Джак Джонсън е първият цветнокож шампион в тежка категория по бокс, но повечето американци не го одобряваха
Джак Джонсън се ражда в доста бурни американски времена, когато правата на цветнокожите в САЩ не се гледат с най-доброто око. Далечната 1878 г. тепърва ще прокарва най-различни закони за изравняване на условията на живот, постигането на взаимно уважение, правото на труд и много други. Джонсън не израства точно в охолния свят и американската мечта, а трябва да го извоюва с голи ръце.
Като много други афро-американци, спортът ще бъде единственият билет за излизане от гетото. За Джак това ще бъде боксът. Размяната на юмруци се превръща в особено зрелище за американската публика, но дълго време няма афро-американци на ринга, които да се състезават за него. Галвенстънския гигант, както го наричат неговите съграждани – Джак дори няма оригинален прякор, а просто получава името на града, в който е роден.
Джонсън влиза в историята като първият боксьор в тежка категория, който носи титлата от 1908 до 1915 г. Той е първият черен боксьор, който носи титлата. Изправя се срещу Джим Кроу в неговата най-лоша форма и това дава повод на мнозина да започнат да твърдят, че титлата е подарена, но през следващите години ще има много поводи да се отхвърли тази теория.
Джонсън бързо успява да се порадва и на охолния живот. След срещата за шампионската титла успява да обърне всички на 180 градуса и да се наслаждава на бързи коли, дизайнерски дрехи, своя собствена къща и най-важното, никога да не мисли за пари. Най-голямата страст ще бъдат спортните автомобили. Преди Флойд Мейуедър да направи фурор и да се докаже не само като съвършен боксьор, но и като успешен бизнесмен, Джонсън прави почти същото.
Единственият недостатък на първият шампион в тежка категория е, че често катастрофира. Той не обича да шофира с нормални скорости, а да се състезава по пътищата. Питан е много пъти за поведението си на пътя и обяснява, че тези коли са създадени, за да се карат точно по този начин. Мнозина са виждали как катастрофира и до вечерта е закупил нова кола, за да може на следващия ден да продължи да лети.
Всички знаят, че Джонсън има две страсти – високите скорости и бокса. Има един забавен и митичен статус, който ще остане в историята. Шампионът е спрян от полицай за превишена скорост и неразумно шофиране. За това поведение се очаква да плати доста сериозна сума. Боксьорът получава фиш за 50 долара, вади огромна пачка с пари и подава 100 долара на полицая. Униформените представител на реда заявява, че няма как да развали подобна банкнота и Джонсън се усмихва:
„Задръж я, по-късно през деня ще мина със същата скорост.“
И отпрашва. Най-вероятно наистина го е направил, но това е просто една част от най-различните случки. Джонсън е по-голям от живота и не се страхува да го показва. Винаги излъчва огромна увереност в своите действия, отказва да приеме, че е сменил цвета на кожата си с шампионския пояс. Той не се самозабравя, както мнозина очакват да се случи. Никога не изневерява на принципите си и с това е обичан и от двата лагера.
И тук идва забавният момент. Докато повечето афро-американци се гордеят, че най-накрая са стигнали до върховете на спорта, повечето спортни журналисти по онова време не могат да приемат идеята, че чернокож е успял да спечели титлата. През всеки следващ мач ще са в ъгъла на опонента и ще очакват края на книгата, но тя не идва. Точно по тази причина ще има редица подадени жалби.
Джонсън ще се усмихва на противника си, през цялото време ще си играе с него и дори няма да си дава зор да направи ранна победа. Той знае, че публиката трябва да се наслади на срещата и дава повече време на опонентите си. Щом се изправя срещу Бърнс, започва само да се пази, но в един момент ще доведе света на болката към него.
И кой е един от най-големите критици? Джек Лондон. Истината е, че същият автор е фен на спорта, но във всеки мач гледа и очаква Джонсън да падне, дор ии на мача в Сидни, той ще заяви, че е почитател на Бърнс и се е надявал да го види като победител. Той ще бъде и един от най-големите критици на Джонсън, като ще се надява, че ще види и падението му. И трябва да разберем, че това е онзи проблемен свят в началото на ХХ век, когато повечето американци се разделят на бели и черни.
Джек Лондон е почитател на белите боксьори и ще участва в записките на материали, които най-вероятно могат да се обединят под един важен флаг „Голямата бяла надежда“. Повечето боксови истории, докато Джонсън е шампион, както и романи и най-различни разкази, се водят за голям бял боксьор, който се изправя срещу заплашителен и жесток черен боксьор. Истината е, че всички описват Джак Джонсън като бял, което е още по-забавната страна на нещата.
Самият Джек Лондон няма да спре своята канонада срещу настоящия шампион и ще чака с удоволствие онзи момент, когато ще бъде детрониран. Всички чакат онзи момент, когато най-накрая ще дойде краят на книгата и същият не закъснява. Джек Лондон напуска този свят през 1916 г. и една година по-рано Джонсън ще изгуби титлата. Надяваме се, че писателят е успял да си тръгне спокоен и щастлив. Главоболията за шампиона започват много по-рано. През 1912 г. е арестуван за престъпно деяние, което днес би накарало мнозина да се усмихнат.
Боксьорът качва бяла жена на име Люсил Камерън, за която се твърди, че е проститутка на магистралата. По-странното е, че по-късно тя ще стане негова съпруга. Арестът се случва, когато шампионският пояс е на неговия кръст, а той самият вече е известен като дарител за най-различни кампании и има успехи в ресторантьорството и нощните клубове. Въпреки опитите да се защити, той ще прекара една година в затвора. Опрощението за делото му ще бъде направено през 2018 г. от Доналд Тръмп. На церемонията за свалянето на присъдата ще присъстват Силвестър Сталоун и Ленъкс Люис, Сталоун ще признае, че Джонсън е бил неговото вдъхновение за Аполо Крийд.
Единственият проблем е, че Сталоун обърква малко историята, защото в първия филм ще открием, че Аполо предизвиква белия боксьор, но истинската история е малко по-различна.
Джейм Джей Джефрис ще излезе от своята пенсия и ще се изправи срещу Джонсън, за да покаже, че:
„Ще се бия, за да докажа, че белият човек е по-добър от негъра.“
Въпреки факта, че Джефрис не се е бил от 6 години и трябва да свали килограми, за да си върне формата, неговото желание е да запази честта на бялата раса. През цялото време ще виждаме най-различни медийни кампании, в които ще се очаква, че белият ще дойде и ще спаси деня в една безумна и отчаяна битка. До края на декември 1909 г. и двамата ще подпишат договора. Гласи се, че победителят ще вземе 75% от 101 000 долара, които са подготвени, губещият прибира само 25%. След това става ясно, че победителят взима и 2/3 от билетите. По това време няма боксов критик, който да не признае, че реално няма как да се случи чудото. Джефрис е стар и няма как да отговори на по-младия боксьор.
На 4 юли 1910 г. пред близо 20 хиляди души, мачът започва в Рино, Невада. Джефри не може да се справи с шампиона и през цялото време трябва да се пази. До 15-я рунд след близо 2 нокдауна, той трябва да приеме, че или ще хвърли кърпата и ще спести нокаут в своята статистика или ще бъде позорно унищожен. 15-я рунд така и не се състои и Джефрис не излиза на ринга. Джонсън ще заяви, че за него победата е била ясна още в четвъртия рунд, когато след ъперкът е забелязал странното лице на претендента. Невероятната сила е изплашила белия опонент, който не е очаквал чак такова наказание.
След мачът ще открием, че Джефрис е много по-спокоен и смирен. Принуден e да заяви, че никога не би могъл да победи Джонсън, дори на младини и няма как да се справи с него дори и след 1000 години. Джонсън прибира 65 хиляди долара или около 1.9 милиона долара по инфлация през 2021 г. и слага край на критиците си.
Това не пречи на редица американци да започнат расови бунтове, защото белият боксьор не е успял да достави победата. От Тексас до Колорадо, хората излизат на улицата и започват да обвиняват Джефрис, че е потъпкал бялата мечта. Афро-американците пък ще празнуват победата и за първи път ще имат истински герой.
На 5 април 1915 г. ще дойде краят на Джонсън. Той ще се изправи срещу Джес Уилърд – работещ каубой, който започнал да се състезава на 27-годишна възраст. Обърнете внимание, че срещата се състои в Хавана пред 25 хиляди души. Джонсън трябва да се бие в 45 рунда. Съдиите са категорични, че до 20-я рунд именно Джак води по точки, но всички виждат синините по тялото. На 26-я рунд вече е изморен и серия от точни удари на Уилърд ще го изпрати в нокаут.
По-късно Джонсън ще заяви, че е продал мача, най-вероятно, за да паднат обвиненията му в съда, но истината е, че Уилърд ще бъде категоричен за друго – не е имало предаден мач и ако Джонсън е можел да спечели, най-вероятно щеше да го направи много по-рано. Дори и в края на годините си, Джак ще продължи да се бори и да се опитва да върне старата си слава. На 60-годишна възраст ще изиграе цели 9 мача и ще изгуби 7 от тях. На финалът сякаш всички ще искат просто да се откаже и да продължи живота си извън ринга.
Дори и след като губи титлата, боксьорът ще е оставил нещо повече за афро-американското общество – правото да се гордеят и да се радват, че са били с едни гърди в една доста недружелюбна страна.
