На кого е това момче? Изчезването на Боби Дънбар

През август 1912 г. 4-годишният Боби Дънбар изчезва, докато семейството му отива на риболов до близкото езеро Суейзи, Луизиана.

Следва 8 месеца издирване в целия щат, операцията изглежда приключва, когато полицията открива строителен майстор на име Уилям Кантуел Уолтърс, който пътува с момче, което отговаря на описанието на малкия Боби. Момчето, настоява Уолтърс, е извънбрачното дете на брат му и се казва Чарлз „Брус“ Андерсън, а майка му Джулия Андерсън, която е работила за семейството, го е оставила на неговите грижи, докато си търси работа. Въпреки че други хора в града потвърждават историята, Андерсън е арестуван и детето е отведено, за да бъде „събрано отново“ със семейството си.

Вестниците по онова време дават различни сведения за събирането.

„Момчето веднага разпозна майка си. „Майко“, извика то, когато протегна ръце към нея. Майката също го прегърна и след това припадна“, пише един вестник. А друг под заглавие „Г-жа Дънбар не е сигурна, че момчето е нейно“ казва, че детето е плакало, когато се е събудило и е видяло семейство Дънбар, а майката е „отстъпила, въздъхвайки“ и е казала: „Не знам. Не съм съвсем сигурна“. Вестниците също спорят дали Боби е казал „ето го брат ми Алонсо“, когато е видял брат си, или просто се е намръщил.

Един отбелязва, че момчето е идентифицирано „по белези по тялото му“ и Дънбар „се надяват, че средата на дома им ще събуди някои спомени в съзнанието му, с които те ще бъдат още по-сигурни“.

Въпреки всичките колебания момчето е прието за Боби, независимо дали е Боби Дънбар или Брус Андерсън. Междувременно Уолтърс е осъден на доживотен затвор за отвличане (присъдата му е отменена след две години).

Джулия Андерсън и нейният син Брус Андерсън, който е отгледан като Боби Дънбар

Не след дълго обаче се появява самата Джулия Андерсън, твърдейки – както Уолтърс и други в града – че момчето всъщност е нейният син, Брус Андерсън. В резултат на тези твърдения й е позволено да огледа малкия, но в деня на огледа не е сигурна дали той всъщност е Брус. На следващия ден обаче тя се появява отново, този път сигурно, че това е нейният син. Въпреки това, тъй като не може да си позволи да заведе семейството на съд, тя е принудена да си тръгне и да се върне у дома.

И така историята можеше да свърши, ако не беше внучката на Боби – тъй като той вярва, че той е Боби до смъртта си през 1966 г. – която разследва въпроса допълнително.

„Баба ми разказа историята за първи път по време на посещение, когато бях в 5 клас, 6 години след смъртта на дядо“, пише години по-късно внучката на Боби Дънбар Маргарет Дънбар Кътрайт в книга за изчезването.

„Няма значение, че всичко имаше щастлив край и се беше случило отдавна, историята ме уплаши.“

Както разказва семейството, Боби е бил отвлечен за кратко, но след това е върнат. Един ден обаче тя попада на изрезки от вестници, пазени от семейството, за отвличането и последвалото връщане на дете и спора за това чие е то. Семейството, включително сина на Боби Дънбар Боб Дънбар младши, се съгласява на ДНК тест, с който се сравнява генома на Боб младши с този на сина на Алонсо.

Когато резултатите от теста се връщат, те потвърждават, че няма съвпадение: Алонсо и Брус не са роднини. Когато бил на 4 години, Брус Андерсън бил отведен и настанен при семейство Дънбар, където го отгледали, вярвайки, че е техен син. Съдбата на Боби Дънбар, който изчезва през август 1912 г., остава неизвестна, въпреки че мнозина спекулират, че той се е удавил в езерото, което посещават със семейството му.