Индонезия изби над 500 хиляди комуниста – САЩ стоеше с широко затворени очи
През 1965 г. армията на Индонезия и различни паравоенни организации ще извършат един особен геноцид. По непотвърдени данни се говори за цифра над 500 хиляди индонезийски членове на комунистическата партия. Те са искрата, но в последствие армията продължава с голямото клане и прочистването на етнически малцинства, включващи най-често китайци. Масовото убийство се смята за едно от най-големите през XX век. Победата на армията поставя и основата на режима на Сухарто, който остава на власт до 1998 г.
Хаосът след това ще активира военните още един път и ще позволи на Индонезия да успее да се оттегли от Холандия, а след това да се насочи право в прегръдката на СССР и Китай. Опитът на Индонезия да остане неутрална и демократична, никога не се случва, просто се изисква малко повече време за натиска. Един особено интересен факт е, че първото голямо клане ще е финансирано от САЩ. Американските агенти успяват да доставят оръжие, информация и много други помощи, за да не цапат своите ръце с живота на повече от 500 хиляди души. Освен убийствата, никой не брои изнасилванията, мъченията и фабриките за убийства, където професионалните екзекутори ще изпълняват смъртната присъда без абсолютно никаква милост.
През октомври 20117 г. Националната агенция по сигурност ще отвори своите архиви и ще позволи на всеки журналист да разгледа стотиците страници с документи, които показват ясно и точно влиянието на американското посолство в Джакарта.
Запазена е детайлна информация относно съдбата на всички комунистически лидери, както и повечето журналистически доклади от „достоверни източници“. Именно там присъства и Дипа Нусантара Айдит – комунистическия лидер на централния комитет, където има само няколко думи относно смъртта му и потвърждение, че същият е убит. Армията е преследвала Айдид и след това го е екзекутирала. На 17 декември Мери Ванс Трент ще заяви, че няма никакви доказателства относно арестите на комунистически лидери в страната, както и тяхната екзекуция.
По нейните думи е започнала сериозна пропаганда относно въпросните действия, която не отговаря на истината. Няма никаква информация за нападение, отвличане или преследване на комунисти в страната. Повечето жалвания идват директно от комунистите, които по думите на Трент, сега се опитвали да привлекат внимание и да направят международен скандал, дърпайки великите сили към себе си. Истината е малко по-различна и достатъчно цветна.
Най-различни снимки с насилие пристигат в Централна Джава, там се филтрират от цензурата и след това се разпространяват само най-невинните, обикновено направени преди да започне голямото клане. Започва избиването и на актьори, които се подозират за комунисти.
По думите на някои американски журналисти, които заснемат всичко, убийствата приличат повече на някаква форма на свещена война, където на никого няма да се търси сметка. Повечето палачи ще твърдят, че пролятата кръв ще е просто билет за рая, когато му дойде времето, но основната им задача ще е да поливат кръвта на неверниците. Северна Суматра изплаща доклад на 6 декември и споделя, че кръвопролитията продължават ежедневно и се преследват комунисти.
Нареждането на армията е да премахне всички и да не събира пленници. Докладите са подписани от всички дипломатически офицери. Някои посочват, че убийствата на хора са се превърнали в нещо толкова нормално, сякаш се колят пилета, а не човешки същества.
Елиът Хейнс – директор на международна бизнес корпорация (американска фирма с връзки в ЦРУ), официално ще потвърди, че има масово избиване на хора. Той успява да се срещне с представители на Индонезия през декември 1967 г. Неговата работа ще е да направи някои по-сериозни инвестиции в страната. Докладът му е от 54 страници и също може да бъде разгледан свободно в интернет. По неговите думи, инвестиция в тази страна не е необходима, тъй като към този момент има повече от 3 милиона членове на комунистическата карта, но вече са далеч по-малко след като около 250 хиляди души са екзекутирани още през октомври. Докладът посочва, че военните са единствената сила в страната и очевидно са на път да се превърнат в правителство.
Посолството на САЩ, поне по неговите записки, е било достатъчно глупаво, за да не види, че цялата страна се ръководи от 200 души, които се намират на най-високите постове в страната и избират каква да е съдбата на народа. Армията започва да влиза във всекидневния живот на правителството. Армията е изцяло подчинена на Сукрано, който в последствие ще я впрегне за политическото прочистване на страната. В края на 1965 г. ще пристигне още една телеграма, която описва промяна на тенденциите на прочистването и тактиките в Източна Джава. Жертвите се извеждат изцяло от зоните с по-сериозна популация, преди да бъде екзекутирани, докато телата им са изгорени и хвърлени в реките.
Кампанията за избиване на комунисти е подсилена в цялата страна, като този път няма струпване на тела. В Мадиум е имало само арести, но сега започва етническо прочистване и никой не е пощаден от вражеския куршум. Индонезийските военни посочват, че имат доказателства за намесата на Китай и запалването на искрата, като се твърди, че точно те са били на път да активират преврат в страната и армията просто ги е изпреварила. Движението 30 септември е успяло да убие 6 генерала на 1 октомври и точно по тази причина се стига за тази нечовешка ескалация на сила.
След това ще има обвинения срещу комунистическата партия, защото са се опитвали да подпомогнат Китай в опита за военен преврат. Голяма част от оцелелите комунисти ще твърдят, че никога не са чували за такова движение, никой не ги е запознавал и те самите не са участвали в партията. Обвиненията и срещу самите тях за опит за преврат отново ще удари на камък, тъй като няма абсолютно никакви доказателства.
През април 1966 г. американския консул в Хонконг ще изпрати съобщение в Джакарта, че Мао е бил пряко въвлечен в този опит за преврат, макар и по-късно архивите да посочват, че самите доказателства са фабрикувани. По думите на индонезийската преса, която ще говори години по-късно, цялата идея показва много ясно, че в Индонезия се е търсил виновник за всички зверства. До днес няма извинение за разпалването на този геноцид в страната, нито от САЩ, нито от която и да било друга организация.
