Как филмовото студио MGM опозори танцьорка, която ги съди за изнасилване

Историята на Холивуд е осеяна със скандали – и неговата славна Златна ера от началото на 20-ти век не е изключение. Но на Патриша Дъглас ще отнеме 66 години, за да накара обществото да разбере напълно какво й причинява индустрията.

През 1937 г. търговец на Metro-Goldwyn-Mayer изнасилва Дъглас, тогава 20-годишна танцьорка, на фирмено парти. Когато тя иска справедливост, студиото опетнява репутацията й като използва подкупи и лъжесвидетелстване. Кариерата й е на пух и прах – и всичко това, защото е жертва на мощен медиен мастодонт.

Ето историята на борбата на една жена срещу холивудската индустрия в епоха много преди движението #MeToo.

Патриша Дъглас и Холивуд

Да успее в Холивуд не е мечта на Патриша, а на майка й. Родена в Канзас Сити, Мисури през 1917 г., Дъглас и майка й Милдред Мичъл се преместват в Холивуд, когато тя е още дете. Докато Мичъл търси работа като проектант на костюми, дъщеря й се пробва в танците – и успява. След като напуска училище на 14 години, Патриша живее на гребена на славата. Но момичето никога не пие или дори не излиза по срещи.

Преди 16-ия си рожден ден вече има няколко роли на танцьорка в класически филми като „So This Is Africa“ и „Gold Diggers of 1933“.

До 1937 г. Дъглас все още живее с майка си и получава малки танцови роли от големи компании като MGM. Докато не е наета да бъде една от 120-те танцьорки в „Wild West Show“ на студиото. Патриша предполага, че ролята е за филм и няма никаква представа какво всъщност я чака.

„Доверяваш се на студиото. Не очакваш нищо, освен да работиш във филм. Затова бях там.“

Ужасът в „Wild West Show“

MGM кани свои търговци от цялата страна на петдневен конгрес, за да отпразнуват успеха на студиото въпреки Голямата депресия. Съоснователят му Луис Б. Майер ги приветства със своите танцьорки, сред които е и Дъглас: „Тези прекрасни момичета ви поздравяват“, казва той на своите 300 гости. „И с тях искаме да ви покажем какво чувстваме към вас и какво хубаво време ви предстои. Каквото искате!“

Студиото също транспортира 500 каси скоч и шампанско и дава на Дъглас оскъден костюм и й слага грим, готов за екрана. След това MGM откарва всички с автобус до отдалеченото място на събитието.

По време на купона 36-годишният мениджър продажби Дейвид Рос притиска Дъглас на дансинга. Тя бяга в тоалетната, но Рос я дебне отвън. „Преследва ме мъж и не иска да си тръгне“, казва момичето на човека, който отговаря за тоалетната.

И тя не е единствената жена, която трябва да се занимава с „натрапници“, както описва Рос. „Омръзна ми да бъда мачкана“, оплаква се 18-годишната Джинджър Уайът. Един сервитьор на партито вижда „момичета да стават и да си тръгват от масите, защото мъжете се опитват да ги тормозят“. Друг сервитьор казва: „Партито беше най-лошото, най-дивото и най-отвратителното, което съм виждал.“

Нападение и прикриване

Междувременно търговецът на MGM Дейвид Рос не приема „не“ за отговор.

„Той и още един мъж ме хванаха“, казва Патриша. „Единият ми стисна носа, така че трябваше да си отворя устата, за да дишам. След това изляха цяла чаша скоч и шампанско в гърлото ми. О, борих се! Но на тях им се стори смешно. Спомням си много смях.“

Дъглас тича до банята и повръща. След това бяга навън. Но Рос я последва.

„Издай и един звук и повече никога няма да дишаш отново.“

Рос завлича Дъглас на задната седалка на паркирана кола. Когато тя почти припада, Рос й удря шамар и изкрещява: „Искам те будна.“

След бруталното изнасилване Дъглас бърза да отиде в обществената болница в Кълвър Сити. ПНо пеживяването там я травмира още повече. „Първо ме изкъпаха със студена вода. След това лекарят ме прегледа. Не е изненада, че не намери нищо – душът беше премахнал всички следи и доказателства.“

Дъглас тогава не знае, но лекарят, който я преглежда, всъщност е известен като „семейния лекар“ на MGM. Той казва, че не смята, че танцьорката е била изнасилена…

С подуто лице момичето се връща в MGM два дни по-късно. „Трябва да знаете какво се случи с мен“, казва тя на служител на студиото, „за да не се случи и с някой друг.“

Вместо разбиране обаче й дават 7,50 долара – заплащането й за участие в партито.

Ядосана, че я пренебрегват така, Дъглас отива в офиса на окръжния прокурор на Лос Анджелис и подава жалба срещу Дейвид Рос.

Прокурорът е Бърън Фитс, който 6 месеца по-рано е преизбран, въпреки че самият той беше обвинен в лъжесвидетелстване в случай на изнасилване. Не помага и фактът, че най-големият донор на предизборната му кампанията беше MGM…

Фитс също пренебрегва молбите на Патриша. Седмици по-късно тя наема свой собствен адвокат и казва на Фитс, че ако той не предприеме действия, тя ще се обърне към пресата.

И го прави. Но през 1937 г. вестниците отказват да отпечатат думата „изнасилване“, така че заглавията вместо това твърдят, че тя е била „ограбена“ по време на „оргия в студио“. Пресата публикува пълното име на Дъглас и нейния адрес, докато MGM не се споменава никъде. Историята завладява заглавията и студиото реагира, като унищожава репутацията й.

Те стигат дотам, че наемат детективска агенция Пинкертън, за да я очернят и да притиснат другите на партито да прикрият изнасилването. Две танцьорки са принудени да опишат Дъглас като „нерафинирана“ и пияница. Друга твърди, че партито е било „веселба, с много чисто забавление“.

Дъглас отговаря: „И откога да бъдеш изнасилена е „чисто забавление?“

От компанията дори стигат до там да притиснат лекаря на Дъглас да излъже, че тя има гонорея.

Момиче 27

„Спрете това, накарайте я да млъкне“, пише Уилям Рандолф Хърст до Майер. „Осъзнавате ли колко вреден е този скандал за цялата филмова индустрия?“

Делото на Патриша Дъглас отива в съда през юни 1937 г. На една от сесиите адвокатът на Рос я посочва и попита журито: „Вижте я. Кой би я искал?“

MGM също подкупват служителя на паркинга, който я вижда да крещи и да бяга от Рос – студиото му предлага „всяка служба, която поиска“, за да излъже, че не е видял нищо. След като лъжесвидетелства, служителя прекарва остатъка от кариерата си като шофьор за MGM.

Лъжите слагат край на наказателния процес… но Дъглас отново не спира. Тя завежда гражданско дело, назовавайки ръководителите на MGM. Делото замира, след като адвокатът й отказва да я представя, за да може да се кандидатира за окръжен прокурор.

* * *

„Това съсипа живота ми. Това напълно съсипа живота ми!“, казва през 2003 г. „Те ме подложиха на невероятно нещастие!“

Тогава, шест десетилетия след като MGM унищожават репутацията й, Патриша Дъглас отново разказва историята си на света – пред историкът Дейвид Стен, който я интервюира за статия във Vanity Fair. През 2007 г. документалният филм „Момиче 27“ представя историята на още по-широка публика.

MGM се отнасят към Патриша като към предмет за еднократна употреба, но тя успява да надживее всичките си насилници: Луис Майер умира от левкемия през 50-те години на миналия век, Бъртън Фитс се самоубива през 70-те години, а Дейвид Рос почива от рак на ректума през 60-те години.

Междувременно Дъглас е прабаба през 2003 г., когато почива на 86-годишна възраст.