произвежда в геометрична прогресия. При повечето мъже в семейството, броят на същите е около 60% от кръвта.

20 години след пенсионирането на атлета ще знаем, че всички медали са заслужени с много пот, сила и тренировки, както и малко генетика, но там просто няма какво да се изисква или оспорва. Всичко се определя изцяло от генетиката и точно там няма да можем да открием присъствие на пряко влияние.

Едно друго изследване ще покаже, че инжектирането на Епо може да достави около 10% над максималните, което е доста сериозен скок в елитния спорт, където всичко се измерва в стотни. Опитайте се да си представите възможностите на Ееро, който в този момент е имал много по-високи нива от тези.

Да завършим историята така, Мантюранта никога не се е инжектирал с допинг или Ееро, за него е било важно просто да се пореже и генетиката ще достави всичко останало.