Мислеха го за ням, надут, дребен и арогантен – как Лионел Меси донесе ренесанса в Барселона
Лионел Меси може да се смята за странен и енигматичен футболен гений. Интересен факт е, че повечето спортни критици следят неговите попадения, скорост и умението да се срасне с топката и да премине през цялата защита. Няма как да забравим, че броят на тези футболисти, създаващи сензация при всеки удобен момент, е изключително ограничен.
Някои експерти забелязват и нещо още по-интересно, всеки път, когато е даден първият съдийски сигнал, Меси не участва в играта, поне през първите пет минути. Вместо да се позиционира на правилното място, той се разхожда около защитата на противника и игнорира топката. Оглежда всеки един опонент и къде точно седи, за мнозина това е нещо като липса на желание да играе, но истината е, че Меси наблюдава и се стреми да разбере как точно работи защитата, за да може да я преодолее.
Някои от по-големите фенове на футбола ще заявят, че Лионел се опитва да запомни техните движения с помощта на визуалната си памет. Ако върнем лентата назад в една много по-стара игра – Барселона срещу Атлетико Мадрид през 2015 г. – един от най-ценните играчи на Барса ще прави точно същото.
В един момент Хавиер Масчерано ще подаде на Меси и той просто ще остави топката да излезе в тъч. Това е ясен сигнал, че не е готов да играе. Ако разгледате поведението му, то най-вероятно ще забележите точно този сценарий във всеки един мач. Дори Пеп Гуардиола ще посочи същия феномен. В началото на всяка среща, Меси започва да маркира всеки един защитник в мозъка си, за да знае къде е и да изгради защитната панорама.
Въпреки спечелените трофеи и вниманието му към играта, не всеки разбира тази идея и мнозина пропускат факта, че има стартова подготовка, преди да започнат главоболията за противника.
Арсен Венгер го нарича играч от Playstation, неговият колега Самюел Ето ще заяви, че е като анимационен герой и магьосник.
Трудно е да се разбере какво точно се случва в неговата глава. Началото беше дадено през 2004 г. и дори сега, ако го забележите на улицата, би било доста трудно да го познаете като футболист. Меси се вози в скъпи и луксозни коли, но често е с шапка и очила, за да се скрие от папараците. Някои го наричат земен, други го смятат за твърде надут, но истината е малко по-различна.
В продължение на толкова много години, дребният футболист беше на върха на своята кариера и всички работеха за него. Това е и един от най-успешните проекти на Барселона и футболната история. Другият подобен феномен е именно Кристиано Роналдо в Реал Мадрид. Тайната е, че никой в Барселона не казва какво да прави Меси, той сам избира. Не случайно и хората зад този тим ще си спомнят, че вече се наричат Футболен клуб Меси, а не Барселона. Опитайте си да си спомните всички коментари в медиите от Меси, преди да навърши 30 години. Просто няма такива. При твърде много опити за записване на мъдри мисли или търсене на сензацията в Лионел, той най-благородно ще откаже срещите.
Това ще доведе и подозрения, че е надувка, твърде арогантен или дори нагъл футболист. Други просто ще приемат, че и до днес тази приказка не може да бъде обяснена, сякаш е геният зад топката или успява да изпълни своето изкуство с играчите, които най-много обича. В момента е трудно да видим същия блясък в ПСЖ.
Още по-странното е, че след като миналата година успя да постигне успеха си и да вземе титлата от световното първенство по футбол, Меси най-накрая успя да запълни колекцията от трофеи, но и нещо повече – успя да докаже, че още има сили, за да играе. Логично е да открием, че и аржентинските колеги играеха за него и започнаха да оценят неговите лидерски качества. Всичко, което знаем за Лионел, остава като историята в интернет, някое друго кратко и скромно интервю и нищо повече, поне нищо толкова особено.
Лионел идва в онзи момент, когато Аржентина чака своя следващ Марадона. Цялата страна знае, че идването на втория футболен месия може да се случи само на тяхната територия. При появата на дребния аржентинец е сигурно, че футболният бог най-вероятно не изглежда точно така.
Той не говори, не се усмихва, но когато излиза да играе с батковците, вече няма никакво съмнение, че дори техническият директор Чарли Рекач ще започне да пита за новото попълнение. Джобният дребен играч трябва да се запише веднага и няма място за пропуски.
През декември 2000 г. ще има подписано споразумение на салфетка между Чарли и семейството на Меси. Барса ще финансира лечението и инжектирането на хормон на растежа. Без тях е ясно, че малкият майстор няма да стигне дори до височина от 1.69 метра.
Има ли други тайни зад играта? Не точно, всичко останало се крие в тренировките и желанието на момчето да стигне до Барселона. Ще го видите в някои клипове в интернет, където се усмихва на камерата и заявява:
„Здравейте, аз съм Лионел Меси и съм на 13 години. Искам да играя в Барселона. Смятам, че това е най-добрият футболен отбор в света.“
По онова време, Барселона не е особено препятствие за повечето тимове в Ла Лига. Странно или не, Барселона успява да направи най-голямата си инвестиция в света на футбола. Плаща сумата от 120 хиляди евро за момчето и позволява на неговото семейство също да се премести с него в Барселона. Заплатата на младия талант му позволява да изхранва всички. Мнозина ще дават и други примери.
Йохан Кройф трябва да порасне много бързо, след като губи своя баща. Меси става отговорен и напуска детството, когато вече трябва да се грижи за семейството си. Не е тайна, че малкият Лионел е плакал в таксито, докато е заминавал към летището, но поне взима със себе си и родителите си, което е далеч по-добрият сценарий. Той не живее с родителите си, а се намира в общежитие в спортната база. Трябва сам да поставя своите инжекции всеки ден и това със сигурност е трудно начинание за мнозина.
За разлика от своите родители, той няма да побърза да харчи бързите и готови пари. Всички осъзнават каква е цената и след няколко недомислени инвестиции ще чакат кротко техният син да узрее. Родриго (братът на Меси) ще признае, че техният живот също не е лек. Всички трябва да се надяват, че ще има успех и същевременно да изгубят всичко в Аржентина. Тази жертва не е малка, но никой няма избор и страданието ще е в различни форми за всеки.
Меси е принуден да бъде разумен и да порасне по-бързо, поне на интелект, ръстът ще дойде малко по-късно. Единственото му семейство и близки ще са неговата основа. Животът ще е среща със семейството и обратно във футболната академия, нищо повече не се очаква. При първите появи в отбора, той ще признае, че често забравя да подава. Наистина е трудно да бъде отборен играч, защото „забравял“ да прави пасовете, но пък така има възможност да играе повече и да създава необходимите положения. С Роналдиньо на един терен е почти невъзможно да се постигне консенсус.
Има и наказания за своеволията. Малкият гений ще бъде наказван, при това от два треньора, защото задържа топката твърде много. Гуардиола също има сериозни съмнения относно малкия Лионел. Среща го с баща му на летището, докато са в магазина на Nike. Момчето никога не е притежавало дънки и носи винаги анцузи, прочита само една книга по време на своите младини – биографията на Марадона и дори не я довършва.
Неговите съотборници смятат, че е ням и не може да говори, докато една вечер не включват конзолата и той не започва да говори емоционално за всичко, което се случва на терена. Очевидно е, че малкият Меси може да се изразява само чрез футбола. И нека не забравяме, че Меси пристига в онова размирно време, когато дори треньорите смятат, че има някакво проклятие върху отбора. През сезон 2002-2003 има много съмнения, че тимът ще успее да издържи още известно време и ще се справи с финансовите си проблеми.
Следващата 2003 г. ще бъде смятана за ракът на Барселона, а думите са на самия Чави. Центърът смята, че неговият стил вече е отживелица и повечето големи клубове инвестират в много по-скъпи имена. Отборът е задлъжнял с повече от 186 милиона евро и се е превърнал в машината, която губи пари. Неговият статус е на малък локален клуб, приличащ повече на Валенсия, отколкото да се доближава до Реал Мадрид. В историята си има само една спечелена Шампионска лига, докато Мадрид може да се похвали с цели девет.
Лапорта е избран за президент на клуба и същата година обещава, че ще запише Дейвид Бекам в отбора си, англичанинът трябва да бъде месията на бял кон. Изведнъж ще се окаже, че англичанинът предпочита да отиде в Реал Мадрид. Друг позор е, че 18-годишният португалец Кристиано Роналдо ще отиде в Манчестър Юнайтед. Мнозина са заявили, че сумата от 18 милиона евро за един недоказан футболист ще бъдат твърде много.
Нека направим кратка пауза и да си представим двете най-големи имена във футбола да бъдат в един отбор още от тийнейджъри. Какво би станало тогава? Дали Барселона нямаше да се изравни по титли с Реал Мадрид? Честно казано, не бихме искали да видим тази колаборация. Причината е повече от ясна, егото и напрежението щеше да осакати поне един от гигантите на футбола, а никой не иска това.
Барса има само една възможност да извика бразилския плеймейкър Роналдиньо от ПСЖ. Франк Рейкард не иска да пусне дребния 16-годишен младеж да тренира с първия отбор и смята, че не му е дошло времето. Благословията идва малко по-късно и младежът е взет от апартамента на брат си Родриго и закаран на стадиона. След края на тренировката с първия отбор, някой ще попита Роналдиньо дали Меси трябва да тренира с първия отбор, а бразилецът отвръща изненадан:
„Та той трябва вече да играе в първия отбор, защо още не го пускате?“
През ноември 2003 г. Барселона играе приятелска среща с Порто (водени от друг възпитаник на каталуцинте – Жозе Моуриньо). Там е дебютът на Меси в първия отбор. Меси не се интересува от футбол, когато не играе и дори не познава имената на играчите на терена. Той просто знае, че неговото място е в първия отбор. Успява да укроти таланта си, за да не обиди никой от своите съотборници. През 2003 г. ще дойде и най-голямата трагедия.
Барселона губи от Малага с 5 на 1. Вестниците се опитват да измислят най-различни обидни заглавия и да се чудят как да се присмеят на Барселона за трагичното представяне. Определенията са болезнени, но с това ще се сложи край и на проклятието. Каталунците са на път да излязат от болницата, да влязат в ремисия и плавно да напишат своята нова история.
Повечето съотборници на Лионел отиват да вдигат тежести след всяка тренировка, ала той не вижда особен смисъл. Играе футболен тенис с бразилеца Силвиньо. По онова време бразилският защитник не спира да мете пода с малкия гений, но това е само в първите няколко месеца, малко след това ще стане ясно, че Силвиньо няма потенциала да победи. Роналдиньо ще се притече на помощ, но няма да може да даде някакъв отпор. При всеки един мач Меси не се опитва да победи, той иска да унижи опонента си и печели винаги с 11 на 0.
В началото Роналдиньо ще предложи на Меси да вземе шкафчето до него в съблекалнята. Гуардиола ще промени тази тенденция и ще премахне отделните колони, като ще направи съблекалнята овална и няма да позволява да се развиват каквито и да било клюки. Тази тактика ще се пренесе и в Манчестър Сити.
На 16 октомври 2004 г. Меси ще направи своя официален дебют. След шест месеца ще бъде и един от най-младите играчи, които са отбелязали гол, Роналдиньо ще направи паса и после ще напомни, че малкият Лионел ще надиграе всички. И наистина се оказва прав, историята ще го потвърди. Що се отнася до Барселона, ренесансът дойде с Меси и надеждата е, че без него ще може да продължи.
