Може да сме развили способността да ходим на два крака, още докато сме били по дърветата

Ходенето на два крака е една от определящите черти на човечеството и изследователите отдавна предполагат, че нашите предци са я развили, докато са търсили храна по плоските, тучни поляни. Но сега едно ново изследване показва, че ранните хора може да са започнали да ходят на два крака, още докато са живели по дърветата.

В проучване, публикувано в Science Advances, изследователи от Университетския колеж в Лондон, Университета в Кент и Университета Дюк обясняват как изследването, което са провели върху шимпанзетата в долината Иса в Танзания ги е накарало да смятат, че дърветата са изиграли „съществена“ роля в еволюцията на двукракото ходене.

„Ние съвсем очаквано предположихме, че тъй като Иса има по-малко дървета от типичните тропически гори, където живеят повечето шимпанзета, ще видим повече от животните по-често на земята, отколкото по клоните“, обяснява съавторът на изследването Алекс Пиел от Университетския колеж в Лондон. Той добавя: „Освен това, тъй като толкова много от традиционните стимули за изправяне на два крака (като носене на предмети или гледане над висока трева, например) се свързват с това, че животното е на земята, сметнахме, че би било съвсем естествено да видим повече двукраки тук. Но открихме друго…

„Докато изучават 13 възрастни шимпанзета (6 женски и 7 мъжки) и в продължение на 15 месеца отбелязват как те се катерят, ходят и висят от дървета, изследователите стигат до изненадващо заключение.

Според Science Alert повече от 85% от наблюдаваното ходене на два крака се е случило, докато шимпанзетата са били на дървета, а не на земята.

Изследователите подозират, че този начин на придвижване е удобен за животните да търсят храна, докато обикалят горските върхове.

„Така може да им е по-удобно, безопасно и ефективно да се ориентират в гъвкавите клони и да имат достъп до възможно най-много плодове, когато ги намерят“, обясни водещият автор на изследването Риана Дръмонд-Кларк от университета в Кент.

За авторите това поведение на шимпанзетата предполага, че нашите ранни човешки предци са започнали да ходят на два крака, още докато са живели по дърветата. Това противоречи на широко разпространеното схващане, че двуногият живот се е развил, защото изменението на климата е започнало да намалява горите и ранните хора е трябвало да се насочат към пасищата.

„Проучването ни предполага, че отстъплението на горите в епохата на късния миоцен-плиоцен преди около 5 милиона години и по-отворените местообитания на саваната всъщност не са били катализатор за еволюцията на изправеното ходене“, казва Пиел. „Вместо това дърветата вероятно са останали от съществено значение за неговата еволюция – като търсенето на дървета, произвеждащи храна, вероятно е двигател на тази черта.“

Съавторът на изследването и биологичен антрополог от Университетския колеж в Лондон Фиона Стюарт също е съгласна с Пиел. „Към днешна дата многобройните хипотези за еволюцията на ходенето на два крака споделят идеята, че хоминините (човешките предци) са слезли от дърветата и са ходили изправени по земята, особено в по-сухи, открити местообитания, където липсва високо залесяване“, казва тя. „Нашите данни изобщо не подкрепят това.“

Въпреки че изследването не доказва окончателно, че хората са започнали да ходят „като хора“, докато са живели на дървета, а не докато са пресичали големи пространства твърда земя, както се смяташе преди, то наистина усложнява първоначалната теория.

„Мисля, че от дълго време си повтаряме тази много логична история, която обаче поне нашите данни не подкрепят“, казва Пиел и добавя: „Вместо придвижването по земята да стимулира двуногия ход, то може да го е катализирало – но то вече е било там. И това пасва идеално на вкаменелостите, защото всички тези ранни хоминини имат адаптации както за дърветата, така и за земята.

След това изследователският екип се надява да запълни повече празнини относно еволюцията на двуногостта при нашите ранни предци.

„Това, върху което трябва да се съсредоточим сега, е как и защо тези шимпанзета прекарват толкова много време по дърветата“, казва Стюарт. „Но това ще стане по-нататък по пътя ни към сглобяването на този сложен еволюционен пъзел.“