Симулации на човешкия живот на Марс дават тревожни резултати
През нашия живот е почти сигурно, че ще видим хора да стъпват на Марс.
Ако съвременната космическа надпревара – този път между частни компании и по-малко между нации – продължи, не е изключено да видим дългосрочно човешко присъствие на Луната или Марс (или и двете) също в този период от време.
Но – и това е голямо „но“ – изследователите просто нямат представа как екип от астронавти, изолиран на почти 380 милиона километра от дома, ще се справи с живота там дългосрочно. Ще поддържат ли постоянна комуникация със Земята? Ще работят ли добре като екип? Ще изпаднат ли в анархия, ще прекъснат ли комуникацията с началниците си, ще образуват ли автономна колония?
Руските изследователи се опитват да дадат отговори на тези въпроси, преди да похарчат милиарди за истински проект, като поставят група хора в симулация на колония на Марс.
Проект SIRIUS (Международни научни изследвания в уникална наземна станция или на английски език – Scientific International Research in Unique Terrestrial Station) е опит да се изследва и разбере психологията на астронавтите по време на дълги космически полети. Проведени бяха 17- и 120-дневни изолационни експерименти съответно през 2017 г. и 2019 г., в които се симулира екип, изолиран в извънземна среда.
И резултатите потвърдиха притесненията – забавянето на комуникацията поради разстоянието, съчетано с продължителния период далеч от Майката Земя, довежда до откъсване на астронавтите от контрола на мисията и достигането почти до автономия.
Предишни симулации предполагат, че след като астронавтите тръгнат на пътуването си, има голям шанс те да започнат постепенно да пренебрегват връзката с контрола и да намаляват броя на ситуациите, за които докладват. За да тестват резултатите от предишни симулации, а именно мисиите Марс-500, изследователите извършват двете изолации на международен екипаж от смесен пол. Мисиите следят как участниците общуват с контрола и колко добре работят заедно, за да формират успешна колония.
Те започват с процедура за излитане, след което се приземяват в негостоприемната среда на специализирана зона в рамките на тренировъчното съоръжение. След това екипажът е заключен в капсули заедно, получава минимални дажби и провизии и е подложен на пълна изолация – точно като в реална среда на Марс.
Художествена интерпретация на марсианска база
Анализът на експериментите предлага редица заключения, някои положителни, други – по-проблематични. Екипажът всъщност увеличи комуникацията си с центъра за контрол на мисията (ЦКМ) в средата на симулацията, която включва кацането на Марс. Но след това постепенно се отделя, намалявайки обема на комуникация. Тоест, астронавтите постепенно започват да разчитат все по-малко на препоръките на ЦКМ и стават все по-автономни, докато в крайна сметка не се адаптират напълно към условията.
Въпреки че е положително, че екипажът успява да вземе нещата в свои ръце и да живее автономно, прекъсването на връзката с контрола е тревожно явление: „Отрицателната страна е, че контролът на мисията губи възможността да разбере нуждите и проблемите на екипажа, което впоследствие възпрепятства способността му да осигури подкрепа при евентуална кризисна ситуация“, казва съавторът Дмитрий Швед от Руската академия на науките и Московския авиационен институт, в изявление за медиите.
Има и интересна връзка между мъжете и жените. Подобно на предишни експерименти, жените съобщават на контрола за проблеми по-често и изразяват подкрепа повече, а стилът им на комуникация е по-емоционален. Мъжете е по-малко вероятно да докладват на ЦКМ. Интересното обаче е, че до края на симулацията и мъжете, и жените се адаптират към стиловете на общуване на другия пол, формирайки подобни нива на емоции и редовност на комуникацията.
Разбира се, поради броя от само 12 души, които участват в симулациите, също е възможно отклоненията между различните групи да се дължат единствено на индивидуалните различия, така че не могат да се правят обобщения, преди да бъдат проведени повече изследвания.
Междувременно друг експеримент по проекта SIRIUS е в ход – той включва 8-месечна изолация, която започна на 4 ноември 2021 г.
Концептуалните предложения за мисии с хора до Марс, започват още в началото на 50-те години на миналия век, като в различните предложения обикновено се посочва, че те ще се осъществят между 10 до 30 години от момента, в който са съставени…
Междувременно безпилотното изследване на Марс е цел на националните космически програми от десетилетия и за първи път е постигнато през 1965 г. с прелитането на Mariner 4. Човешките мисии до Марс са част от научната фантастика още от 1880 г. и по-широко, в художествената литература Марс е честа цел на изследване и заселване в книги, графични романи и филми.
