Греъм Йънг и неговите смъртоносни химически експерименти

Греъм Йънг можеше да е много успешен учен… Но любовта му към химията всъщност ще се окаже смъртоносен инструмент в арсенала на покварен сериен убиец и в крайна сметка ще му спечели доживотен затвор.

Нещастното детство на Греъм Йънг и ранната му мания по химията

Греъм Йънг не е имал най-лесния старт в живота, както съобщава New York Daily News. Той е роден в Северен Лондон, Англия на 7 септември 1947 г. Когато е бебе, майка му почива от туберкулоза. Твърде разстроен, за да се грижи за сина си, бащата Фред го изпраща да живее при леля му Уини. Малкият Греъм се привързва към нея през следващите две години и след като се разделят, за да се върне да живее при баща си, когато той се жени повторно през 1950 г., момчето изпитва тежка тъга.

Той пренебрегва връстниците си и се отдава повече на самотни хобита, които включват особено много химията и токсикологията. Те също така включват и четене на литература за известни убийци.

Франк не вижда проблем с това и всъщност насърчава афинитета на сина си към науката, като му купува комплект по химия. Той прекарва часове с него, а учениците в училището му дори започват да го наричат „лудия професор“. С течение на времето Йънг става толкова добре запознат с тънкостите на токсикологията, че успява да се сдобие с големи количества отровни химикали още на 13-годишна възраст, като убеждава професионални химици, че е по-възрастен и че употребата им ще е за учебни цели.

И тогава Греъм започва да тества знанията си за отровите – върху реални хора.

Той прави чай, който подправя с отровни смеси, за семейството и съучениците си. През 1961 г. мащехата му Моли започва да развива лоши стомашни спазми. Баща му и по-голямата му сестра също започват да страдат от подобни болки скоро след това. Негова съученик на име Кристофър Уилямс също се разболява…

Но никой не подозира, че Греъм има нещо общо с мистериозните заболявания; повечето предполагат, че има някаква заразна стомашна болест.

Болница Броудмур

Но експериментите на Греъм Йънг стават смъртоносни

Нещата се объркват, когато сестрата на Йънг, Уинифред, отново се разболява тежко – този път докато е далеч от дома по работа. Тя е откарана в болницата, където лекарите откриват в тялото й екстракт от беладона, известна отрова.

Междувременно поведението на Йънг става все по-странно. Той започва да се възхищава на Адолф Хитлер и дори носи свастика, а при един от научните си експерименти успява да взриви кухнята на семейната къща.

На 21 април 1962 г. Моли е откарана по спешност в болницата с нетърпими болки. Тя почива същата нощ. По-късно се разбира, че Йънг системно е слагал антимон в чая на мащехата си, към който тя развива толерантност. Но в нощта преди смъртта й той преминава на талий, за да ускори процеса. Моли обаче е кремирана, така че останките й не могат да бъдат анализирани – и Йънг остава ненаказан.

Но леля му – тази, с която той живее като малко дете – знае за очарованието на племенника си към отровите и става подозрителна. Тя го изпраща на психиатър, който съветва да се обадят в полицията.

Така на 23 май 1962 г. Греъм Йънг е арестуван. Той признава за убийството на своята мащеха, както и за отравянето на други членове на семейството си. Но поради кремацията няма доказателства в подкрепа на признанието на Йънг и той не е обвинен в убийството, а вместо това е настанен в болница с максимална сигурност Броудмур.

Освобождаването на Греъм Йънг и „вторият шанс“

На 14-годишна възраст младежът е най-младият затворник на Броудмур.

До юни 1970 г. лекарите вече го смятат за „излекуван“. Но при освобождаването си Йънг казва на една от медицинските сестри, че планира да убие по един човек за всяка година, в която е бил в Бродмур. Коментарът е записан в досието му, но не повлиява на решението да бъде пуснат на свобода.

Вече свободен, Йънг си намира работа, представете си, в лаборатория, която произвежда инфрачервени лещи за военно оборудване, изработени от талий…

В Джон Хедланд Лобс са наясно с престоя му в психиатрията, но не знаят причината, нито пък криминалното му минало. Затова, когато Йънг предлага на своите колеги да им направи кафе и чай, те просто го възприеха като мил жест.

Скоро болест обхваща лабораторията. Хората обаче я отдават на някакъв вирус, който са си прехвърлили един на друг. Все пак никой не знае детайли от тревожната история на своя нов член на екипа и нямат причина да подозират, че техният любезен колега, който винаги им предлага напитки, всъщност ги трови.

Едва когато един служител на име Боб Игъл почива, започват да се прокрадват подозренията, че ситуацията е свързана с работното място по някакъв начин. Игъл се подобрява, докато си е вкъщи, но когато се връща на работа, се разболява отново. Накрая изпада в напълно изтощения и на 7 юли 1971 г. умира.

Следва втора смърт – на 60-годишния Фред Бигс. До този момент близо 70 служители са имали симптоми като на двамата загинали мъже. Отново започват да възникват подозрения.

В крайна сметка собствената ревност на Греъм Йънг го кара да признае. Той пита лекаря на персонала защо отравянето с талий не се счита за причина, след като се използва в лабораторията. Изненадан и загрижен от задълбочените познания на Йънг по токсикология, лекарят съобщава за разговора им на ръководството, което на свой ред предупреждава полицията.

Разследващ екип открива дневника на Йънг, в който той описва в научен детайл как е отровил свои колеги. Откриват и талий в джобовете му.

Йънг е осъден на доживотен затвор през юни 1972 г. През 1990 г. той е намерен мъртъв в килията си, като официалната причина за смъртта е записана като инфаркт. Но остават спекулациите, че, уморен от живота в затвора, той провежда един последен научен експеримент върху себе си.

Историята му обаче не умира с него. Вместо това неговият живот и работа вдъхновяват черната комедия от 1995 г. „The Young Poisoner’s Handbook“ – а самият той за кратко има своя восъчна фигура в Стаята на ужасите на музея Мадам Тюсо в Лондон.