Пийте Виагра, за да нямате Алцхаймер

Употребата на лекарството силденафил – по-известно ни с търговското си име Виагра – води до драстично намалена честота на болестта на Алцхаймер, показва ново изследване, ръководено от изследователи от клиниката в Кливланд. Според тях приемането на веществото е свързано с почти 70% по-нисък риск от развитие на Алцхаймер в сравнение с контролна група неупотребяващи.

Това заключение се основава на анализ на здравни данни от над 7,2 милиона души, които показват, че кандидатите, които са приемали виагра, са имали много по-малка вероятност да развият коварната болест през следващите 6 години, в сравнение с от контролната група.

Важно е да се отбележи, че подобни асоциации на две явления – дори в такъв огромен мащаб – не са непременно доказателство, че двете са свързани. Например, възможно е хората от групата, която е приемала силденафил, да имат още нещо, което всъщност да е причината за по-добрите им шансове да не развият Алцхаймер.

Въпреки това изследователите казват, че корелацията, показана тук – в допълнение към други показатели в проучването – е достатъчна, за да идентифицира препарата като обещаващо кандидат-лекарство за болестта, чиято жизнеспособност може да бъде проучена в бъдещи рандомизирани клинични проучвания, които вече ще са предназначени да проверят дали причинно-следствената връзка наистина съществува.

„Забележително е, че открихме, че употребата на силденафил намалява вероятността от Алцхаймер при индивиди с коронарна артериална болест, хипертония и диабет тип 2, всички от които са съпътстващи състояния, значително свързани с риска от заболяването, както и при тези без“, обяснява биологът и старши автор на изследването Фейксионг Ченг от клиниката в Кливланд.

Таблетка виагра

Това не е първият път, когато употребата на виагра се свързва с по-добри здравни резултати – преди това лекарството е показвало обещаващо влияние в редица различни научни контексти, включително изследвания на рак и малария.

В този конкретен случай, екипът на Ченг започва с изграждането на редица ендофенотипни модули, използвайки изчислителни техники за картографиране на генетични фактори, които биха могли хипотетично да управляват проявата на болестта на Алцхаймер.

С 13 от тези модули в ръка, изследователите след това разгледат какви видове лекарства, одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ, биха могли хипотетично да помогнат срещу идентифицираните фенотипове.

От над 1600 такива лекарства, силденафилът се оказва един от най-обещаващите кандидати.

Това може да звучи объркващо – като се има предвид, че лекарството досега се използва основно само за лечение на еректилна дисфункция и белодробна хипертония – но в изследователската общност вече има подозрения, че силденафил може да предлага и още видове ползи за здравето, като се имат предвид взаимодействията му с амилоида и тау протеини, замесени в патологията на Алцхаймер.

„Последните проучвания показват, че взаимодействието между амилоида и тау има по-голям принос за болестта на Алцхаймер, отколкото двете сами по себе си“, казва Ченг.

„Затова предположихме, че лекарствата, насочени към пресичането на молекулярните мрежи на амилоидни и тау ендофенотипове, би трябвало да имат най-голям потенциал за успех… Силденафилът, за който е доказано, че значително подобрява познавателните способности и паметта в предклинични модели, бе представен като най-добрият кандидат за лекарство.“

Хипотезата изглежда се потвърждава и от данните от здравното осигуряване, като екипът открива, че употребяващите силденафил са с 69% намален риск от болестта на Алцхаймер в сравнение с неупотребяващите – намаление, което е значително по-силно от други видове лекарства, също изследвани в проучването , включително лосартан, метформин, дилтиазем и глимепирид.

Разбира се, изследователите подчертават, че нищо от това не установява причинно-следствена връзка, но на този фронт може да има други обещаващи следи.

В отделни експерименти, които изучават човешки мозъчни клетки in vitro, за да проучат как силденафил може да осигури защита срещу когнитивния спад на Алцхаймер, изследователите отбелязват, че невроните, третирани с лекарството, показват повишен растеж и намалено натрупване на тау.

Рано е, но тези ефекти може да имат нещо общо с намалените шансове за развитие на болестта в застрахователната кохорта. За тази цел е важно да изследваме тези насоки допълнително, казва екипът.

„Сега планираме механистично изследване [предназначено да разбере биологичния процес, патофизиологията или механизма на действие на едно заболяване] и фаза II рандомизирано клинично изследване [в което участниците се разделят на случаен принцип на отделни групи, на които след това се прилагат различни различни лечения или други интервенции и се сравняват], за да тестваме причинно-следствената връзка и да потвърдим клиничните ползи от силденафилa за пациенти с Алцхаймер“, казва Ченг.

„Предвиждаме също нашия подход да бъде приложен и към други невродегенеративни заболявания, включително болестта на Паркинсон и амиотрофичната латерална склероза, за да ускорим процеса на откриване на лекарства.“