Една от най-големите грешки, които един военноначалник може да допусне, е очакването за бърза победа и кратка война. Виждаме това в момента и продължаваме да ставаме свидетели на поредната дълга война, която скоро ще достигне времето от една година, а това е твърде много за всеки военен експерт. Германия прави тази грешка два пъти – през Първата Световна война и през Втората Световна война.
На 6 септември 1914 г. немската армия се намира на около 50 километра от Париж. Натискът е сериозен и по всичко личи, че сраженията ще бъдат безмилостни. Оценката им за влизане във войната посочва, че сраженията ще бъдат безмилостни, но ще има невероятна скорост и брутално настъпление. Нямат причина да не смятат точно това, съдейки по подготовката и желанието на целия немски народ за сражение.
Само за няколко месеца, Берлин е успял да премине през Белгия и да настъпи във Франция. Военната машина успява да прегази всички видове опозиция. Един месец по-рано, французите са изгубили близо 27 хиляди души и то за ден. Скоростта на германците наистина е впечатляваща и започва да кара френските генерали да се чувстват доста притиснати. Предстои още една голяма битка на изток от парижките ферми, където може да се говори за решаваща битка.
Франция е изгубила много, но Германия очаква всеки момент да дойде и новината за предаване. Точно тук се изисква и извършването на една чудовищна логистика, която да позволи на френските войници да се прегрупират и да посрещнат германците. Влаковете са сериозен метод за транспорт, но не са толкова бързи, а и никой не е сигурен колко точно са щетите по железопътната линия. Трябва алтернатива и в този критичен момент ще се окаже, че Франция има какво да предложи.
Париж разполага с таксита, впрочем има цяла армада от тях – хиляди малки и големи таксита. Колите могат да се натоварят за един бърз курс до фронта и посрещането на германците. Веднага полицията и армията започват да събират всякакви таксиметрови шофьори и ги насочват към фронта. Автомобилите не са чак толкова напреднали, но пък могат да стигнат на време.
Полицията дори обещава, че няма да следи за превишена скорост, сякаш изобщо е можела по това време. Френските войници се качват на такситата и тръгват към фронта. Истината е, че именно те ще успеят да спасят Париж. Това е историята за спасяването на Париж, но според някой източници, тя е много сериозен мит.
Според музея на Великата война, където е запазено едно от такситата, превозвало войници, таксиметровите шофьори изиграват роля, но тя далеч не е водеща. Изработен е дори мемориал, който представлява таксиметрова кола, издялкана в скала и може да бъде открита в Париж. Авторите разказват най-различни легенди за такситата от Първата Световна война, но точно тази има някои проблеми.
По това време оперират около 10 хиляди таксита в Париж. От тях само 3000 са валидни за употреба. Останалите шофьори вече са изпратени на фронта и карат камиони. Някои от парижанските шофьори често влизат в конфликт с военните и накрая получават призовка, следователно е трудно да се организират 10 хиляди таксита, а какво да говорим и за 3 хиляди таксита.
В нощта на 6-ти септември, такситата започват да се нареждат и да събират на площади и да товарят войници. Колите са Renault AG1 Landaulets, които могат да съберат пет човека и имат максимална скорост от 45-50 км/ч. Военните инструктират шофьорите да нареждат войниците в една линия. Събитието се случва през нощта и е наредено на всички да карат без фарове. Стоповете също трябва да бъдат покрити с плат, за да не се забелязват.
Всяко едно такси изпълнява стриктно командването.
Шофьорите не са чак такива патриоти и са доста гневни. Фронтът е опасен и смъртоносен, а през последните месеци не се чува нищо добро, следователно никой не иска да умре. Повечето осъзнават, че военните дори няма да им платят за тази екскурзия. Някои са достатъчно смели и оставят брояча да върви цяла вечер, а след това отиват да си търсят парите в армията. Франция плаща за курса, но това едва ли може да се смята за най-благородното дело.
По информация на повечето архиви, френските таксиметрови шофьори успяват да закарат около 5000 войника на битката. Повече от 80 хиляди ще умрат през следващата седмица в боевете. Тези 5 хиляди човека едва ли са имали възможност да променят курса на войната, за да може да се говори, че такситата на Париж са спасили страната. Историята не приключва с това, завърналите се шофьори ще трябва да стоят в резерв и да се подготвят за нов транспорт на хора до месомелачката, следователно и те самите имат някакви участия във военната индустрия.
Такситата не спасяват никого, причината за победата се крие в една мащабна немска грешка и в действията на брилянтен френски генерал. Обикновено немската стратегия започва с настъпление директно към целта, а след това и обкръжаване, докато не дойде време за предаване или елиминиране на противника. Този план е ефективен само и единствено, когато всички флангове се движат с еднаква скорост и се подчиняват на заповедите. Немският план зависи много и от времето, следователно тук идва брилянтната идея на французите.
Вместо да се опитват да се борят с целия фронт и настъплението, французите просто решили да забавят едната позиция. Една такава грешка ще коства и генерално краят на войната. По време на едно от всички сражения, немският генерал Александър фон Клюк ще започне да преследва френските войници, които отстъпват и с това разбива цялата дисциплина, оголвайки фланга и оставяйки дупки между различните позиции.
Генерал Йозеф Йофре ще види тази възможност и ще се възползва. Иска подкрепата на британците да помогнат в една контра-атака и двете сили успяват да преминат линиите и да причиняват щети, докато Германия не капитулира. Немците отстъпват и започват да копаят окопи. Бързото и брутално настъпление на немците е приключило и сега трябва да стоят и да продължават да водят своята окопна война, която често губят. Такситата нямат никаква роля в цялата тази офанзива.
Хората просто имат нужда от повече герои и затова възпяват таксиметровите шофьори на Париж. Моралът на армията също е нисък и добрите новини са от особено значение. Немците наистина са на път да влязат в Париж и да направят ситуацията безнадеждна, но една грешка е напълно достатъчна. Тя обаче няма нищо общо с таксиметровите шофьори.