„Лошите момичета“: Сеондок – първата кралица на Корея

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.

През първата половина на първо хилядолетие след раждането на Христа Корея е разделена на три държави, известни като „Трите корейски кралства“: Когурьо, Пекче и Сила (Сила). Основаването им е обгърнато в легенди. Според тях Сила е създадена през 57 г. пр. Хр. в района на дн. град Кьонджу от Хьокозе, който се излюпва от яйце. 

През столетията това трето кралство става все по-силно и в края на VI в. то завладява другите две държави и ги поставя под своя скиптър. Така Сила се разпростира върху по-голямата част от Корейския полуостров и се превръща във водеща сила в региона. Този период е известен с издигането на монархията за сметка на действащата дотогава кланова система и централизация на държавата.

Близо до днешния южнокорейски град Дженджу, насред ниска горичка, се намира кръгла могила, обградена от каменен пръстен. В нея са положени тленните останки на първата кралица на Сила. При нейното управление държавата изживява своеобразен Ренесанс, по време на който са построени сгради като будисткия храм Хвангньонгса и обсерваторията Шиомсонгие.

Тя е имала визията да обедини Корея под своята власт и да няма разделение между кралствата, но умира 23 години преди това реално да се осъществи. До нейното възкачване на престола властта се е предавала само по мъжка линия, но нейното успешно управление павира пътя на бъдещите кралици в района на Южна Азия. Нейното детско име е Дукман, което означава „прелестна“, но историята ще я запомни с кралското й име – Сеондок или „Добродетелната“.

Макар да няма точна информация за ранните й години, смята се, че годината на нейното раждане е 606 г. Тя е дъщеря на 26-ият крал на Сила – Джинпьонг и неговата първа кралица – Мая. За красотата и интелекта й има множество легенди. Според една от тях, когато в двореца донесли семена от мак и картина, изобразяваща същото цвете, принцесата казала, че когато поникне то няма да има аромат.

След време, когато цветето разцъфнало се оказало точно така. Когато попитали принцесата откъде е разбрала това, тя отвърнала, че на съпътстващата го картина нямало пчели и следователно – нямало красив аромат. Дали това е било така, може само да гадаем, но характера й със сигурност бил доста силен и непреклонен още в младежките години, за което свидетелстват събитията около нейното възкачване на престола.

Бухвансга

Макар крал Джинпьонг да има множество синове от своите наложници, нито една от официалните му съпруги не го дарява с престолонаследник. В Сила не съществува забрана жена да управлява, но всички крале преди него избягват този развой на събитията. Съвсем естествено при избора на престолонаследник Джинпьонг се спира на съпруга на другата си законна дъщеря Шионмюнг – Ким Йонгсу.

Научавайки за това принцеса Дукман се обявява за претендент за престола. Виждайки нейната решителност и за да не утежнява политическата обстановка, баща й се съгласява тя, като негова първородна дъщеря, да го наследи. Не всички в двора са съгласни с това решение и сред аристокрацията се подготвя бунт, който цели да попречи на принцесата да бъде коронована. Този заговор бива разкрит. Водачите му са екзекутирани, заедно с техните семейства. Скоро след като взима решение кой да го наследи, крал Джинпьонг умира. Той е управлявал Сила в продължение на повече от половин век.

Така пред 632 г. принцеса Дукман се възкачва на престола, приемайки името Сеондок. Необходими са три години, за да може да легитимира своята позиция. Официалното й признаване става вследствие на одобрението на една от най-големите сили в региона – Китайската империя, която по онова време се управлява от династия Тан. В по-късни извори може да се открие, че са се обръщали към нея с титлата „уанг“, която означава крал.

경주 선덕여왕릉

Във външнополитически план една от основните цели на Сеондок по време на цялото й управление е да обедини „Трите корейски кралства“. В тази си задача тя разчита и на помощта на двама далновидни съветници. Единият е легендарният генерал Ким Ю-Син (595-673), наричан по-късно обединител на Корейския полуостров. Другият е нейният племенник – дипломата Ким Чунчу. Именно той е изпратен да води преговорите с кралство Когурьо, на което Сила предлага съюз срещу по-агресивната държава Пекче.

Вместо подкрепа, Сила получава удар в гърба, защото делегацията е арестувана и изпратена в затвора. Тогава кралица Сеондок отказва да има мирно разрешаване на конфликта и изпраща 10 хилядна войска срещу Когурьо, която побеждава вражеските сили и успява да освободи затворниците. Отношенията през следващите години продължават да бъдат обтегнати с другите две корейски кралство.

Това е основната причина, поради която Сеондок се обръща да търси дипломатическата подкрепа от китайската династия Тан. Макар да признава властта на кралицата, императорът продължава да я счита за по-нисша от него, тъй като е жена. Въпреки това той вижда чудесна възможност за собствената си държава. Ако подкрепи едно от трите корейски кралства, това само ще попречи на тяхното обединяване и ще изостри отношенията помежду им. Това са и подбудите му да приеме предложението и да укрепи дипломатическите отношения с Сила.

Икономическите и културните връзки между двете държави се скрепяват по-силно. Във военно отношение, император Тай-Дзун се опитва деликтно да се наложи над Сеондок. Той й предлага да изпрати военна помощ и дори допълнителни военни униформи и оръжия на китайската армия, с което да заблуди другите корейски кралства и да им внуши страх, но в замяна той иска да постави китайски принц като крал на Сила.

Разбира се, Сеондок деликатно отхвърля това нагло предложение, но успява да постигне получаването на военна подкрепа. През 644 г. обединената армия на Тан и Сила напада армията на Пекче, но е разгромена. Това е част от поредица неуспешни военни нападения от страна на съюзниците срещу корейските кралства. Едва след смъртта на Сеондок, динамиката на тези отношения се променя.

Най-големите постижения на кралицата са в сферата на вътрешната политика. Според летописа от XII в. „История на Трите кралства“, малко след като се възкачва на престола тя издава декрети, с които се разпращат помощи на бедните й поданици в провинцията. Това е само началото. По време на управлението на Сеондок Сила изживява своеобразен Ренесанс в сферата на изкуството и науката.

Виждайки образованието като път към успеха на своята държава, кралицата нарежда да се построят множество училища. Също така именно тогава е изградена обсерваторията Шиомсонгие в тогавашната столица на Сила – дн. град Дженджу. Макар днес да е оцеляла само деветметровата кула, която се е ползвала за изследване на слънцестоенето и космическите цикли, се смята, че тя е била само част от един много по-просторен научен център, посветен на астрономията. Това е най-старата оцеляла обсерватория на територията на Източна Азия.

Ускорява се също така процеса на централизация на кралството. За да укрепи властта си, Сеондок решава да въведе все повече будизма като официална религия в границите на Сила. Според това вярване монархът е своеобразно въплъщение на Буда. За да подсили влиянието на будизма и да го установи по-трайно, кралицата се заема с мащабни проекти за строежи на будистки храмове. Повечето от тях не оцеляват до наши дни, тъй като са били изградени от дървен материал, но техни описания се откриват в историческите извори.

Така незапазена до наши дни е една девет етажна пагода към будисткия храм Хвангньонгса („Храмът на прочутия дракон“). Тя се е извисявала над 70 метра и е била една от най-високите сгради в Източна Азия през онази епоха. Самата конструкция на пагодата е символична. Деветте етажа символизират плановете на Сеондок да властва над деветте нации в Източна Азия, които включват дн. Япония и Китай. Тя поставя и 300-тонова камбана в храма, която, за съжаление, не е оцеляла до днес. Храмът е разрушен през XIII в. вследствие на монголското нашествие и само откъслечни части от него могат да се видят днес.

Макар основните сили на Сеондок да са насочени към укрепване на вътрешното положение в държавата, именно оттам се поражда недоволството срещу нея. Каквото и да прави, тя си остава жена и в очите на немалка част от аристокрацията това е равносилно на слабост. Бъдещият конфликт е допълнително подкладен от шпиони и дипломати на династия Тан, които искат да поставят свой доверен човек на трона на Сила.

Аристократът Ким Бидам застава начело на бунтовниците. Мотото им е „Жените владетели не могат да управляват държавата“. Според легендата по време на един свой съвет те видели падаща звезда, която символизирала бъдещото падане от власт на Сеондок. Разбирайки за заговора, кралицата изпраща в небето светещ фенер и казва, че звездата й отново е изгряла. Бидам и неговите съзаклятници са арестувани и екзекутирани.

Джим Ю-син е един от хората, които потушават бунта.

Въпреки че бунтът е предотвратен, на Сеондок не й остава още много живот. Пак според легендите тя е имала прорицателски способности и дори е предсказала собствената си смърт. На няколко пъти тя успява да предугади бъдещи вражески нападения и изпраща войници в точния момент, на точното място. Един ден, малко преди да умре, Сеондок събира своите съветници и ги уведомява, че ще напусне този свят на 17 януари 647 г. Тя ги моли да я погребат в Нангсан („Вълчата планина“). Тя издъхва точно на деня, на който е предсказала, най-вероятно от естествена смърт, тъй като е имала продължително боледуване преди това.

Сеондок не се омъжва и няма свои собствени деца. Подобно на баща си, преди да умре тя посочва за свой наследник братовчедка си Джиндок (647-654 г.), която като кралица следва стъпките на своята предшественичка и допринася за обединението на трите корейски държави под властта на Сила.

Макар Сеондок да застава начело на народа си в едни турболентни времена, тя има ясна визия пред себе си как не само да увеличи своята власт и територии, но и как да подобри икономическото, културното, религиозното, научното и политическото положение в кралството. Нейният успех полага основите на бъдещото управление на други кралици в пределите на Източна Азия.

 
 
Коментарите са изключени за „Лошите момичета“: Сеондок – първата кралица на Корея

Повече информация Виж всички